Доблестният българин Митьо Очите се жертва за доброто име на България пред Европа, но напразно. Европейската комисия не оцени жертвата му и пак написа, че ни смята за такива, каквито сме си били - сиреч, бандитска и корумпирана държава с отсъстващо правосъдие. Такава е съдбата на всички, чието себеотрицание има за цел не толкова да реши проблемите, колкото да покаже пътя за решаването им.

Не Комисията на ЕС, а папският конклав да се произнесе, българският съд няма да се размърда и да вкара в затвора именит бандит, ако самият той не пожелае.



Митьо Очите даде пример,



че точно на мафиотите, а не на съдиите се пада историческата отговорност да умият очите на България пред Европа и света. Още няколко като него да влязат доброволно в затвора - и през юли главният прокурор и вътрешният министър няма да се въртят срамежливо в Брюксел, а ще могат твърдо да поискат прекратяване на унизителното наблюдение, заради което не сме равноправни в ЕС. Държавата трябва да обещае на всеки мафиот леко и кратко пребиваване в затвора с последващи компенсации, обществено признание и народна пенсия. Адвокатите на Митьо Очите имаха основание да настояват, че той е невинен, защото прокуратурата беше безпомощна да докаже обратното. Ако той пожелаеше, можеше да разиграва съда с медицински бележки и процедурни хватки, докато го докара до пълно изтощение, а след това да осъди държавата в Страсбург заради погазване на човешкото му право на справедлив съд в разумно време.

Митьо Очите показа какво е отговорно поведение. Само човек, който милее за европейското бъдеще на родината, може да направи такава услуга на държавата си точно преди огласяването на междинния доклад. Жалко, че еврократите в Брюксел са толкова тромави и не реагират на информация от последния час. Те се оплакват в доклада си, че България им подава крайно недостатъчни данни, и упорито не искат да разберат, че тя постига максимална отчетност, и то с нестандартното за други страни сътрудничество на организираната престъпност.

Странна несъгласуваност се наблюдава в Брюксел и по въпроса за борбата с "високата" корупция. Държавата фактически бе наказана, след като най-сетне се осмели да покаже на света двама корумпирани чиновници на средно равнище и така да преобърне натрапилото се мнение, че бездейства по проблема. ЕК веднага спря европейските й фондове, което бе грешка. Ако се съди по изказванията у нас, сигналът се възприема като знак, че повече не трябва да се лъжем да хвърляме разни чиновници на лъвовете. Нищо чудно, поучена от досегашното наблюдение на Брюксел, властта у нас



да изработи график за подкупите



Неговото основно правило е подкупите да не се искат и дават точно преди огласяването на поредния доклад на ЕК. Ако ще се правят разкрития, те да са добре планирани, за да бъдат забелязани. Не е трудно да се въведе ред, защото се знае, че годишните доклади се представят през юни-юли, а междинните - през януари-февруари. (Това е ирония, а не съвет за действие, ако някой висш чиновник не е разбрал).

Комисията ни успокои, че междинният доклад е само технически и че може да бъде ползван за ориентир с цел България да се представи по-добре във втория годишен доклад. Тъй като самата ЕК става уязвима, като повтаря едни и същи критики, а също и една и съща констатация, че няма напредък, тя подсказва решения на София, които биха извадили от неудобното положение и двете столици. Вижда се, че с организираната престъпност и корупцията на високо равнище няма оправия. Но може да се отчетат успехи на местно равнище, както и на ниско ниво в борбата с корупцията в образованието и здравеопазването. Селските кметове, учителите и лекарите трябва да бъдат много предпазливи през следващите месеци, защото охотно ще бъдат принесени в жертва на брюкселския олтар. Точно това се случва сега с дребните бандити, които пълнят отчетите на МВР пред Европа. Не че битката с дребните риби не си заслужава, но тя не може да е индулгенция за пълното бездействие на държавата по въпроса с едрите риби.



Закриването на безмитните магазини



и бензиностанции по сухопътните граници може също да донесе червени точки в следващия доклад, защото се знае, че те са пресечна точка на висшата корупция и висшия бандитизъм. Тъй като не плащат нито акцизи, нито ДДС, се ползват с привилегиите на наддържавни институции и са прекалено видим пример за отсъствието на държавата. Ако има воля, изпълнителната власт може сама да се справи с тях, без да се оправдава, че съдът й връзва ръцете. Решението е леко, но само на пръв поглед. Практиката досега показва, че лобито на фришоповете е желязно и успява да защити статуквото, независимо коя партия и кой министър е на власт. Съмнително е, че един Брюксел ще го стресне.

ЕК не вярва на нашите съдилища,



защото съдят, но не осъждат



Някои политици и видни мафиоти минаха оттам - ту за проверка, ту за защита по сериозни обвинения, но никой не продължи към затвора, защото съдът ги изпра. "Той е чист, нали беше на съд и нищо не бе доказано?" - това е обичайният резултат от подобно съдебно преследване. Сега става актуално прането в затвора. Съобразителните като Митьо Очите и неговите авери ще излязат на свобода чисти като сълза, още преди да приключат трите години наблюдение над България в ЕС. Но дребните риби, които паднат междувременно в мрежата, ще продължат да изкупуват греховете на големите доста по-дълго. Особено ако проговорят.