Яни Янев е роден на 25 декември 1957 г. във Варна. По професия е юрист. Бивш областен управител на морската столица. Първи мандат е депутат от НДСВ. Наскоро бе избран за зам.-шеф на жълтата ПГ и зам.-председател на правната комисия. Женен, баща на три дъщери.

---------------------------

- Г-н Янев, как се отнасяте към препоръките на президента за промени в избирателната система, императив ли са за вас, или подлежат на дискусия?

- Аз мисля, че самият президент не си е поставял за цел да ги превръща в императив. Той е грамотен политик и му е ясно, че всички, поставени от него теми, са от компетентността на Народното събрание. Не казвам, че той няма право да заеме позиция. Напротив, редно е и е добре, че го направи, особено след започналото жужене в политическите сили за промяна в изборното законодателство. Аз лично не съм изненадан от тезите му. Те не са революционни, в смисъл такъв, че и досега много от тях са били предмет на обсъждане в различни периоди от време. Но се надявам, че след неговото изявление ще се постигне една пълна консолидация около категоричната необходимост от промени в изборното законодателство.

- Съзирате ли зад изявлението на Първанов заявка за увеличаване на президентската власт и постепенното преобразуване на парламентарната република в президентска?

- Предходният и сегашният мандат на президента показват, че това е активна политически личност. В последното му изявление обаче не намирам някаква сериозна заявка за прекалено разширяване на президентските позиции. Що се касае за възможността президентът да инициира референдуми, тя е заложена и в сегашния закон за допитване до народа. Но явно досега процедурата го е ограничавала. Не мисля, че трябва да слагаме политическата му активност непременно под шапката на президентската република. Пътят към промяна на държавното устройство е толкова дълъг и сложен, че не може да стане само с едно президентско изявление.

- Считате ли, че сегашната политическа система е достатъчно жизнена и все още не е изчерпала своите възможности?

- Считам, че парламентарната република в България все още няма алтернатива и не бих казал, че има до такава степен наболели въпроси, които да налагат промяна на държавното устройство. Безспорно е, че има и много недостатъци, но пътят към усъвършенстването на нашата представителна демокрация е чрез нов закон за референдумите и създаването на механизми за разширяване на пряката демокрация.

- Не е ли парадокс, че тъкмо НДСВ сега се изживява като апологет на референдума, след като тъкмо вашето правителство отказа да проведе референдум за членството в ЕС, а някои ваши бивши министри дори считат допитването за неудачна форма на демокрацията?

- Нека да сме коректни към историята. Вие знаете, че НДСВ и в предния парламент внесе проект на закон за референдумите. Само няколко гласувания не са достигнали за приемането му. Така че сегашното ни поведение не е в драстичен дисонанс с това, което е правило НДСВ в предишния мандат. Сега, възможно е отделните изявления на наши министри да не са били в общата логика на нещата, но вероятно реакцията им е била провокирана от неясния регламент за провеждането на допитванията до народа.

- А защо ви плаши възможността президентът сам да може да инициира референдуми?

- Ще изразя мое лично мнение. Смятам, че не трябва категорично да се лишава президентът от тази възможност. Все пак е пряко избран от народа. В новия закон предоставяме възможността на народа чрез определен брой подписи да може да инициира референдум. Защо президентът, който е избран с един милион гласа примерно, да няма това право? Тук обаче трябва много внимателно да намерим баланса между правомощията на президента и на другите институции. Ако станат прекалено широки правомощията на държавния глава за иницииране на референдуми, в определени случаи това може да доведе до бламиране на законодателната работа. Аз не мога да дам готовата формула, но би могло в закона да се запише изрично по кои въпроси президентът може да предизвика допитване.

- Новият закон, който обсъждате в момента, ще запази ли досегашното право на президента да иска референдуми чрез парламента?

- По принцип не изключва възможността президентът да бъде инициатор, но още не сме изчистили докрай този текст. Спорен е въпросът дали предложението му да се гласува от парламента или не. Но в закона е изрично записано, че резултатът от референдума е задължителен и ако парламентът откаже да се съобрази, ще се суспендират онези текстове в закони, които противоречат на народната воля.

- А дали президентът не се опита с изявлението си да тласне спора за правомощията му в благоприятна за него посока?

- В крайна сметка това ще реши парламентът.

- Май на партиите не ви хареса много идеята за въвеждане на смесена избирателна система и мажоритарен вот?

- Позицията на НДСВ още в началото на този мандат е за засилване на мажоритарния елемент чрез преференцията в пропорционалните листи. На евроизборите това не сработи добре и трябва да се доразвие. Опасенията на политическите сили от мажоритарния вот са ясни. Те се страхуват, че ще загубят възможността да въздействат на тези народни представители. И роенето в парламента донякъде оправдава тези опасения. Много е възможно мажоритарният кандидат в един момент да реши да не се съобразява с политическата воля на партията, която го е подкрепила. Защото според нормалната европейска практика мажоритарните кандидати също се издигат от партии. Аз обвързвам мажоритарността и с възможността да се отзовават народни представители, които са изневерили на политическите възгледи на своите партии и избиратели.

- С какво ще помогне преференциалният вот и предпочитанието към определени личности, ако в партийната листа фигурират само безличности?

- С това, че дава възможност на всеки отделен гражданин да изрази предпочитание към конкретен народен представител. Ако някой не хареса цялата листа, негово право е да не гласува или да избере друга партия. Това ще принуди партиите да предлагат достатъчно качествени хора, за да не загубят доверието на избирателите си. Въвеждането на мажоритарния елемент чрез преференцията не е изчерпан модел, защото у нас почти не е практикуван.

- А не се ли страхуват партиите, че мажоритарният вот ще намали влиянието им в политическия живот?

- Не би трябвало. Защото и политиците, и гражданите ще стигнат до извода, че промените в обществените процеси не са по силите на отделни личности, а е необходимо взаимодействието на група хора. Колкото и да са велики мажоритарно избраните народни представители, ако те нямат обединяващо звено, ще останат свободни електрони, които няма да постигнат обществен резултат.

- Да има или да няма смесена избирателна система - какво е становището на НДСВ?

- В нашата партия тази дискусия още не е проведена в съдържателната й страна, така че това предстои. Личното ми мнение е, че е приемливо да се отиде към смесена система. Много ще зависи обаче какви правила и каква логика ще вложим в законите.

- Вече стана ясно, че НДСВ пише промени в конституцията за отзоваване на депутати. Освен този текст ще предвидите ли възможност за отстраняване на народни представители заради неизпълнение на преките им ангажименти и системно отсъствие от парламента?

- Не приемам схващането, че един депутат, като влезе в парламента, няма сила, която да го изкара оттам. Тъкмо това поведение отдалечава избирателите от техните представители в НС. Именно промяната на тези механизми ще върне вярата на хората, че могат пряко да влияят върху политиката.

- Ще се ангажира ли НДСВ с разширяване на възможностите за отзоваване и заради неявяване на работа?

- Идеята да ограничим възможността за политическо номадство може да се доразвие и да се предвиди възможност гражданите да отзовават народни представители. Но това са мои разсъждения. Няма решение на НДСВ по този въпрос. Аз обаче съм напълно съгласен с това, че фундаменталният въпрос днес на българската демокрация, точно толкова съдбовен, колкото приемането на новата ни конституция, е промяна в изборното законодателство. Защото основата на всяка една демократична система се състои в сформирането на нейните публични органи. А те се сформират чрез избори. И ако в това изборно законодателство ние сме допуснали пропуски, практически те се отразяват пряко и върху качеството на управлението. Ако не се преборим с отрицателната практика на купуване на гласове, ние все едно казваме "да" на корупцията в държавното и общинско управление. Защото един кмет, който си е купил кметското място, ще е много по-промокаем за корупцията. Същата причинно-следствена връзка важи и за депутатите.

И още нещо - много е важно да изведем едно такова правило в българската конституция, че изборното законодателство не може да се променя в годината на изборите. Ако ще се работи по него, това трябва да стане най-малко година преди това. Така че каквото правим, трябва да го правим тази година. Догодина имаме два избора - за европейски и национален парламент.