Наскоро попаднах на следната "Гражданска петиция за незабавното спиране на регистрациите в Търговския регистър на Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието и спиране на интернет страницата на същия този Търговски регистър поради явния риск за регистриращите се там лица и фирми."

Освен дългото заглавие ме порази искането да спрем регистрациите на фирми, както и интернет страницата на регистъра. Това е все едно при проблем с пенсионната система да поискаме да се спрат пенсиите на възрастните хора за няколко месеца до оправяне на проблема. Или при проблем със здравната система да спрем здравеопазването, докато не оправим грешките. Нали никога няма да постъпим така? Точно обратното - ще настояваме да се реши проблемът, без да се спира съответната система.

За да решим един проблем, не е нужно да създаваме друг, по-голям. Така трябва да се постъпи и с търговския регистър - да се отстрани проблемът без спиране на системата.



Предисторията



До момента цялото досие на една фирма е достъпно за всеки в съда на хартия. Новият търговски регистър прави това досие достъпно и в интернет, безплатно. Общо взето, е настъпила само смяна на носителя на информацията - от хартия към интернет. Но информацията е била публично достъпна винаги, нищо не се променя от тази гледна точка.

Всъщност дори това не е съвсем точно. И до момента има електронни системи, в които е налична цялата известна база данни от фирми, включително личната информация, за която говорим, без, разбира се, сканираните лични карти. Тези системи обаче са платени и затова повечето хора не знаят, че съществуват.



Какъв е проблемът?



Проблемът е, че благодарение на новия търговски регистър в интернет много хора решиха да проверят какво има в досието им и бяха неприятно изненадани, че там има и копие от личната им карта и твърде много лични данни. Оказва се, че навремето престарали се служители на съда са изисквали копие от личната карта и са го оставяли в досието на фирмата. Т.е. новият електронен търговски регистър не е създал проблема - той просто го е направил видим за повече хора, като е качил информацията в интернет. Което на практика дори е добре - защото след 20 години невидимо съществуване на проблема идва време той да се разреши.

Авторите на петицията имат и други притеснения освен личните карти. Например притеснява ги, че Публичният търговски регистър е достъпен без много пречки в интернет. Но на практика това е идеята на публичния регистър - да е публичен. За да може всеки да прави справки в него, без да се налага да плаща огромен абонамент на частна компания или да ходи до съда.



Какво да се прави?



Съвсем лесно от интернет регистъра могат да се премахнат сканираните копия на личните карти там, където ги има. Проблемът е, че тези копия остават публично достъпни на хартия за фирмите, които не са се пререгистрирали. Този проблем обаче е много по-трудно решим, освен ако фирмите не се пререгистрират бързо.

Би могло също така да не се изисква толкова детайлна информация за лицата, регистриращи фирми. Име и ЕГН най-вероятно ще са напълно достатъчни.

За улесняване на подаването на документи би могло да се създаде възможност за електронно попълване на документите в сайта на агенцията. След това човек може - без да чака на опашки, просто да се отбие на едно гише за 30 секунди, да си покаже личната карта и да декларира, че той е попълнил документите. А ако има електронен подпис, може да си спести и това ходене, а Агенцията по вписванията може да изиска служебно от съда актуалното съдебно състояние.



Как е в други страни



Сканирано копие от лична карта не съм виждал в нито един търговски регистър по света, макар че признавам - имам поглед върху англоезични регистри.

В Нова Зеландия например се публикува следната лична информация свободно в интернет страницата на регистъра: трите имена на директорите и собствениците, домашен адрес на директорите и собствениците и подписи на директорите. Като се има предвид, че в Нова Зеландия няма лични карти, публикуваната в регистъра информация е доста подробна.

В Ню Йорк се публикуват безплатно и свободно в интернет също трите имена на директорите и техният домашен адрес. В САЩ също нямат лични карти. В Хонконг в регистъра се публикуват и са достъпни срещу заплащане в интернет трите имена, домашният адрес, номерът на личната карта и личният подпис. В Сингапур в регистъра се публикуват и също са достъпни в интернет срещу заплащане трите имена, номерът на личната карта, адресът, националността.

В Европейския бизнес регистър е достъпна срещу заплащане електронна информация за компаниите от 20 европейски страни. Там се публикуват трите имена на собствениците, датата на раждане, домашният им адрес.