"Лорд Мондраго" е разказ от Съмърсет Моъм. Не е забележителен освен с това, че е смесица от екшън, хорър, паранормални явления и политически трилър: дали британският външен министър да е лейбърист или консерватор. Действащите лица са архетипи от времето, когато двете партии се различавали: в парламента лейбъристът говори, както тогава говорели миньорите, а консерваторът преди вечеря иска да му поднесат портвайн вместо коктейлите, които той нарича американска варварщина.

Съмърсет Моъм е разказвач, както има художници, които са рисувачи. Ако пишеше на български, той щеше да каже, че е писач. Но той пишел на английски език, изчистен от прилагателни и метафори. Позволил си само да каже, че е най-добрият второстепенен писател; също, че никога не е писал поезия - нещо, с което малцина могат да се похвалят. Наблюдавал живота по различни места на глобуса, когато думата глобализация още не била измислена. Долавял какво става в човешките души така, както датирал китайските вази, периодите на френските импресионисти и както определял съотношението между джин, лайм и коантро в коктейла "Уайт лейди". Не знаем дали е бил добър шпионин. Но това, че кралските тайни служби разчитали и на него, показва колко сериозно са работели.

След Втората световна война една малка страна като Израел бе наречена свръхсила в разузнаването, а Западна Германия и Япония - икономически гиганти и политически джуджета, непритежаващи собствено разузнаване. За да оцелява в един враждебен свят, Израел трябваше да бъде разузнавателен гигант и имаше неизчерпаем ресурс да стане такъв чрез евреите, пристигнали от страни, които познават, тъй като са се родили в тях.

Онзи ден стана известно, че на световното разузнавателно поле ще излезе нов играч. С британска експертиза Япония ще изгражда своя мрежа. Това предизвика смесени чувства - поради лошия спомен от репресивните тайни служби на имперска Япония. Но след като и японци пострадаха от тероризма в Ирак, логично е и Япония да разузнава като страна с интереси навсякъде по глобуса, а не както едно време, когато" случеше ли се да се объркам в метрото, един се приближаваше и ми показваше накъде да тръгна. Нямаше как да не го запомня и той ми обясни, че е таен агент и ми показа значката си. Тя беше мъничка и като емблемата на сегашната спътникова TV Bulgaria - слънце и луна. Понеже те проследявали денонощно, обясни ми той с гордост. Разбрахме се, че през нощта е излишно да бъда следен, ама утре ще стана рано да видя прочутата рибна борса и да се срещнем, че той да ме заведе. Човекът каза, че там трябвало да съм с гумени ботуши и ме попита кой номер нося и преди зори ми донесе 43 номер, каквито сам нямаше да намеря, понеже в японските магазини тогава продаваха по-малки номера, пък и що да ги купувам за еднократно ползване. По това време един американски сержант се беше оплакал, че му изчезнали двеста хиляди йени (300 йени бяха един щатски долар) и местните хора му ги възстановиха, за да не бъдат опетнени като крадци. После на един лейтенант от базата в Окинава му изчезнаха не помня колко, после трети щатски военнослужещ се оплака, че го обрали; и - "японците престават да се връзват на този номер", обясни ми зам.-директорът на "Йомиури шимбун", докато подаряваше на жена ми перли.

Япония се промени и светът се промени във времето на тероризма, който можеш да контрираш по-скоро с разузнаване и културно проникване, отколкото с ракети и самолетоносачи. След краха в Ирак следващата администрация във Вашингтон ще се вслушва по-малко в гласа на биг бизнеса и повече в препоръките на службите. През студената война те натрупаха умения, на които и лорд Мондраго би завидял.

През 1946 бе учредена програмата "Фулбрайт", после ЦРУ уреди в Лондон да излиза чудесното списание "Encounter". То се прицелваше - колко умно - в левите интелектуалци, подхранвайки тяхното усещане, че щом си ляв и авангарден, ти си естествен антикомунист. ЦРУ помогна на бившия италиански комунист Джан-Джакомо Фелтринели да издаде "Гепардът" на Лампедуза, да изнесе от СССР текста на "Доктор Живаго", чийто автор Пастернак стана нобелист през 1958.

Североамериканските червеноврати примитиви (the rednecks) блокираха културното проникване, което заедно с разузнаването е по-ефикасно от военните интервенции. Зарекох се да напиша 700 думи, затова спирам дотук. Ако искате подробности, има ги в монографията American art and the Cold War by Louis Menand, New Yorker, issue of 2005-10-17.