Битката за кметското място в София не прилича на нито една от политическите битки в България през последните 15 години. За преди това - да не споменавам.
Никога не е имало толкова големи разлики и никога зад прозрачната опаковка на всяка една от тях не са прозирали толкова големи прилики.
Първата разлика: твърде силни индивидуалности и характери кръстосват шпаги в директен двубой. Както никога преди.
Със сигурност това бе причината всички те да проведат маратон от дебати. Като че ли безкраен. Който и тв канал да пуснат през тези дни няколкото милиона избиратели, все ще попаднат на някой кандидат-кмет: или дебат, или клип, или интервю... Както каза приятел: "Страх ме е да си отворя хладилника да не би някой кандидат да излезе оттам..."
Към първата разлика спада и невероятно активната
кампания, пълна с неразбираеми телевизионни послания,
опаковани в кратки форми, които с много смела фантазия могат да бъдат наречени клипове. В това отношение кампанията е просто кръгла нула.
Втората разлика: през целия този почти месец всеки нападаше всеки. Почти безразборно. Борисов: виновен за голямата престъпност. Дончева: човек на БСП, който трябва да отговаря, ако предизборните обещания не могат да бъдат изпълнени. Велчев: дясната ръка на царя. Герджиков: част от модела "Софиянски". Гаврийски: помнете Костов! В огромната част от разменените реплики всички тези агресивни обвинения, макар и казани с благи усмивки (Гаврийски) или пък с надменна ирония (Дончева) и с леко притеснено шарещ поглед (Герджиков) и отегченост (Борисов), оставаха във въздуха и съм сигурен, че след всяка кандидаткметска тв среща водещите са отделяли поне час, за да проветряват студиата си... До следващия дебат.
Третата разлика. Тя е по-скоро в приликите.
На практика за първи път на избори
никой не предлага нещо различно
Всички без изключение, дори и тези, чиито имена ще бъдат забравени още в понеделник, не предлагат нищо по-различно от своите опоненти. Проблемът с боклука - естествено че ще го решим, ей така, с малка магическа пръчка, бързо и без да разберете... Образованието, пътищата, бездомните кучета... Да му се чуди човек на Стефан Софиянски, че за всичките десет години не е намерил решение на толкова елементарни проблеми, които сега всеки може да реши. Поне съдейки от посланията в тв студиата. Левите и десните, центристките, либералните, радикалните и социалните позиции се смесиха в странна амалгама в няколко обикновени, абсолютно еднакви и евтини послания, казани по различен начин с различна лексика от различни медии. Но все пак - еднакви послания.
И накрая: основната прилика е, че
това са избори на реванша. Не само личностен, но и партиен.
Повече от ясно е, че десетте години на Стефан Софиянски оставиха в София едно поле за здрава битка и сега на него се състезават тези, които на практика искат да докажат на всички край тях - главно край тях, че всъщност могат много повече, колкото и да са били в сянка досега.
Герджиков, с плахия поглед и свежата руменина по бузите, със сигурност иска да се реваншира пред своя екип, който през последните две години трепереше от притеснение дали точно той може да бъде достойният наследник на своя патрон, вече евронаблюдател.
Борисов - намръщен и безразличен към опонентите си. При него най-важното е да докаже, че може да го направи сам, без подкрепата на царя, без партията зад гърба си, крепейки се единствено на своите приятели и на социологическите агенции.
Дончева най-после има шанс. Да се реваншира пред целия БСП елит, който от години я хвалеше с всички възможни суперлативи, но никога не я допускаше до реалната власт - първо в партията, а преди няколко месеца - и в кабинета. Всъщност от тази гледна точка тя като че ли беше най-неподходящият кандидат за кметското кресло, и то точно в София, и този факт със сигурност още повече подсилва желанието й за реванш.
Велчев, вечно сдържан и дистанциращ, има огромното желание за реванш пред съпартийците си, за да им докаже, че и без номинацията си за министър, която така силно очакваше, може да спечели битка сам... Въпреки че има целия партиен щаб зад гърба си.
После - Гаврийски. Той трябва да се реваншира за изборите през лятото. Тогава, когато новата крайнодясна партия на неговия патрон Иван Костов спечели София, но самият той нямаше глас в нейното управление.
И накрая още една Голяма прилика. С главно Г.
Всички срещу Софиянски
Добра кауза. По време на избори. Но след това? Тогава, който и да спечели, ще има за реванш по-малко от две години.
Напълно недостатъчни да се вземе реванш срещу някого, който е управлявал десет години. Но все си струва да се опита. Още повече че в цялата тази битка има една огромна въпросителна - статутът на евронаблюдателя Стефан Софиянски след изборите. Защото наистина реваншът ще е срещу него.
И това е основата на цялата битка в събота. А и след Тази събота"
* Максим Бехар управлява водещата PR компания M3 Communications Group, Inc., единственият българин - член на American Public Relations Association, един от шестимата членове на Клуба на сеньорите.
|
|
|
26 Октомври 2005
