:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,956,740
Активни 70
Страници 4,187
За един ден 1,302,066

Изборите в София: разликата е в приликите

Битката за кметското място в София не прилича на нито една от политическите битки в България през последните 15 години. За преди това - да не споменавам.

Никога не е имало толкова големи разлики и никога зад прозрачната опаковка на всяка една от тях не са прозирали толкова големи прилики.

Първата разлика: твърде силни индивидуалности и характери кръстосват шпаги в директен двубой. Както никога преди.

Със сигурност това бе причината всички те да проведат маратон от дебати. Като че ли безкраен. Който и тв канал да пуснат през тези дни няколкото милиона избиратели, все ще попаднат на някой кандидат-кмет: или дебат, или клип, или интервю... Както каза приятел: "Страх ме е да си отворя хладилника да не би някой кандидат да излезе оттам..."

Към първата разлика спада и невероятно активната



кампания, пълна с неразбираеми телевизионни послания,



опаковани в кратки форми, които с много смела фантазия могат да бъдат наречени клипове. В това отношение кампанията е просто кръгла нула.

Втората разлика: през целия този почти месец всеки нападаше всеки. Почти безразборно. Борисов: виновен за голямата престъпност. Дончева: човек на БСП, който трябва да отговаря, ако предизборните обещания не могат да бъдат изпълнени. Велчев: дясната ръка на царя. Герджиков: част от модела "Софиянски". Гаврийски: помнете Костов! В огромната част от разменените реплики всички тези агресивни обвинения, макар и казани с благи усмивки (Гаврийски) или пък с надменна ирония (Дончева) и с леко притеснено шарещ поглед (Герджиков) и отегченост (Борисов), оставаха във въздуха и съм сигурен, че след всяка кандидаткметска тв среща водещите са отделяли поне час, за да проветряват студиата си... До следващия дебат.

Третата разлика. Тя е по-скоро в приликите.

На практика за първи път на избори



никой не предлага нещо различно



Всички без изключение, дори и тези, чиито имена ще бъдат забравени още в понеделник, не предлагат нищо по-различно от своите опоненти. Проблемът с боклука - естествено че ще го решим, ей така, с малка магическа пръчка, бързо и без да разберете... Образованието, пътищата, бездомните кучета... Да му се чуди човек на Стефан Софиянски, че за всичките десет години не е намерил решение на толкова елементарни проблеми, които сега всеки може да реши. Поне съдейки от посланията в тв студиата. Левите и десните, центристките, либералните, радикалните и социалните позиции се смесиха в странна амалгама в няколко обикновени, абсолютно еднакви и евтини послания, казани по различен начин с различна лексика от различни медии. Но все пак - еднакви послания.

И накрая: основната прилика е, че



това са избори на реванша. Не само личностен, но и партиен.



Повече от ясно е, че десетте години на Стефан Софиянски оставиха в София едно поле за здрава битка и сега на него се състезават тези, които на практика искат да докажат на всички край тях - главно край тях, че всъщност могат много повече, колкото и да са били в сянка досега.

Герджиков, с плахия поглед и свежата руменина по бузите, със сигурност иска да се реваншира пред своя екип, който през последните две години трепереше от притеснение дали точно той може да бъде достойният наследник на своя патрон, вече евронаблюдател.

Борисов - намръщен и безразличен към опонентите си. При него най-важното е да докаже, че може да го направи сам, без подкрепата на царя, без партията зад гърба си, крепейки се единствено на своите приятели и на социологическите агенции.

Дончева най-после има шанс. Да се реваншира пред целия БСП елит, който от години я хвалеше с всички възможни суперлативи, но никога не я допускаше до реалната власт - първо в партията, а преди няколко месеца - и в кабинета. Всъщност от тази гледна точка тя като че ли беше най-неподходящият кандидат за кметското кресло, и то точно в София, и този факт със сигурност още повече подсилва желанието й за реванш.

Велчев, вечно сдържан и дистанциращ, има огромното желание за реванш пред съпартийците си, за да им докаже, че и без номинацията си за министър, която така силно очакваше, може да спечели битка сам... Въпреки че има целия партиен щаб зад гърба си.

После - Гаврийски. Той трябва да се реваншира за изборите през лятото. Тогава, когато новата крайнодясна партия на неговия патрон Иван Костов спечели София, но самият той нямаше глас в нейното управление.

И накрая още една Голяма прилика. С главно Г.



Всички срещу Софиянски



Добра кауза. По време на избори. Но след това? Тогава, който и да спечели, ще има за реванш по-малко от две години.

Напълно недостатъчни да се вземе реванш срещу някого, който е управлявал десет години. Но все си струва да се опита. Още повече че в цялата тази битка има една огромна въпросителна - статутът на евронаблюдателя Стефан Софиянски след изборите. Защото наистина реваншът ще е срещу него.

И това е основата на цялата битка в събота. А и след Тази събота"



* Максим Бехар управлява водещата PR компания M3 Communications Group, Inc., единственият българин - член на American Public Relations Association, един от шестимата членове на Клуба на сеньорите.
16
1222
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
25 Октомври 2005 23:43
Леле, леле. Мафията май го е позакъсала. Щом извади и тежката артилерия да помага в маменето на българите. Излиза, че е прав Велизар Енчев за олигархията.
26 Октомври 2005 00:16
Само кандидат кмета Георги Жеков с бюлетина номер 5 може да сложи ред в София и престъпниците от БКП-ДС на мястото им в затвора да постави!!!
26 Октомври 2005 00:22
... един от шестимата членове на Клуба на сеньорите.

Ммда-а...
Да отворим "Български тълковен речник":
сеньор м. /лат./ Крупен феодален собственик, който има власт и над населението...

---------------------------------
Наистина е прав Велизар Енчев...

Редактирано от - редник на 26/10/2005 г/ 15:02:46

26 Октомври 2005 05:25
Максим Бехар - един от 6-те члена на клуба на сеньорите.
Никога не съм чувал за American Public Relations Association, обаче СЕНЬОРИТЕ ми взеха акъла.

Тоя за какъв се мисли, да не си въобразава, че се връща победоносно в Испания 5 века след изчистването и от араби и евреи?

Не знам от Испания ли идва или е обикновен мухлясъл Ешкенази, но си спомням подвизите му в Стандарт.
Тогава назначи любовницата си, кояти нищо не разбира ни от маркетинг, ни от реклама, за шеф на рекламния отдел и закономерно вестникът бе опропастен.
Колкото и пари за пране да има, некадърнито редактиране (Бехарчо) и безумната рекламна дейност (незаконната му половинка) водят до едно - крах.



26 Октомври 2005 08:03
Бе то София стана Сталинград бе, Бареката на дясно и наляво говори за "войната за София", да ама силиците им слаби на кандидатковците... Парламента загубихме, ама София е наша... нъц, нъц. Да дойдат катюшите...
26 Октомври 2005 09:33
Мисли се за богоизбран, а нас - за гои. Сега им е паднало да ни онождат, измекяринът им чичко Самиел ни е вързал ръцете. Те няколко хиляди години все така си мислят, но накрая ги слагат на мястото им.
26 Октомври 2005 10:43
Ето, Кюлев беше един от Тях...
26 Октомври 2005 10:49
Отдолу до звездичката да бехте написали какъв му е сеньоражът на г-н Бехаров...
26 Октомври 2005 10:55
Както каза приятел: "Страх ме е да си отворя хладилника да не би някой кандидат да излезе оттам..."


Някое по-брадясало клише не можа ли да изчопли този "креативен" мозък бехаров от ръждясалата си умствена оръжейна???
26 Октомври 2005 11:10
Статията е слаба. Не го знам сенатор ли е, редактор ли е, ама не се е постарал особено.
Значи, ако я е писал като политически анализатор-нищо не е казал. Ние отдавна писахме, още началото на септември кой-какъв е и кой за кво се бори и кой до къде ще стигне. Ако я е писал като ПР, тоест ако преценява кампанията от гледна точка на политическата реклама, би трябвало други неща да са му направили впечатление. .
Първото нещо, което прави впечатление е, че най-сетне щабовете на победителите на партиите, които имат най голям шанс са се сетили и наблегнали на основните постулати от политическата реклама.
Емоцията е преди идеологията. Първа аксиома. Преди идеологиите вървят емоциите. И дебатите по ТВ го доказват. Без емоция-идеологията не чини лула тютюн. Хората избират емоционално, защото масата е емоционална и ирационална(Канети. Демокрацията е изкуството да продаваш идеите си. Не можеш да продаваш с хора, които нито могат да се продават, нито да продадат някому-нещо.
Една реклама трябва да е емоционална, тя трябва да те пререже през стомаха. Едно политическо послание, ако искаш да действа-също. Демокрацията често зависи от начина, по който си продаваш идеята, защото накрая винаги опира до броене на фенове.
Верни на тази максима централите са избрали непартийни кандидати-индивидуалисти. Този избор се налага и от антипартийнитоенастроение, но там всеки си прави анализа за задачите, които има да решава партията, или групата, която седи зад кандидата. Който има да решава партийни задачи-партиец, който мисли, че няма-избира ...какъв? Тези, които ще изгубят, обаче, не знаят постулата за емоцията и са избрали нехаризматични и неартистични люде. Ерго-нямат шанс. Избирателите избират първом личността, а сетне идеологията. Трябва да ти хареса човекът, а сетне да се заслушаш в приказките му-неприятно, но факт. Американците нямат плешив президент, а Картър спечели с усмивката си.домакините. Бат Бойко има значителен потенциал, събран от домакини, недотаковани ватманки и прочие.
Второто нещо е страста-нямаш шанс, ако си мънкащ отличник. Нямаш щанс да ме убедиш, че ще вършиш работа, ако не си енергичен за двете минути, през които трябва да сториш това, а се държиш като вял интелигент с неразбран изказ.
Трябва да покажещ, че искаш да победиш. Стой като докаран насила и мълчи, или се обаждай по дебати само на място, където се чувстваш силен, се едно на катедрен съвет, и после чакай да ме убедиш да гласувам за теб-че ти сам май не искаш да спечелиш.. За двете минути, които дава ТВ изявата шанс имат харизматичните отворковци и плямпала, тези, които могат да излъжат бай Стамат че са действени, енергични и жизнени и грабват вниманието –предизвикват емоция, а още по-добре, ако е двупосочна, т. е ако има диалог с бай Стамат, усилен с емоция.
Третото нещо са кратките послания, съчетани в кратки и повтарящи се фрази, които да се набият в главите на стрина Николина. Аха- напр. Гаврийски е за кучетата, а пък Милен ще ни плати топлото..
Четвъртото нещо е, че ако искаш по широка подкрепа, тоест, да спечелиш, в реториката и образа, който градиш, трябва да има огледална вражеска компонента.
Петото нещо е, което трябва да научиш кандидата си, е как се печели доверие. Това е ключът за палатката.
Шестото е да си препикаеш територия. Тук съм аз, това е моята сила. Ама хайде да не учим повече на политическа реклама.
Та затова не е имало на тези избори нападки всеки срещу всеки- а има пазар на кратки послания, което е нормално. Затова има ярки индивидуалности, които искат да продадат партийни идеологии. Нищо, че те са скрити зад непартийни кандидатури-ако има нещо интересно на тези избори, то е през колко човека надзират се едни исъщи интереси. На мафията. И тук отказът на Сидеров да издигне кандидат е съвсем логичен, както и мълчанието на Доган. Мафията се е подсигурила петторно и почти няма кандидат, през който да не може да пробие-затова и съвсем естествено, имаме само политическа реклама и тренировка на щабовете. Няма политическа борба, защото всички са срещу десния кандидат, понеже са кандидати на мафията, а той също , чини ми се, също е лесно пробиваем от нея(вж биографията). Не дай Боже-пу, пу..
Изборите решават само имиджови въпроси на партийните централи, но повече на десните, отколкото на левите. При десните освен имиджови, решават и политически задачи. И тук десните стартират с як фалстарт, както винаги, в резултат на което ще инкасират загуба и първата голяма столица ще стане лява. А мегаполисите и столиците по цял свят са десни... Представяте ли си, за петнайсет години Преход София винаги е била дясна, а сега ще я дадем на левите!
Груб фалстарт за СДС в София и Русе е поддръжката на статуквото чрез избиране на непартийни кандидати. Непартийците, които са избрали, нямат страст, нямат желание. Без страст-няма победа. Освен това чрез тези избори така не могат, да си решат политическите въпроси-идентификация, препикаване на територия. Груб фал е налагането на избора на Гавврийски силово, в името на решение на партийни въпроси, защото елементарния анализ на политическата ситуация е сгрешен.
Ама затова-друг път.


Редактирано от - Наум на 26/10/2005 г/ 11:31:47

26 Октомври 2005 11:48
Ех, Науме, Науме... Четат ли те твоите партийни приятели? Или по-точно, какво четат изобщо? Как може в мажоритарен избор да се постави за кандидат такова... лице (евфемизъм) като Гаврийски?
Изобщо... скръб...
26 Октомври 2005 12:04
Бре, фичоподобният пропагандист се появил наздълго и нашироко. Душо костовашка!
26 Октомври 2005 12:05
Най-много се радвам като евреи пишат статиите в евреиския вестник Сега. През повечето време се поставят разни типично български имена за автори на някое писание, но пак се пишат от евреи. Тази обаче е друга работа. Няма скрито покрито и затова си заслужава да я запазя... нищо че е пълен боклук
26 Октомври 2005 12:10
Бехарчо сенаторчето вече реве в други медии за Кюлев...
26 Октомври 2005 15:06
неразбираеми телевизионни послания, опаковани в кратки форми, които с много смела фантазия могат да бъдат наречени клипове. В това отношение кампанията е просто кръгла нула.


Ха-ха-ха, присмял се хърбав на щърбав! А онуй забележително клипче, Bulgaria - Nice to meet you, за което сеньор Бехар тихичко, по роднински, прибра париците от адони Паси, трябва да се сложи в рамка и после да виси на стената в музея!
26 Октомври 2005 20:36
Готов съм с прогнозата за Русе.
Балотаж-Йотов и Минев. Кмет-Йотов.
Пак изненада.
Естествено, за седми път ще си дам прогнозата и за София. Припомням, че първия беше на 8ми септември, преди Дончева да стане официален кандидат. От тогаз-нямам промяна. Всуе се изхарчиха толкоз пари.
Балотаж-Бойко Татяна. Кмет-Татяна.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД