Управляващите нямат ясна концепция за промяната в системата на осигуряването - това се разбра след заседанието на коалиционния съвет през уикенда. "Има разбиране, че е необходимо намаляване на осигурителната тежест, за да се усети ефектът от плоския данък и да се увеличат средствата на хората", обясни вчера говорителят на БСП Ангел Найденов пред "Сега". С колко обаче може да се намалят осигуровките и какво ще е разпределението между работник и работодател, било въпрос на допълнителна дискусия. Ангажиментът е да не се стигне до увеличаване на вноските за работниците, категоричен бе Найденов.

Социалният министър Емилия Масларова пък отрече да е обсъждано намаляване на осигурителната тежест. Според нея решението е да се създаде национален консултативен съвет, който да предложи усъвършенстване на пенсионната система. Това трябвало да стане "в контекста на заработване на Сребърния фонд заедно с пенсионните фондове, които да влагат парите си в големи инфраструктурни обекти". По този начин според Масларова парите ще носят пари и ще увеличават приходната част.

Зам.-шефът на ДПС Йордан Цонев и вицеприемиерът Ивайло Калфин официално потвърдиха в събота, че има вариант за намаляване на пенсионните осигуровки. Калфин обясни, че в ход са и други варианти - държавата да поеме част от осигуровките или да се изравнят вноските на работодател и работник, които сега са в отношение 60 на 40. Вицепремиерът лансира и идеята за евентуално намаляване на фонд "Безработица" или използването на парите от него по друг начин, тъй като при ниската безработица те не са нужни.

Председателят на социалната комисия Хасан Адемов пък смята, че държавата може да се включи като особен осигурител и да възстановява част от задължението по осигуровките. Така работодателите щели да имат стимул да извадят на светло доходите на хората си. По-вероятно било разпределение на вноските в Държавното обществено осигуряване в съотношение 8:8:8 или 9:9:9. Вноските за фонд "Пенсии" за родените преди 1960 г. са 22%, за тези след 1960 г. са 17%.

Според Ангел Найденов обаче става въпрос по-скоро за уеднаквяване на размера им и основата, на която се изчисляват осигуровките на хората, поети от държавата. Това са децата, пенсионерите, учениците и държавните служители. В момента техните вноски се изчисляват по различен начин. Още не е ясно какъв ще е ефектът от тази стъпка, но не трябвало да се ощетява пенсионната система.

В същото време премиерът Сергей Станишев обяви за приоритет на правителството повишаването на пенсиите, което можело да стане дори от лятото при добро изпълнение на бюджета.

----------

РЕАКЦИЯ

Синдикатите посрещнаха на нож идеята за участие на държавата. "Това е глупост", коментира пред "Фокус" вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Той предложи на шега държавата да плаща и тока на работодателите.

На подобно мнение е и зам.-председателят на КНСБ Пламен Димитров. Той припомни, че идеята държавата да стане осигурител съвсем не е нова. Още 2002-2003 г. това било желано, тъй като тогава дефицитът в общественото осигуряване и необходимата субсидия от данъци са били 200-300 млн. лв. Сега дупката обаче е 2.2 млрд. лв. главно заради намалените осигурителни вноски. "Ако 3.8 млрд. се разделят на три равни части между държава, работодатели и служители, на държавата ще са нужни още към 1.2 млрд. лв. за вноски. Откъде ще ги вземе, ако не от гражданите, и как ще стане това, ако не чрез увеличаване на данъците?", запита той.