"Ние не сме дом "анти-Могилино", изрично уточняват още в началото възпитателите от Дом за деца с умствена изостаналост "Дъга" в с. Згалево, община Пордим. И подчертават, че нямат желание нито да се сравняват, нито да се съревновават с други подобни институции. Дори малко се дразнят от внезапния интерес към тях покрай филма на Би Би Си, показващ ужасяващото положение на децата в с. Могилино. Не им се нрави и желанието чрез тях да се демонстрира "хубавото лице" на този вид специализирани институции у нас. А имат какво да покажат - не само защото домът в с. Згалево наистина е много красив, но и защото хората, които работят там, и кметът на Пордим Детелин Василев от пет години водят истинска битка за него.

Първоначално домът се е намирал в с. Борислав - далеч от очите на всички, изоставен и забравен от всички. Съвсем логично през 2003 г. РИОКОЗ праща предписание той да бъде затворен, защото не отговаря на съвременните санитарни изисквания. Тогава



започва и борбата за запазването му



Най-напред Детелин Василев избира подходяща сграда в центъра на близкото село Згалево. "Мястото е чудесно, защото е на 3 минути от Пордим и на 10 минути от Плевен", подчертава той. Според него от ключово значение е домът да е близо до хората. "Повечето не знаеха, че съществува подобен дом, самият аз смътно бях чувал, че някъде на наша територия има някакви деца, но всички избягваха темата", спомня си Василев. Затова решава те да не бъдат повече изолирани от обществото, а да станат действително част от него. Само така може да им се помогне реално, смята той.

Втората тежката задача, пред която се изправя кметът, е да намери пари за ремонт на сградата. "Една малка община не може да се справи сама, без държавна подкрепа. Не става и без външно финансиране", казва Василев. Общината му кандидатства с проект пред Социално-инвестиционния фонд към социалното ведомство, чиято изработка глътва близо 15 хил. лв. - доста крупна сума за община Пордим, която за миналата година е отпуснала за капиталови разходи в 8-те кметства на нейната територия общо 119 хил. лв. Фондът дава 400 000 лв. за изграждане на дома, а 20% от сумата осигурява Пордим. Така лека-полека се появяват класна стая за 10 деца, логопедичен кабинет, стая за рехабилитация, зала за игра, пет занимални...

"Направо не ни се вярваше, че всичко това ще стане факт", споделя бившата директорка на дома Вацка Хорозова, която отскоро е началник на отдел "Социални дейности" в общината. Според нея, като видят, че има искрено желание, държавните власти помагат. От Агенцията за социално подпомагане към социалното ведомство също им отпуснали средства - за закупуването на мебели за стаите, както и на уреди за рехабилитация. В дома вече има и няколко телевизора и компютър, има и асансьор, с който болните деца могат да стигат сами до двора. От съвсем скоро домът може да се похвали и с още една съвсем нова и автентична "българска стая" - в нея има народни носии, типично наши предмети от миналото и плакат, на който пише "Съхрани българското".

За съжаление не всички деца могат да разберат смисъла й. Освен момичета с умерена умствена изостаналост, които се учат успешно да шият копчета и да плетат, и момчета, които сглобяват конструктори, в дома има и много тежки случаи - с детска церебрална парализа, с прогресивна мускулна дистрофия, с тежка епилепсия. "Все проблеми, голяма част от които са предизвикани от ниска здравна култура и липса на превенция", казва директорката на дома Мариета Александрова. Самата тя разказва потресаващи случаи - майката е била с 18-а бременност, 10-о раждане, т.е. с 8 аборта, и съответно детето й се родило с четвърта степен недоносеност и с ретинопатия (слепота). Друго дете в дома получило увреждането си заради това, че било създадено от двама братовчеди. Трето пък страдало от синдрома на Даун, вероятно защото бащата бил 56-годишен, а майката - на 46 години, и то с 13-о раждане. Според Александрова тези деца могат да се гледат добре само в такива домове.

"Въпросните деца с увреждания са с отказна декларация, т.е. изоставени са завинаги от родителите си, така че единствената алтернатива за тях е институцията", казва и кметът Василев. Двамата са на мнение, че



решението е не да се закриват съществуващите домове,



а просто те да се съчетават с по-модерните форми на социални грижи. Така например следващата идея, върху която са се концентрирали от общината, е изграждането на защитено жилище на няколко метра от дома. Надяват се да получат финансиране от оперативната програма за развитие на селските райони или от тази за развитие на човешките ресурси. Целта е в жилището да бъдат преместени 6-7 от вече навършилите 18 г. деца от дома. Възпитателите още помнят драматичния момент преди 5 години, когато заради навършване на пълнолетие 4 деца били изпратени в дома за възрастни с увреждания в с. Българево, Каварна. Едното от децата не можело дори да се обслужва само и след известно време починало. "Който оцелее, оцелее", казва горчиво директорката и е твърдо решена вече да не допуска подобно нещо. "Ако направим защитено жилище, по-големите, които ще отидат там, хем няма да се стресират от преместването си и ще са близо до нас, хем ще се занимават със своеобразна трудотерапия, като си отглеждат зеленчуци", казва Александрова.

Според Детелин Василев проблем при подобен вид институции е не толкова самият им статут, колкото сбърканият начин за прием в тях. Той визира домовете за деца, лишени от родителски грижи у нас, в които живеят и болни, и здрави деца, и с психични отклонения, и с криминални прояви. "Понякога човек да се чуди



това социален дом ли е или ТВУ",



казва той.

Друг проблем, който се оказва ключов и за дома в Пордим, е задържането на целия персонал, работил още в дома в с. Борислав. "В един момент настъпи смут сред обслужващия персонал, че може да бъде съкратен", спомня си Василев. Всички социални работници обаче били преместени в новата сграда в Згалево. От общината им осигурили автобус, който вози 40-те медицински сестри, рехабилитатори, възпитатели, психолози и друг помощен персонал, дори и през нощта, тъй като за децата се полага 24-часова грижа. За служителите в дома обаче не може да се каже същото - възнагражденията им са срамно ниски. Макар издръжката за този тип домове през тази година да е увеличена с близо 50 хил. лв. в сравнение с 2007 г., медицинските сестри все още получават по 248 лв. на месец, възпитателите с висше педагогическо образование - едва 267 лв., а обслужващият персонал - 220 лв. През последния месец са напуснали 3 медицински сестри заради ниското заплащане. Надеждата е последните законодателни промени, които предвиждат педагогическият стаж в подобна специализирана институция да се признава за учителски, да повлияят и на заплатите им, които да станат като учителските.

Резултатът от усилията им обаче очевидно си заслужава. 45-те малчугани вече активно се вписват в обществото - ходят на концерти, танцуват в деня на града или на празника на общообразователните училища. "Представяте ли си да се оформи един клас, който да ходи на училище наравно със здравите деца, и те ежедневно да общуват заедно? Ей това ще е истинска революция и интеграция", размечтава се Хорозова накрая.