Влязохме в НАТО, после влязохме в ЕС и се върна познатото всекидневие. Народът започна да подпитва банални неща: защо му е скъпо, защо му е мръсно, защо законът важи само за бедните и пр. Няма вече голяма, вдъхновяваща цел, която да показва на хората колко дребни са днешните им проблеми в сравнение със светлото бъдеще.

Впери ли очи в звездите, народът не гледа, че гази кал. Точно такава светла цел му издири напоследък върху черния небосклон управляващата коалиция. Ще влизаме в шенгенската зона! Там, където европейците си ходят на гости "по чехли", защото са бутнали оградите си (границите). Представяте ли си? Българите да се смесят с "нормалните" европейци. Това би означавало и държавата най-сетне да се провъзгласи за "нормална", какъвто беше главният лозунг на демократичния преход. Може би с влизането ни в Шенгения по-нетърпеливите социолози ще получат най-сетне достатъчно основание да заявят: "Преходът свърши!". И народът ще си отдъхне. Но първо ще трябва



да потърпи до 2011 г.,



посочена като дата за влизане в райската зона от тройната коалиция, която се надява да управлява и тогава. Допреди половин година целта бе 2009 г., но изместването й би отвело коалицията в желания от нея втори мандат.

Едва ли е случайно, че тъкмо преди огласяването на критичния междинен доклад на Еврокомисията, който ни напомни на какво приличаме в очите на Европа, вътрешният министър Румен Петков заяви на 1 февруари: "След влизането на България в НАТО, след влизането на България като пълноправен член на Европейския съюз третият стратегически въпрос преди всичко за българските граждани и, разбира се, за българската държава е участието ни в шенгенското пространство". Той очерта новата стратегия на конференцията "България и шенгенското пространство", организирана от института "Отворено общество".



Какво ще се промени за българите



след влизането им в Шенгения? Ще пътуват свободно със самолет, влак и кола без паспорт и виза в шенгенското пространство. Също както и сега. Но няма да спират на гранични пунктове да показват личната си карта, защото вътрешните граници ще отпаднат. По този начин всеки ще икономисва пет-десет минути, колкото трае контролът в момента на границата с Гърция и Румъния. След премахването на вътрешните граници обаче всеки ще изпита удоволствието да преминава в съседните държави от ЕС както минава между две общини.

Може ли такова скромно удоволствие да се въздига като национална стратегическа цел? Може, ако няма друга. Властта се хваща за нея, защото няма какво да предложи на народа си след изстиването на предишния му евроентусиазъм. Най-важното е, че за разлика от присъединяването към ЕС не се искат никакви жертви от народа. Цялата подготовка, която ще протече под наблюдение, ще представлява модернизация на консулските служби на България в чужбина, за да издават шенгенски визи с биометрични данни, осъвременяване на контролните ни пунктове по външните граници на ЕС (с Турция, Сърбия и Македония), както и по морската ни граница, въвеждане на компютърна техника за включване в Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС-2). Освен това ще трябва да се затегне контролът по река Дунав, която си остава външна граница като международен плавателен път, но с изключение на пунктовете за преминаване от България към Румъния.

Работата е голяма, защото ще погълне 240 млн. евро от "шенгенските финансови инструменти" (фондове), които ще се добавят към похарчените за тази цел 77 млн. евро от предприсъединителните фондове на ЕС. Властта е щастлива да върши такава работа, защото, първо, ще усвоява чужди пари, и, второ, ще трябва да се справи с административно-техническо упражнение, което е напълно по силите й. Като се добави и сладката й мечта за втори мандат под шенгенското знаме, ентусиазмът й става напълно разбираем.



Големият отсъстващ



при изпълнението на тази задача е обикновеният българин, който обаче би трябвало да е големият печеливш благодарение на грижите на управляващите. Народът, който по природа е мнителен, е измислил пословицата "Много добро не е на добро". Властта скоро може да разбере, че не е абонирана за успеха. С Договора от Амстердам (влязъл в сила на 1 май 1999 г.) бе създадена "зона на правосъдие, свобода и сигурност", към която бе включено и законодателството, регулиращо шенгенското пространство. Влизането в зоната без вътрешни граници означава всички държави да гарантират общия вътрешен ред, за да не се окаже, че някоя генерира престъпност, която се прелива към другите. За тази цел държавите взаимно позволяват на полицаите от съседните страни да преследват престъпници на 30 км в тяхната територия, което е един от елементите на полицейското сътрудничество. Така се получава вътрешен кръг на доверието в Евросъюза.

България в момента е под специално наблюдение в ЕС заради правосъдието и вътрешния си ред, защото другите държави смятат, че тя допуска неприемливо за тях високо равнище на организирана престъпност и корупция. Ако при сегашните критики страната ни влезе в Шенгения, ще трябва да се съгласи чуждите полицейски служби да преследват престъпници на нейна територия не на 30, а на 300 км през границите й, т.е. от единия до другия й край.

Както всяка следваща кандидатка за членство в ЕС се сблъсква с все по-строги изисквания, така и влизането в Шенгения ще става след все по-строг контрол. До 2009 г. България ще трябва да се отчита пред Еврокомисията колко мафиоти и корумпирани началници е вкарала в затвора и ако я предизвика, да й наложи предпазна клауза, може да отложи влизането си в шенгенската зона за неопределено време. Никой не смее да говори сега, че между двата механизма за наблюдение има връзка, но тя си личи.

Такъв е примерът с



безмитните магазини



на външните граници, които бодат очите на Брюксел като пресечна точка на организираната престъпност и "висшата" корупция. Узаконената контрабанда на акцизни стоки (горива, цигари, алкохол, парфюми и пр.) трябва да спре, защото Европа едва ли ще повери на български мафиоти "солунската митница" на външната си граница. Бързото съгласие на правителството да изпълни европейското искане е знак колко е гузно. Това обаче може да бъде и хитруване. На границата между България и Гърция, която е вътрешна в ЕС, от една година не би трябвало да има безмитна търговия. Но в "ничията зона" между двата гранични пункта на Кулата и Промахон продължава да работи с пълни обороти старият безмитен магазин, който уж е трансформиран в обект от вътрешната търговска мрежа. Защо да не се направи лека корекция в търговията и насред други "ничии зони"? В държава, където офшорки се явяват като стратегически инвеститори, всякакви фокуси са възможни.

Друг български проблем, който може да влезе в противоречие със здравия шенгенски разум, е



миграцията



Не митичната имигрантска вълна на българи в Западна Европа, а замисляната от правителството политика за облекчено привличане на чужденци на работа в България. Държавата, която прокуди с мизерия един милион българи през годините на прехода, сега търси още по-бедни кандидати за работа от Третия свят. Шенгенските държави обаче изискват да се затегне контролът по външните граници, за да се спре напливът на имигранти от Азия и Африка. Би било абсурдно Испания и Италия да ловят отчаяни пришълци по бреговете си, а България да ги пуска през парадната си порта. Стъпили веднъж на шенгенска територия, те ще могат да стигнат където си пожелаят. Едва ли поканата да строят законно АЕЦ "Белене" ще бъде достатъчна, за да ги задържи на българска територия. Перспективата да работят "на черно" срещу по-високо заплащане на Запад ще бъде по-примамлива, както показа и българският опит.

Към този риск се добавя и растящата неохота на западните държави да допускат на своя територия български и румънски роми. През януари френският министър по въпросите на имиграцията Брис Ортфьо се оплака, че "от една година срещу гражданите на България и Румъния не могат да бъдат предприемани рестриктивни мерки освен срещу ромите". Два месеца преди това Италия прие специален декрет, за да се отърве от прииждащи румънски роми. Подобен подход е чиста дискриминация, но сега все пак може да се прилага под предлог за спазване на някакъв граничен режим. Паднат ли границите, ще отпадне и инструментът за филтрация. Ромите са преселнически народ и сигурно ще се възползват да се преместят към по-богати земи.

За да влезе в Шенгения, България ще трябва поне малко да заприлича на шенгенска държава - достатъчно уредена и с достатъчно прилично равнище на живота. Същото се отнася и за Румъния, с която продължаваме да сме като скачени съдове, защото двете държави или ще влязат заедно в шенгенското пространство през 2011 г., или ще се превърнат в санитарна зона край него.