Румен Ненков е заместник-председател на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната му колегия. Беше член на предишния Висш съдебен съвет. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски" през 1979 г. След това преминава през цялата съдебна йерархия, като започва от младши съдия в Софийския градски съд. През януари беше един от тримата кандидати за български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.



- Г-н Ненков, нормално ли е според вас НПК да допуска споразумение за организирана престъпна наркогрупа, което гарантира присъди под минимума, както стана с Димитър Желязков-Очите?

- Българското общество трябва да е наясно, че няма наказателно-процесуална система, която да не търси алтернативни способи за приключване на делата. Всички държави са приели законодателно различни способи за съкратено приключване на делата. Това е и политика, която се налага от европейски институции. В тази насока България е получила и препоръки. В много държави 95% от делата приключват именно по алтернативен път - с някакво споразумение между държавното обвинение и защитата. По принцип сме "за" споразумението и "против" ограничаване на приложното му поле. Трябва да сме наясно, че със закон никой не може да накара тези, които служат на държавата и участват в управлението, да бъдат почтени и да си вършат добре работата. Законодателят трябва да изхожда от добросъвестността на държавния служител - било то министър, съдия или прокурор. В наказателния процес общественият интерес се защитава от прокурора. Ако той е добросъвестен, не е нужно да ограничаваме приложното поле на споразумението. В интерес на обществото е процесът да е ускорен, жертвите да получават бързо възмездие, наказанието да е наложено своевременно. В интерес на обвинените лица е да не търпят огромни наказания, които ги унищожават като човешки същества. Затова съм против ограничаване на приложното поле на споразумението. Вярвам, че прокурорите по принцип трябва да са добросъвестни и да защитават интереса на жертвите.

В конкретния случай с Желязков постигнатото споразумение е успех и на дознанието, и на прокуратурата. Ако един човек се чувства абсолютно невинен, той няма да се съгласи на споразумение. Очевидно, че масовата публика не разбира какво означава наказание от 4 - 5 години лишаване от свобода. То съвсем не е леко. Изследванията показват, че след третата година в психиката на затворниците настъпват необратими процеси, които водят до създаване на трайни престъпни наклонности. Целта на наказанието не е да създава престъпници, а да въздейства върху виновните, да ограничи възможностите да извършат друго престъпление и да успокои обществото.

Що се отнася до позицията на жертвите, не мога да разбера тези родители, които поставят въпроса, че техните деца са тровени от наркотици. А те не чувстват ли своята отговорност за това?! Борбата с употребата на наркотици не може да бъде решена само с наказателно-правни средства. Тя трябва да се води не само от държавното управление чрез организация на превантивно възпитателна дейност в училищата и пр., но и от семействата и от неправителствените организации. Престъпният свят не признава празни места. Сега за известно време една престъпна група ще престои в затвора. Но на нейно място ще се появи друга. Само ако лишим наркотрафикантите от потребителите на наркотици, ще отрежем клона, на който седи организираната престъпност. Това трябва да е основната посока на работа. Сега групата на Желязков ще влезе в затвора, ще бъде лишена от икономическата си мощ с прилагане на закона за отнемане на имуществото, придобито с престъпни средства, но ако има потребители, на нейно място ще се появи друга.

- Казвате, че 4 - 5 г. не са малко. Но Очите ще лежи много по-малко, като му се изчислят всички предишни задържания, недовели до осъдителна присъда, и това, че два работни дни в затвора се броят за три излежани...

- Ако са били задържани по други дела, по които не се е стигнало до присъда, може да бъде зачетено и това задържане. Иначе държавата трябва да им плаща обезщетение или да бъде осъдена в Страсбург. Но няма пречка, ако тези дела са добре изработени, да се стигне до осъдителна присъда. И после, при групиране на наказанието да се стигне до увеличаване на присъдата с до 1/2. Не знам с какво разполага прокуратурата и дали има възможност да внесе други дела срещу тези лица.

- По това дело много се нажежи обстановката, защото по време на досъдебното производство от прокуратурата в Бургас се заричаха, че могат да защитят 10-годишна присъда на Очите и хората му. И накрая - споразумение. Много хора тълкуват това като безсилие.

- Другият вариант бе да започне един мегапроцес. Представете си 15 подсъдими и поне толкова адвокати. Винаги, дори и без да се налага да се търсят фалшиви медицински, между тях все някой няма да е разположен за някое заседание. Това щеше да е един труден процес на събиране на доказателствата, който може да продължи с години. В края на краищата една престъпна група е разбита. Наложени са наказания, които не са толкова снизходителни, независимо, че обществото може би е очаквало друго. Отворена е вратата и за други присъди срещу същите лица. Възможно е например да бъдат осъдени за конкретни сделки с наркотици, за зарибяване на деца и т.н. Така постъпват и другите правни системи.

- Когато едно лице се споразумява с прокуратурата, тя не трябва ли да търси начин да го превърне в свой информатор, чрез когото да се разкрият и други престъпления?

- Това е една възможност, която не е нужно, а и не трябва да се сочи в закона. Естествено, прокуратурата може да поставя всякакви условия в досъдебната фаза. Прокурорът може да се съгласи на споразумение, ако получи по-ценна информация за по-тежка престъпност. Без прокуратурата споразумение не може да бъде постигнато. Така се постъпва с мафията в Италия и в САЩ.

- Това обаче може да го направи прокурор, който е в силна позиция и е убеден, че ще спечели делото?

- Разбира се. Това не е забранено от закона. Той изисква съгласие между прокурора, защитника и обвиненото лице, което се одобрява от съда, стига да има някои потвърдителни доказателства. Не е нужно всички доказателства да се ползват от обвинението. В тази насока не трябва да критикуваме закона. Прокуратурата и сега може да поставя условия. Но това става в кухнята, няма как да стане публично пред съда.

- Явно не е станало по това дело. И все пак според вас в случая прокуратурата си е свършила максимално добре работата?

- Прокуратурата постигна своя максимум, защото иначе трябваше да чакаме един безкраен процес.

- Който можеше да приключи и с оправдателна присъда...

- Това не мога да кажа. Но за да се направи самопризнание, подсъдимите са имали предвид и събраните доказателства. Разбира се, разчитали са и на това, че по други дела са имали задържане и там не се е стигнало до присъда. Но така или иначе това е сериозно прекъсване на престъпната им дейност.

- Друга гаранция за присъди под минимума е съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция. Откакто НПК го въведе преди година и половина, и то често нажежава страстите.

- Това е един нов институт, за който действително има противоречива съдебна практика. ВКС се опитва да я уеднакви с отделни актове. Ако бъдем сезирани, ще се опитаме да го направим и с тълкувателно решение.

- Противоречива практика във връзка с какво?

- Дали съществува процесуално право на подсъдимия на съкратено съдебно следствие. Моето мнение е, че няма такова право. Суверенно право на съда е да прецени дали може да приключи наказателния процес и по общия ред или по съкратената процедура. И съдът не е длъжен да дава обяснения на подсъдимия и да мотивира отказа си, ако реши да не проведе съкратено съдебно следствие. Други колеги обаче смятат, че това е процесуално право, на което трябва да се отговаря мотивирано.

Съкратеното съдебно следствие е полезно, защото спестява време и пари. Освен това се получава бърза присъда. Тук обаче отговорността на съда е много голяма. Аз лично не бих възразил процедурата на съкратеното следствие да бъде изменена - да се осъществява и със съгласието на прокурора, а не само да се взема мнението му, както е сега. Прокурорът с оглед на обществения интерес ще прецени дали да се отиде на съкратено съдебно следствие. Така това ще е друг вид споразумение в съдебната фаза на процеса, в което се отделя спорно от безспорно. Подсъдимият казва - аз не споря по фактите, които е изложил прокурорът, и ще се защитавам в тези рамки. Ако не постигна оправдателна присъда, моля, поне ми наложете наказание под законовия минимум.

- А обществото достатъчно узряло ли е, за да приема присъди под минимума? Особено по знакови и шумни дела.

- Обществото винаги ще смята, че наказанията са ниски. Но понякога отделни хора променят мнението си - например, ако се окаже, че извършителят е "наше момче", част от нашето семейство. Тогава същото това общество може и да съчувства на извършителя. Ако сме жертва на престъплението, ще искаме престъпниците да не излизат изобщо от затвора. Никой не е застрахован да се окаже от другата страна на барикадата. Да не говорим за непредпазливата престъпност. Тази, която се случва толкова често по пътищата. Това не са хора с престъпни наклонности, а такива, които са небрежни към задълженията си, или са склонни да проявят самонадеяност.

- Сядайки зад волана след употреба на алкохол и шофирайки с два пъти по-голяма скорост от позволената, се поставяш в съвсем друго положение...

- Да, така е. Но нека не навлизаме по тази тема в дълбочина, защото има висящи дела, които ще стигнат до ВКС.

- НПК вече действа година и половина. Набелязали ли сте дефекти, които е добре да бъдат отстранени?

- НПК действа, и то не толкова зле, колкото се внушава. Напротив. Дори е увеличен броят на приключилите наказателни дела. Затворите съвсем не са празни. Българското общество трябва да прецени дали да влага пари в образователни програми или в строежа на нови затвори. Процентното отношение между населението и броя на затворниците в България е доста смущаващо. Дори процентът е по-висок, отколкото в Турция. За мен големият проблем остава следствието. Неразумно е да не се използва за разследване на сериозната икономическа и корупционна престъпност. Трябва да се даде възможност на висши прокурори да преобразуват дознания в следствия. Така ще се реагира по-гъвкаво. Едно убийство например може да е както много лесно, така и много трудно за разследване. Внушава се, че НПК не е създал необходимите условия да има достатъчно дознатели. Проблемът дойде с това, че определен образователен ценз се изисква в Закона за МВР. Не бих възразил дознатели със средно образование да разследват уличната престъпност. Важно е процесуалните действия да бъдат извършени законосъобразно.