От няколко седмици Германия е разтърсена от нов корпоративен скандал, който вече засенчи разкритите миналата година "черни каси" в гиганта "Сименс". Аферата с укриването на данъци на германските богаташи придоби грандиозен размах, след като се оказа, че вече има 1000 заподозрени, че са укрили между 300 млн. и 4 млрд. евро в банка в Лихтенщайн. Така историята може да се окаже най-големият скандал в корпоративната история на ФРГ след края на Втората световна война. Още повече че той избухна тъкмо в момент, когато се води обществен дебат за зашеметяващите заплати на топмениджърите в Германия.

Оказа се, че милионите работници и служители, които с право винаги са смятали, че "онези там горе" пълнят най-вече собствените си джобове, ще се окажат прави. Защото упреците срещу топмениджърите в алчност и безскрупулност, особено на фона на глобализацията и орязаните социални помощи в Германия, изведнъж получиха силна аргументация.

Разкритията излязоха наяве по време на разследването срещу изпълнителния директор на "Дойче пост" Клаус Цумвинкел, което се оказа само "върхът на айсберга". Цумвинкел веднага подаде оставка, след като срещу него започна разследване, че е укрил между 1-10 млн. евро, но е възможно и да е повече. Правителството прие оставката му още същия ден, в който я подаде, като Берлин заяви, че подкрепя напълно разследването на прокуратурата и данъчните служби.

Парите на повечето богаташи са били скрити в сметка на благотворителна фондация в банката LGT Group в Лихтенщайн. Тя е оказвала съдействие за осъществяването на данъчни измами. Тази банка специализирала в управление на богатства и създавала фондове, специално предназначени за укриване на данъци, прикрити като разходи за благотворителност, съобщиха германските медии. Германската прокуратура и данъчните провеждат в момента 125 предварителни разследвания и вече изпълняват 900 заповеди за обиск срещу замесени в аферата, чийто брой надхвърля 1000. Голяма част от тях са известни богати немци, сред които имало индустриалци и мениджъри, но имената им засега се пазят в тайна.

Нещата още повече се усложниха, след като стана известно, че аферата е разкрита благодарение на таен информатор, който предал скъпоценните банкови данни на "данъчните грешници" на германското външно разузнаване (БНД). Според немски и американски медии става дума за Хайнрих К., който е бивш служител на LGT Group. За услугата той получил около 5 млн.евро, срещу което властите в Германия получили DVD с ценна информация в началото на 2006 г. Тя включвала данни за чуждестранни инвестиции и финансови потоци от чужбина към банката LGT Group в Лихтенщайн. В диска имало хиляди банкови извлечения, кореспонденции, парични депозити, документи за фондовете на банката и служебни наредби за прикриване на финансовите потоци в княжеството. Благодарение на тях властите в Германия разбрали, че 3/4 от парите на германските клиенти на банката са от укрити данъци. Така те уличили и шефа на "Дойче пост" Клаус Цумвинкел.

Той бе първият известен хванат нарушител и е заплашен с глоба от 4 млн. евро. Според медийни съобщения



Цумвинкел вече изплатил около 1 млн. евро и затова не е бил арестуван



От "Дойче пост" обявиха, че са спрели изплащането на договорените обезщетения за напускането на Цумвинкел, както и заплатата за миналия месец. Преди дни оставка подаде и шефът на Агенцията за защита на личните данни в Мюнхен Карл Михаел Бетцл след претърсване в офиса и дома му. Той е пък високопоставено политическо назначение. Пикантната добавка е, че съпругата му работи в БНД и е шеф на отдел.

В същото време обиските продължават в редица банки в Германия, между които Дрезднер банк, Банкхаус "Мецлер" и клона на швейцарската UBS. Явно списъкът със замесените в аферата богати мошеници ще става ясен ден за ден.

Както се и очакваше, скандалът разтърси малкото и доскоро тихо княжество Лихтенщайн, тъй като всичко се върти около банката, която от 70 години е собственост на династията на княз Ханс-Адам II. Той напоследък се обявява за безкомпромисно разследване на всички обвинения в пране на пари. Престолонаследникът принц Алоис обаче реши да премине в контраатака и директно обвини Германия, че се намесва във вътрешните работи на страната. Той заяви, че Берлин е използвал незаконни методи, и заплаши с юридически последствия. Прокуратурата на княжеството вече е завела криминално дело срещу Хайнрих К., за когото се смята, че е продал диска с банковите тайни. Прокурорите разкриха, че през 2003 г. той вече е бил осъден условно от Окръжния съд във Вадуц, че е копирал данни на банката. В."Уолстрийт джърнъл" съобщи, че Хайнрих в момента се намира в Австралия и е предал подобни данни и на данъчните власти в САЩ. Лихтенщайн атакува БНД с аргумента, че сключва сделка с осъждан. Адвокат на бизнесмени, засегнати от тайнственото DVD, заяви в интервю пред "Зюддойче цайтунг", че за първи път се сблъсква с толкова всеобхватна информация.

Към атаката срещу правителството в Берлин явно са се включили и някои от замесените богаташи. Неочаквано двама германски адвокати подадоха иск в Конституционния съд на ФРГ срещу кабинета на канцлерката Ангела Меркел и БНД. Юристите Фердинанд фон Ширах и Кристиан Нол обвиняват правителството в съучастие в углавно престъпление. Вътрешният министър Волфганг Шойбле веднага защити акцията и посочи, че германските тайни служби в чужбина отговарят и за борбата с организираната престъпност. Стигна се дотам, че в Берлин спешно пристига премиерът на Лихтенщайн Отмар Хаслер, който се срещна с Меркел заради скандала.



Медии и водещите политици се нахвърлиха с лавина от критики



към германския бизнес елит, че укрива парите си, докато обикновеният човек е принуден да плаща все по-големи данъци. В същото време стана известно, че почти всяка година държавната хазна на ФРГ губи 30 млрд. евро от укрити данъци, съобщи Дитер Ондрацек, шеф на профсъюза на данъчните служители. Това на практика се е превърнало в "народен спорт", като лидери са богатите немци, допълни той. Това е така заради малкия брой бирници, както и сложното данъчно законодателство в Германия, в което могат да се ориентират само скъпо платени специалисти. Наказанието е голяма глоба или лишаване от свобода от 1 до 10 години.

Правителството в Лихтенщайн също е разтревожено с право. Лидерът на германските социалдемократи Курт Бек поиска ЕС да притисне княжеството да приема закони, които да направят по-прозрачна банковата му система. Той дори поиска санкции срещу него, ако не стори това. Според експерти възможно най-неблагоприятна ще е възможността Берлин да не ратифицира договора за присъединяване на княжеството към Шенгенската зона, който трябва да бъде подписан в края на този месец в Брюксел.

Тъкмо сега в страната се работи върху т. нар. план "Футуро", свързващ запазването на предимствата на Лихтенщайн като финансов рай със стриктното спазване на международните правови норми. Княжеството е решило да се реформира, без да изгуби главния си източник на печалби - влагането на чуждестранни пари в банките на страната. За княжеството, което има 35 000 поданици, все още се говори, че си остава рай за данъчните мошеници и техните престъпни сметки. Планът "Футуро" не предвижда наистина премахване на банковата тайна, затова пък предвижда реформа на правилата за учредяване на фондации, които датират от 1926 г. Целта е: висока степен на автономия за дарителите, но обвързана с ясни правови условия, които да не допускат злоупотреби. Предвижда се реформата да влезе в сила през първата половина на следващата година.

Най-вероятно Лихтенщайн ще си остане данъчен рай. Една трета от икономическия му потенциал зависят от финансовите предимства, които предоставя на клиентите си. Във Вадуц гъмжи от пощенски кутии със съмнителни фирмени имена - и без представителства. Броят на адвокатите и нотариусите е огромен. Който прехвърли парите си в Лихтенщайн, може да разчита на строга банкова тайна, ниски данъчни ставки и доста меко отношение към данъчните нарушители. Без банките и фондациите си княжество Лихтенщайн вероятно все още щеше да е бедната, незначителна страна, каквато беше през 1923 г. преди митническия съюз с Швейцария. Разкритията в Германия обаче сериозно застрашават имиджа му като данъчен рай.