Тези дни професорът по медицина Милан Миланов прогледна и в орнитологията. "ССД се превърна в партия кукувица, която снася яйца по чужди гнезда и чака да й отгледат кукувичетата", рече той и напусна формацията, в която дълги години членуваше, а отскоро дори й бе председател. С което даде точна диагноза на разни тревожни състояния у птици, хора и партии. Не е известно дали д-р Миланов е тръгнал да търси рецепта, но ако я има, бързо да я изписва, защото много партии кукувици отидоха на кукуво ляво. А пък и електоратът се стопява от същия птичи грип.



Да кукаш в политиката не винаги бе срамно



И този древен занаят си има възходи и падения. Някъде в края на 90-те народът се кефеше еднакво на "Кукавица"-та на Цеца и на ку-ку партията "Гергьовден", която не само наследи славните идеи на едноименното шоу, ами и непрекъснато снасяше в чужди гнезда. Други също люпеха ударно като в инкубатор. И докато Цеца остана класика, то кукувичите яйца в политиката се оказаха запъртъци. Но поне дадоха научен принос към класификатора на политическа фауна. Ето ги биологичните белези на партиите кукувици: пернати с променлива според посоката на вятъра окраска, които снасят в гнезда, свити върху стълбовете на властта, и изкукват, когато паднат от власт. Тези белези може да се срещнат и поотделно, общото е, че такива птици летят и пеят само с пълна човка. Няма ли трохички в човката, хич и не помръдват.

Има кукувици, които безвъзвратно се превръщат в изчезващи видове. Такъв е баш кукувецът на републиката Любен Дилов-син. А началото беше повече от вдъхновяващо - песни, танци, вятър ечи, Жан Виденов стене.... После разплака и Иван Костов, бе хъш... Но при толкова слава един шоумен и добре да живее, става политик. На книга основаната през 1999 г. "Гергьовден" трябваше да накара "отвратените от политиката да махнат отвратителните в политиката". На практика 8 години по-късно, в изборите за районен кмет, едва 2000 жители на стохилядния столичен квартал "Младост" не бяха отвратени от Дилов-син. Преди това публично се отвратиха и старите му приятели от "Ку-ку" и "Шоуто на Слави".



"Гергьовден" нямаше как да бъде алтернатива,



защото бе кукната на сцената от властта. И винаги си бе такава напук на волния размах на крилете, който демонстрираше Дилов-син. При царя тази "партия на поколенческото недоволство" за кратко дори овладя митниците чрез Емил Димитров-Ревизоро и секретаря Илиян Матеев. Но СДС, или поне заинтересовани среди в нея, научи кукувичето да лети. Някъде през 2000 г. вече бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев намекна, че героичният хъш не е толкова немил-недраг на властта, тъй като бизнес империята "Трон", близка до СДС, е финансирала "Гергьовден". През 2001 г. в изборите за президент партията яростно пазеше статуквото, организирайки предизборния щаб на Петър Стоянов. Връзката със СДС бе потвърдена и през 2005 г., когато Надежда Михайлова спаси Дилов-син в депутатската листа. Със залеза на СДС угасва и неговата звезда. Но Дилов-син се провали и заради безразборните си птичи контакти. В общинския съвет в София снасяше със Софиянски, после с Борисов, във Варна - с БСП. Днес "Гергьовден" вероятно за последно, но все така лакомо кръжи над чужди гнезда - митничарят Матеев вече е екологична алтернатива, този път чрез партията "Зелена България".

Историята на ССД също е приказка за партия, родена във властта и съществуваща единствено заради нея. Всичко си има тя сега - и патрон (неосъждан дори), и бурно минало, и структури все още....



Няма я само властта,



а се оказа, че без нея свободните демократи са заети с дела из другите партии. ССД просъществува за кратко, а началото на края й започна в момента, в който Софиянски престана да бъде кмет. Но не е прав проф. Миланов. И през силните си години ССД снасяше в чужди гнезда, макар и никой да не й отгледа кукувичета. След 2001 г. Софиянски най-много се надяваше на царя, дори лансираше еретичната за десницата идея за експертен кабинет между НДСВ, ДПС, СДС и.... ССД, която даже не бе в парламента. Тази прекрасна коалиция трябваше, разбира се, да го подкрепи през 2003 г. отново за кмет. През 2006 г., вече като депутат без имунитет, Софиянски даваше и шанс на Бойко Борисов да се "докаже, че е десен". Хората му в столичния общински съвет не изчакаха доказателството и бързо се преориентираха към ГЕРБ. Може би това са яйцата, за които проф. Миланов говори. Но дали ще оцелеят в челичните лапи на Бойко Борисов?

Към вече изчезналите кукувици можем да причислим и Евролевицата на вече бившия мениджър на "Кремиковци" и все още футболен бос Александър Томов. Тази модерна европейска партия (най-напред коалиция) танцува точно един парламентарен мандат - 1997 - 2001 г. В началото кръжеше над реформаторското гнездо на ОДС, после пърхаше и в опозиция. Томов и днес си има партия - "Българска социалдемокрация", която съществува само в градчетата и селата, в които е представена в общинските съвети. Напълно изчезнала кукувица е и Жорж Ганчев, защото последната негова партия (Национално патриотично обединение, май), никъде не е представена. Все още мърдаща кукувица е Иван Костов. Той пък е твърде интересен екземпляр - падна от гнездото на властта, направи партия, за да долети отново, но понеже държи да кука сам, не може да вдигне криле от земята....

Но има и добре познати кукувици, за които властта не е мираж. Т.е. могат още да кукат. Не че са по-съобразителни, просто не са толкова стари и все още могат да снасят.



Такава партия кукувица е "Новото време"



Какви ли житейски и политически метаморфози не претърпя Емил Кошлуков. Лежа в затвора, по барикадите беше, скита по света, за да се завърне в царската свита през 2001 г. Две неща не могат да се отрекат на Кошлуков - умее да говори и знае как да капитализира думите си. Историята на Новото време е прясна - "група за натиск", партия, уж опозиция на НДСВ и "Панайотките", а после и техен партньор в правителството. Тези млади, буйни и уж честни хора просто осребриха дяла си в акционерното дружество на царя и Доган. Но добрите брокери се оказаха слаби политици и въпреки скъпата предизборна кампания през 2005 г. електоратът така и не припозна странния им морал. Няма ли власт, на практика я няма и партията им.

Сега "Новото време" се готви за второ летене - пак се задава делене на властта, а добрите в НДСВ победиха. Казват, че Кошлуков отдавна е снесъл в гнездото на Милен Велчев, той пък е яйце на Доган. Ще видим.

В края на втория мандат



тъжно и пусто е гнездото и на Симеон



Сакскуборгготски. НДСВ не бе първата партия, родена в името на властта, но драмата й е най-голяма, защото бе посрещната с най-големи надежди. Но тя самата си бе партия-гнездо - излюпи яйцата на какви ли не кукувици. Колкото повече властта си отива, толкова повече малките царски кукувичета се превръщат в хищници... Някои ще се спасят в ятото на Доган, други жадно кръжат над Бойко Борисов. А той въпреки печалния царски опит също обира яйцата от чуждите гнезда. Колко ли ще живее и неговата партия-кукувица? Все още не се знае, защото тя току-що започна да консумира властта. Плюс за ГЕРБ е, че е кукувица от ново поколение: снася много за PR.

Този кратък полет над кукувичите гнезда в българската политика показва, че много от партиите, родени през прехода (почти всички), се оказаха създадени за употреба на властта. Няма ли власт, няма и партии. Политиката се възпроизвежда чрез повсеместно снасяне в чужди гнезда и люпене на почти еднакви екземпляри. Тъжно, но факт.