Димитър Димитров е завършил УАСГ и Академията за обществени науки в Москва. През 1983 г. става зам.-кмет по строителството в Стара Загора, а 5 г. по-късно - зам.-кмет по социалните въпроси. Бил е депутат в последните три НС, член на социалната комисия и тази по местно самоуправление. От септември 2005 г. е зам.-министър на труда и социалната политика.
- Г-н Димитров, Сметната палата разкритикува ефективността на програмата "От социални помощи към заетост" за 2004-06 г. Един от изводите е, че едва 0.27% от хората са започнали постоянна работа. Това наистина е доста семпъл резултат от гледна точка на разходите...
- Aко внимателно анализираме доклада, ще видим, че по-голяма част от заключенията са позитивни. Има и негативни оценки - например за липсата на пълна и точна информация. Но програмата започна в период на много висока безработица у нас. Не се отчита фактът, че хората, които бяха включени в нея, са получавали социални помощи, т.е. средства от данъкоплатците. Включването им в програмата на практика позволява срещу тези средства да осъществят общественополезен труд. Освен това минималната работна заплата, която са получавали, е била от джоба на данъкоплатците и част от нея се е върнала под формата на осигуровки към обществото. Друга част се е върнала и като потребление, особено в малките общини, които дълго време изпитваха недостиг на средства. Именно чрез програмата се подобри част от инфраструктурата им. Ако попитате кметовете, които и в момента се борят за нея, ще ви изтъкнат редица проекти, които са реализирали.
Негативният извод, който бе изведен като заглавие, че срещу 355 млн. лв., дадени от обществото, 800 души са започнали работа, просто не е верен. Срещу 355 млн. лв. десетки хиляди хора работиха в полза на обществото - подобриха инфраструктурата, реализираха общински проекти, ремонтираха детски градини и училища, бориха се с бедствията. Хиляди хора се реализираха на пазара на труда. Но обратната информация очевидно не е пълна и точна.
- Твърдите, че много повече хора са си намерили постоянна работа?
- Разбира се! Минал е например човек през програмата в Попово и след 3 месеца си е намерил работа някъде в София. Но не ни е уведомил, защото не е длъжен. Освен това вижте какво е нивото на безработицата сега! Не случайно през годините обхватът на програмата е бил постепенно намаляван. През 2006 г. в нея са били включени 82 хил. души, а за 2008 г. те ще бъдат 4 пъти по-малко, при това ще се насочат предимно към малки общини с висока безработица. Истината е, че докладът ни помогна да подобрим връзката по проследяването на хората - в момента на базата на договорености между Агенцията по заетостта и Националната агенция по приходите, където е целият пакет от информация по заетите лица, двете структури могат да обменят данни. Т.е. всички лица, които 2007 г. са били включени в програмата, а 2008 г. не са, ще могат да се проследят.
- Няма ли опасност поради драстичното намаляване на парите по програмата да се увеличи нивото на безработица през т.г.?
- Драстичното свиване на основната програма за субсидирана заетост се налага от пазара на труда. През 2000 г. безработицата у нас бе 18.4%, през 2005 г. - 11.5%, а миналата година тя беше 7.75%. За т.г. планираме нивото й да е под 7%, т.е. под средноевропейската. Така че българският пазар на труда от състояние, в което имаше огромно количество хора, които не можеха да се реализират, в момента е в коренно различна ситуация. Нивата ни на безработица вече създават проблеми пред българския бизнес. Реално вече той има нужда от квалифицирана работна ръка. Миналата година през определени периоди е имало над 20 хил. свободни работни места. Когато има глад, естествено е да се премине към свиване на програмите за субсидирана заетост. Това е нормална, логическа стъпка. Затова голяма част от средствата на обществото ще се пренасочат за обучение и квалификация на работната сила.
- Какви конкретни мерки предвиждате в променената обстановка?
- По оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" има изключително много възможности за работодателите да обучават заетите лица. Схемите вече са отворени, приключва първата оценка на проектите, които дават възможности за обучение на около 38 000 заети лица. През март и април трябва да се отворят следващите схеми, насочени и към заети лица, и към обучение на безработни. Получените засега проекти дори са недостатъчни като подготвеност и количество, за да усвоим предвидените средства.
- По тази програма обаче трябва да се кандидатства. Извън нея министерството ще стимулира ли работодателите?
- Извън нея има предвидени средства за обучение и квалификация, които се предоставят на работодателите, при условие че осигурят работни места. Т.е. ако един работодател кандидатства за назначаване на лица от рисковите групи, той ще получи средства за обучение и квалификация. Според Националния план по заетостта за т.г. като рискови са идентифицирани младите безработни до 29 г., безработните над 50 г., трайно безработните и лицата с много ниско образование.
- Правителството се готви да махне 10-процентното ограничение за броя на чуждите работници в една фирма. В същото време у нас има 250 000 безработни. Не може ли те да се обучат и да не внасяме чужденци?
- Всичко, което подготвяме за 2008 г., са програми и мерки, насочени точно към това - стимулиране на работодателя и мотивация на безработните за включване в програми за квалификация, така че тези 250 000 български граждани да намерят трайна заетост. Това е приоритетна цел на правителството и едва при невъзможност ще се търсят допълнителни механизми за работна ръка от трети страни извън ЕС. Трябва да се има предвид, че и сега действащото законодателство дава възможности за работа у нас на граждани от трети страни. Изискванията са да има т.нар. пазарен тест, който показва, че работното място не може да се заеме от български гражданин и едва тогава се дава разрешение за наемане на чужденец. М.г. българските работодатели са поискали около 1400 чужденци да работят у нас и отказ е направен само за 40 лица. Според мен това е възможност, която все още не се използва достатъчно от българските работодатели, още повече че м.г. нормативната уредба беше облекчена - намали се 2 пъти срокът за административно обслужване на тези искания. Облекчи се достъпът до пазара на труда и чужди граждани с български произход. За тях отпадна т.нар. пазарен тест.
Но 2008 г. вероятно ще е пределната година, в която ще трябва да се търсят и други възможности за осигуряване на работна ръка в някои специфични отрасли за специфични професии. В момента приключват последните обсъждания на миграционната стратегия на България, предстои тя да бъде приета на високо политическо ниво. Обсъждат се и различни варианти на базата на искания на работодателски организации за подготовка на спогодби или други възможности за по-широко отваряне на трудовия ни пазар.
- Т.е. засега няма нужда от по-голямо облекчаване на режима за влизане на чужди работници?
- Вероятно необходимост винаги има. Ако питате един работодател, вероятно и 2 пъти намаленият срок го затруднява. Възможности за облекчаване на бюрократичния и административния механизъм винаги съществуват и те трябва да се търсят и да се реализират.
- Имате ли прогнози от колко чужденци ще имат нужда работодателите ни т.г.? Министър Масларова говори за десетки хиляди кадри?
- Не, няма окончателно уточнени данни. Това е един от проблемите, по които се обръщаме към браншови и работодателски организации да прогнозират недостига си от работна ръка не за след 2 месеца, а за по-дълъг период, тъй като подготовка на спогодба за достъп до нашия пазар на труда на чужденци изисква повече време. Не искам да се обвързвам с конкретна цифра, но определено с идващите крупни инвестиционни проекти у нас като АЕЦ "Белене", газопроводи - най-вече енергийни обекти, вероятно количеството на необходима работна ръка няма да е малко.
- Какви са рисковете от евентуално по-широко отваряне на трудовия ни пазар?
- Рискове има, но не бих казал, че може да се опасяваме от някакъв бум. Именно това налага необходимостта да подхождаме прекалено внимателно и аналитично към отварянето на българския пазар на труда. Това трябва да стане на базата на добре обмислена миграционна стратегия, която точно анализира възможните рискове. Истината е, че достъпът до трудовия ни пазар на чужденци от трети страни, освен че решава проблеми, и създава такива - по отношение на инфраструктура, място за обитаване на хората, социално-икономически, културни, етнически и други проблеми, които трябва да се отчитат.
- Смятате ли, че трябва да има срок за пребиваване на чужди работници и ограничение за броя им в даден сектор?
- Задължително отварянето на пазара на труда ще е свързано с конкретна страна, с конкретно количество хора, на които ще бъде разрешавано да работят у нас, с конкретни професии и вероятно отрасли, както и за определен период.
- Имате ли данни кой бранш от колко кадри се нуждае?
- Не, в момента цялостен анализ за това няма. Съвместно с работодателските организации подготвяме такъв.
- Докъде стигна работата ви по закон за временната заетост? Някои работодатели искат тази материя да се регламентира, за да могат да вземат "под наем" работници?
- Наемането чрез агенции за временна заетост е модерна форма, която бурно се развива в ЕС и която несъмнено трябва да бъде налагана и у нас. Но не това е основният проблем на българския пазар на труда сега. Въпреки това през 2007 г. започнахме работа по нормативното уреждане на тази материя. Бяха подготвени различни варианти на закони, но не беше постигнато съгласие между социалните партньори в работната група. Истината е, че една от синдикалните организации по принцип остро възразява срещу нормативното уреждане на тези отношения. Надяваме се, че на основата на дискусия, която готвим през март, ще постигнем съгласие. И до края на 2008 г. ще имаме приет закон.
Димитър Димитров е завършил УАСГ и Академията за обществени науки в Москва
Учил е в Москва.!Значи нищо незнае, нищо неможе!
Комунистическа простотия...Вероятно КГБ агент.













