|
| Сидеров и Борисов рамо до рамо в СКАТ. |
Стара истина обаче е, че в политиката 2 и 2 не винаги прави 4, а понякога дори прави 1. Специално ГЕРБ определено е най-големият губещ от опозиционния достлук срещу правителството. Партията на Бойко Борисов печели симпатизанти не само защото се представя като опозиция на сегашната власт. А и защото има претенция да бъде опозиция на всичко, което се случваше в българската политика от 1990 г. насетне. И няма как да не загуби точки, след като демонстрира близост с част от партиите, които вече са били на власт. Появата на Генерала редом до Волен Сидеров в студиото на СКАТ, също не бе достатъчно добре премислен ход. Да оставим настрана това, че само до преди няколко месеца Борисов бе основен враг за атакистите и отнесе доста обвинения в какво ли не, докато вървеше кампанията за местните избори. Вярно е, че опитите да се неглижира "Атака", какъвто навик имат от управляващото мнозинство, са грешка. Но прекаленото сближаване със Сидеров не е препоръчително за нито една партия, която има претенцията да бъде нещо повече от популистична формация, опитваща се да яхне народното недоволство. Борисов така или иначе има проблеми със спечелването на своя страна на хората, за които прекрасният генералски опорно-двигателен апарат не е достатъчен мотив да гласуват за него. Сближаването му с "Атака" само отдалечава тези хора допълнително.
А какво да кажем за горкото СДС!
То се докара дотам да бъде някъде в миманса на общия опозиционен фронт срещу правителството. Новият му лидер Пламен Юруков обаче май взе да се понаучава на това онова и вече не е чак такъв новобранец, какъвто беше в началото. Фактът, че той самият не се появява никъде публично, за да громи правителството заедно с другите опозиционни водачи, а праща свои представители, говори добре за него. Като цяло обаче, ако СДС наистина иска да бъде отново някакъв фактор, то трябва да намери своя собствена физиономия и да я представи пред българските избиратели. Участието в опозиционни седенки определено не е начинът за това.
Поведението на ДСБ пък е доста красноречиво за това колко трудно е за опозиционните партии да улучат верния тон, за да не пеят фалшиво своята обща песен срещу правителството. Костов поне е последователен, нищо че вече 7 години търпи само загуби от тази си позиция.
Най-печеливши от цялата история определено са "Атака". За пръв път Волен Сидеров има шанс да бъде нещо повече от водач на лумпенизирана група . На него му се дава възможност да се еманципира и да бъде лидер на опозиционна партия и
той сякаш добре съумява да се възползва от нея
Сидеров няма защо да се притеснява от загуба на електорат. Твърдото ядро на "Атака" преглътна дори Слави Бинев. "Да остане само човекът на "Атака", всичко останали боклуци да си..." Такива коментари можеха да се чуят в ефира от зрители на СКАТ, докато представители на опозицията бистреха политиката в студиото. Атакистите си харесват партията, харесват си водача и той спокойно може да предприема всякакви еквилибристики.
Печелившата стратегия на всяка от опозиционните партии е да си намери своята ниша. Добрите отношения помежду им, които да са отправна точка за евентуално бъдещо сътрудничество след парламентарния вот, са верен подход. Прекаленото им сближаване в този момент обаче ги обезличава. И обезсърчава голяма част от потенциалните им избиратели.
Антония Първанова: Има ли разлика между “Атака” и ГЕРБ? 
).
у-у-у-пс що ли тук се сещам за едни скандално напазарени местни избори, за мераците за една нова, виртуална "президентска партия" и за едни нови идеи на "социалния ни президент" за повече мажоритарен елемент в избирателната система... ), но това не е единственото, тъй като има много други институции, които трябва да бъдат също така въведени, и борбата с корупцията - хората да знаят, че може да бъде спечелена чрез икономическата политика, чрез икономиката. В противен случай тя ще бъде онова, което сега наблюдавате - един политически театър. Страната е корумпирана от горе до долу и нищо не може да се направи. 
Да си представавим че вота вземе да мине (Хипотетично) - Следват предсрочни избори... Каква е алтернативата - ако избирателят не е симпатизант на дадена партия, а е просто човек с демократични схващания и иска да даде своя глас? За съжаление изборът му ще бъде - да избере най-най - малкото зло. Или колкото и да са демократични схващанията му, вероятно няма да гласува. И ще гласуват само ядрата и тези които гласуват срещу заплащане или по принуда. За какъв PR говорим?
!
Хасан ага , 
