Ако някой си е мислил, че мегакорупционният скандал "Ангел Александров - Румен Овчаров" ще приключи с мегарезултати в битката срещу корупцията, вече изглежда доста наивен, даже глупав. От бурята, която разклати върховете на държавата миналата пролет, остана само лек ветрец. А главните герои в скандала един по един се оказаха по-чисти и от ангели.

Днес бившият икономически министър Румен Овчаров ръководи парламентарната бюджетна комисия, Делян Пеевски се върна като заместник на Емел Етем, Татяна Шарланджиева бе порицана, но продължава да работи в следствието, а Корнелия Нинова си остана в борда на "Булгартабак". На бял кон се кани да се завърне и бившият шеф на следствието Ангел Александров. Той се кандидатира за висш прокурор и от Висшия съдебен съвет зависи дали ще се прехвърли от НСлС във Върховната касационна прокуратура. А като се има предвид, че мандатът на зам. главния прокурор Христо Манчев изтича догодина, нищо чудно това просто да е поредното стъпало в йерархичното изкачване на Александров. Той имаше подобни амбиции още когато Борис Велчев оглави държавното обвинение и може да разчита на стабилен политически гръб (както Ахмед Доган казва - двамата са в "топли човешки отношения").

Факт е, че всеки, който отговаря на формалните изисквания на Закона за съдебната власт, може да се кандидатира за обявените свободни места. Но все пак там е записано и друго - че за съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което "притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на правилата за професионална етика". А по казуса с Александров все още има висящо наказателно производство за изтичане на информация от делото "Топлофикация", което се очаква да приключи до месец. И макар че лесно може да се прогнозира какъв ще е финалът, обществената памет едва ли е толкова кратка, че да забрави как само преди няколко месеца същият този Александров сипеше обвинения срещу един държавник, че е "собственик на държавата" и че има чадъри над потенциални обвиняеми и "скандальозни" снимки. Него пък го обвиняваха в лобиране за хазартни фирми и черни каси.



Паметта на главния прокурор Борис Велчев обаче явно е кратка



Как иначе да си обясним факта, че в разгара на скандала той натискаше Александров да си подаде оставката и твърдеше, че "ставащото е потресаващо", а сега вече няма нищо против да работи с него. "Той може да бъде много полезен и в прокуратурата", каза оня ден обвинител № 1. Александров бе и единственият следовател, на когото поименно Велчев благодари по време на отчета на НСлС преди десетина дни. И обясни, че един бивш директор на службата по-трудно можел да си намери точното място в нея. Логично възниква въпросът да не би пък прокуратурата да е станала благотворително дружество или дом за ветерани?! Какво стана с обещанията за прочистването на ВКП? И същият този Велчев ли иронизираше липсата на отговорност и резултати в работата на прокуратурата с репликата: "Цялата прокуратура се състои от ангели"?

А във ВКП не са във възторг от перспективата да работят с Александров. Любопитно ще е, ако бъде назначен, в кой отдел ще е - дали ще отговоря за досъдебното производство и ще надзирава важни дела, или ще е в инспектората и ще следи за моралните и професионалните качества на колегите си, или ще отговаря за международните връзки на институцията. Интересна ще е и ситуацията, ако в рамките на делото за изтичане на информация по скандала "Александров - Овчаров" се наложи да бъде разпитан отново, или пък да му бъде повдигнато обвинение, а той вече е висш прокурор.

Жалкото е, че равносметката към днешна дата показва, че от грандиозния скандал, който изкара на бял свят много от кирливите ризи на различните власти,



остана едно мижаво разследване и много въпроси без отговор



Каква ли ще е реакцията на Брюксел, който следи изкъсо борбата на България с корупцията по висшите етажи на властта? И как така никой не е виновен след тежките обвинения, които отвратиха даже преките участници в размяната на удари? Кой всъщност спечели от драмата? Защото е ясно кой загуби - обществото. И какво бе потулено в крайна сметка?

За да отговорим поне на част от всички тези въпроси, трябва да припомним някои от фактите в скандала. Всичко започна, когато Александров като шеф на НСлС поиска дисциплинарното уволнение на следователката Татяна Шарланджиева, която около месец по-рано бе и отстранена от екипа на "Топлофикация". Стана ясно, че със специални разузнавателни средства са засечени разговори между Шарланджиева, зам.-министъра на икономиката Корнелия Нинова и собственика на фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Според Александров благодарение на Шарланджиева приближеният на икономическия министър бизнесмен месеци наред не е получил обвинение за пране на пари по делото "Топлофикация" (получи го едва след избухването на скандала). После Шарланджиева и пряката й шефка Зоя Иванова дадоха пресконференция, а Нинова прати специално изявление до медиите. Трите обвиниха Александров, че се опитвал да влияе върху вземането на определени решения, засягащи Държавния резерв, даването на хазартен лиценз на фирма "Дилот" и "Булгартабак" и че е диктувал темпа на разследване по "Топлофикация". Шефът на цигарения холдинг също се включи с обвинения в корупция - Александров му искал по 150 000 лв. месечно. Бе замесено и името на зам.-министъра на бедствията и авариите - небезизвестния Делян Пеевски.

Скандалът се разви лавинообразно. И си имаше от всичко - подкупи, компроматни снимки, манекенки, грозна търговия с влияние по най-високите етажи на властта, подслушани телефонни разговори, крупни бизнесмени...

За да гарантират прозрачност на проверката по случая, Сергей Станишев, за когото скандалът бе "обезпокояващ", и Велчев, който бе омерзен, решиха да поканят експерт от Брюксел да наблюдава как работи прокуратурата. Поканата бе подписана и от шефа на МВР Румен Петков. От ЕК обаче ни казаха да си решаваме проблемите сами. Явно, заблуждавайки се, че това е възможно. Сега може и да



съжаляват, че са ни гласували такова доверие.



От СРС-тата, които бяха раздадени на ВСС, стана ясно, че Шарланджиева и Нинова са разговаряли по телефона с шефа на "Фронтиер" Красимир Георгиев преди всеки негов разпит. Така свидетелските показания на бизнесмена по делото за пране на пари срещу Валентин Димитров са били предварително нагласявани според доказателствата, с които разполага следствието.

Според други данни, които Александров внесе във ВСС, Шарланджиева е провела три повърхностни разпита на Красимир Георгиев и изобщо не се е заинтересувала какъв е произходът на парите, с които е финансирано "Банско пропърти партнърс 2", където съдружник е майката на Валентин Димитров - Цеца, също обвиняема за пране на пари. При това по време на първия разпит Шарланджиева е в отпуск, но се връща специално от Бургас в София, за да разговаря с Георгиев. Според доклада от 5 октомври до 1 декември 2006 г. между Георгиев и Шарланджиева бил установен траен контакт, при който посредник била Нинова. В доклада се цитират няколко разговора, проведени точно преди разпитите на Георгиев. Например Шарланджиева призовава по телефона на разпит Георгиев. Той я пита дали да приготви нещо, а тя му отговаря: "... Допълнително ще се уточним. Може ли?". При друг разговор между Нинова и Георгиев той пита за начин, по който да покаже подкрепа. Интересува се кога е рожденият ден на Шарланджиева. В деня на разпита си Георгиев два пъти праща и съобщение на Нинова, което гласи: "Твойта приятелка е фантастична!".

Информацията от СРС-тата бе основното доказателство, с което Александров поиска дисциплинарното уволнение на следователката. И ВСС отказа, защото то не е достатъчно. В крайна сметка Шарланджиева бе наказана с порицание, и то за друго провинение. А СРС-тата, в които се твърди, че има



още любопитни личности и разговори, ще потънат в архива



Точно както се случи наскоро и с други интересни протоколи - от разговорите на Митьо Очите с политици (според прокуратурата).

Прокуратурата също не можа да разнищи случая. Месец след образуването на проверка стана ясно, че главните герои в скандала не са били толкова словоохотливи пред държавното обвинение, колкото пред медиите. А в съдебната система тежат доказателствата. Един от основните изводи на прокуратурата бе, че Овчаров и Александров са обсъждали факти от разследването "Топлофикация". "Разговорите създават основателно предположение, че от страна и на двамата евентуално може би става дума за извършени противозаконни действия срещу правосъдието", обясни говорителката на Велчев Маргарита Попова. Досега обаче на никого от тях не е повдигнато обвинение за това.

Започна и разследване за използване на служебно положение за набавяне на противозаконна облага срещу Пеевски заради твърденията на шефа на "Булгартабак" Христо Лачев, че е бил изнудван да уреди с поръчки от тютюневия холдинг определени фирми, срещу което да получи облага. Няколко месеца по-късно разследването бе прекратено поради липса на доказателства, въпреки че прокуратурата твърдеше, че има очевидец на разговорите.

Междувременно Нинова и Пеевски бяха уволнени от министър-председателя Сергей Станишев. Но за кратко. След като делото срещу Делян Пеевски бе прекратено, той бе възстановен първо в столичното следствие, а след това и на зам.-министерския пост.

След края на прокурорската проверка ВСС (в предишния му състав) излъска Александров като прие, че с действията си началникът на следствието не е уронил престижа на съдебната власт. После кадровиците гласуваха оставката му като шеф, която той подаде, за да пази имиджа на институцията. Тогавашният председател на ВКС Иван Григоров, който от началото на скандала бе един от най-върлите защитници на Александров, дори му се извини за преживяното. Самият Александров обяви, че скандалът е бил "зле режисирана кампания с големи неудачници в нея", а "в България има много мъже, които са мъже дотолкова, доколкото носят панталони". Сгреши само за неудачниците. За другото се оказа прав.