Дато Стейнхаус е бивш главен прокурор на Холандия (там има национален борд от петима главни прокурори). От година и половина е специален съветник на обвинител № 1 Борис Велчев. Роден на 12 декември 1943 г. Завършил е право през 1969 г. След като се дипломира, работи в Центъра за криминология към университета на Грьонинген и чете лекции на различни места. През 1972 г. прави докторската си дисертация. Три години по-късно започва работа в Министерство на правосъдието, където става директор на Центъра за научни изследвания. Преди да заеме поста си в борда на прокурорите, работи като обвинител в Хага и Лееварден.



- Г-н Стейнхаус, съветвате главния прокурор Борис Велчев вече около година и половина. Промени ли се през това време държавното ни обвинение?

- Не знам дали много неща са се променили. Когато говорим за институция, промяната не може да стане за ден. Посещавам България през около 6 седмици и съветвам прокуратурата. Но въвеждането на реформите отнема време. Въпреки че прокуратурата и г-н Велчев са много отворени към предложенията. На правилния път сме, но има много още да извървим. Опитвам се да покажа на прокурорите, че не организират добре времето си - отделят твърде голямо внимание на леките случаи и по-малко на сложните.

- Малко или много това е заложено в нашия НПК, който не прави разлика между сложността на престъпленията.

- До известна степен това е така. Но разговарях с прокурори и с министъра на правосъдието г-жа Миглена Тачева и се опитах да обясня и на нея, че и в рамките на НПК нещата могат да се организират по различен начин. Например може да се направи разделение между сложни и по-обикновени случаи, които могат да се разрешат за 14 дни, за 2 месеца или за половин година. И с тях да се занимават различни прокурори, като например с по-опростените случаи да се занимават младшите прокурори. Защото смесването им причинява, както го наричам, дълго "време на изчакване" в системата. Това е вид разделение на труда, което се опитвам да внедря тук.

- Как да стане това обаче? Да вземем например едно убийство. Ако е битово, то би се разследвало лесно. Ако е поръчково обаче...

- Така е. Но по правило бих очаквал убийството да е много по-сложно, отколкото, да речем, кражба от магазин. Когато случаите са разделени по видове, могат да се разграничат и видовете вземане на решение. Опитвам се да убедя главния прокурор, че може би ще е полезно да има указания за това как се разследват най-честите престъпления. Например шофирането в нетрезво състояние, кражбите и т.н. Така няма да се налага наблюдаващите прокурори всеки път да откриват топлата вода. А и няма да се налага прокурорите постоянно да се отчитат на шефовете си, което е друг проблем на системата тук.

Обсъждахме с прокурорите, че за едно и също престъпление и сходни смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства подсъдимият може да получи различна присъда в зависимост от съда, който я постановява. Това според мен не е много приемливо. Престъпникът трябва да знае, че независимо къде се гледа делото му, кои са прокурорът и съдията, наказанието ще е едно и също. Така и прокуратурата ще е по-предвидима, прозрачна и благонадеждна. Това са нещата, които много ценим в западните демокрации. Е, от време на време и ние не сме толкова добри, за колкото се представяме.

И това може да се направи в сегашните рамки на българския закон, но ще е добре, ако той се промени в някои аспекти.

- В кои? Има идея за нов Наказателен кодекс, който да прави разлика между престъпленията и простъпките, и вторите да се наказват административно.

- Това е добра идея. Но всичко е въпрос и на разделение на труда. В Холандия например имаме помощник-прокурори. Това е едно от нещата, които дискутирам с г-н Велчев, и той се опитва да го въведе и тук. Мисля, че помощниците ще са най-необходими там, където и обемът на работа е най-голям. Въвеждането им не трябва да започва от върховно, а от районно ниво. В България нещата винаги се правят така - започва се отгоре надолу.

- Но това зависи и от законодателя.

- Разбира се. Но законодателят би трябвало да разбира кое е доброто решение. Знам, че г-н Велчев действа много енергично, а и ЕС ви притиска за резултати срещу корупцията и организираната престъпност. И това е важно за образа на България. Но мисля, че е малко надхвърлено в смисъл на това, което можете да направите бързо. Корупцията и организираната престъпност не могат да се изкоренят за година или две. Трябва да се промени и манталитетът на хората. Това отнема време.

- Смятате ли, че ЕС прекалено много ни притиска по тази тема?

- Не бих казал. ЕС трябва да следва позицията си. Затова е много важно не само да се заканвате, че ще накажете някого, но и да го направите. Това е като с децата - ако само ги заплашвате, че ще ги накажете, но никога не го правите, те започват не просто да не ви вярват, но и да не ви вземат насериозно, дори да ви се подиграват. Затова трябва да сте много внимателни, когато се каните да накажете някого. Трябва да правите това, което казвате, и да не давате обещания, които не можете да изпълните. ЕС е наясно, че трябва да има напредък и в борбата с престъпленията, от които страда цялото общество. Факт е, че корупцията краде от обществото, но обикновеният човек е много по-засегнат от откраднатото радио от колата си или от разбития си апартамент.

- Не знам дали борбата с този вид престъпления е много успешна. На всичко отгоре и много от знаковите дела се сриват в съда, въпреки че са започнали шумно и с големи обещания. И доверието съвсем се изпарява.

- Това е едно от обясненията защо обществото не вярва на прокуратурата. Много е лесно да започнеш дело за корупция, но е трудно да го приключиш. Добре звучи да започнеш разследване за корупция срещу политик, кмет или съдия, но трябва да си достатъчно сигурен, че ще успееш да доведеш делото до успешен край в съда. В противен случай сте права, като казвате, че прокуратурата така само губи доверие. Но е много трудно. Когато си под такова напрежение, под каквото е България заради ЕК, е много изкушаващо да обявиш, че започваш ново разследване. А всъщност са важни влезлите в сила присъди. И за да се стигне до тях, в България трябва много време.

- Да, мудното правосъдие неизменно се сочи като наш голям проблем.

- Така е навсякъде и далеч не е само ваш проблем. Ако се върнем на делата за корупция, г-н Велчев наистина иска да постигне много. Но има рискове и да не успее. Причините за това са много. Да вземем например прословутата глава 27 от вашия НПК - съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, което гарантира присъди под минимума. Дори за обвиняемите, които не са сътрудничили на разследващите, но признават вина в съда. Това е много странно за мен. Вид лотария, в която подсъдимият винаги печели, а прокурорът винаги губи. И то не само заради наказанията под минимума, а и защото, ако обвиняемият не сътрудничи на разследването, то е наистина трудно. Въпреки това накрая прокурорът успява да събере достатъчно доказателства, за да застане пред съда. И подсъдимият прави самопризнания и цялата работа се оказва безсмислена. Не мога да разбера защо изобщо съществува този процесуален ред.

- Сигурно заради стремежа ни да угодим на Брюксел с бързо приключващи дела. А и има противоречива съдебна практика за това дали съдът е задължен да прилага съкратеното следствие.

- Така е. Върховният касационен съд трябва да се произнесе с тълкувателно решение възможно най-скоро.

- Има и още една процедура, която гарантира наказания под минимума - споразумението. Съвсем пресен е примерът с Димитър Желязков-Очите. Какво е вашето мнение за споразуменията?

- Не съм против споразуменията, ако това пести време. Но определени престъпления трябва да се изключат от възможностите за споразумение. Една от функциите на съда е публичното третиране. Това е важно. Обществото трябва да види какво се случва и как е постигнато. Не съм "за" система, в която сериозни престъпления приключват със споразумение. А в бургаския случай аз лично бих предпочел процес. Публичността е важна.

Има и още нещо, което забелязвам. Съдебната система в България е изградена върху недоверие. Прокурорът не вярва на полицая, съдията не вярва на прокурора. Има и най-различни нива на контрол и безкрайно много бюрократична работа, което не помага много. Европа не го иска от вас. Мисля, че няма европейска държава с такава организация.

- А мястото на прокуратурата в съдебната система ли е?

- Определено. Така е в повечето европейски системи и тя не трябва да се вади оттам.