В края на януари малко незабелязано в световните медии мина изказването на чеченския президент Рамзан Кадиров, който заяви, че силите на сепаратистите в републиката са "претърпели пълно поражение". Това стана по време на онлайн пресконференция, която бе излъчвана пряко по местната телевизия. Преди него подобни мероприятия се осмеляваха да провеждат само руският президент Владимр Путин и неговият приемник Дмитрий Медведев, което според наблюдатели е знак, че Кадиров е имал благословията на Кремъл. Наблюдатели в Москва веднага свързаха заявленията на президента на Чечня с предстоящите президентски избори в Русия на 2 март т.г.

След началото на Втората чеченска война през 1999 г. Русия заложи на онези чеченски кланове, които бяха във вражда със сепаратистките бунтовници. Първо им бяха обещани и дадени пари, след което им бе позволено да сформират отряди, които заедно с руските части изтласкаха и обезкръвиха бандите на Шамил Басаев и другите командири в планините. Един по един те минаваха на страната на федералните власти и се вливаха в новите структури на вече покорната Чечня. Проруският президент Рамзан Кадиров в момента управлява с желязна ръка републиката, като се опира на силна армия от 20 000 добре въоръжени и опитни бойци, повечето от които амнистирани бунтовници. Все още има отделни нападения и атентати, но те намаляват постоянно, което показва, че т.нар. от Владимир Путин "чеченизация" на бунтовната област засега има ефект. Москва изля и продължава да отделя милиони долари за възстановяването на разрушената република, което "умиротвори" гордите планински бойци.

"Ние направихме своя избор. Чеченската република се явява съставна част на Русия", потвърди своята лоялност към Кремъл президентът. Според него днес



в Чечня има не повече от 60-70 "шейтана" (дяволи),



които "все още тичат по планините с оръжие". "Това е тяхната последна зима", обеща Кадиров. Той съобщи, че в Чечня са действали в миналото екстремисти от 51 страни, като повечето от тях проповядвали крайното течение в исляма "уахабизма", което отблъснало по-умерените чеченци. "Ние сме мюсюлмани, изповядваме исляма и никой не трябва да ни учи как се прави това. Който мисли да пречи на чеченския народ да живее в мир, ще завърши печално в Чечня", беше категоричен той.

Кадиров не пропусна да отбележи, че в цяла Чечня вече няма невъзстановено училище. Той дори обеща сензационно до края на годината всички семейства, които са загубили домовете си по време на двете военни кампании, да получат нови жилища. Неотдавна възстановеното модерно летище в Грозни вече ще изпълнява рейсове до Европа. "През 2008 г. чеченската столица ще бъде напълно възстановена и следите от войната няма да се виждат дори в най-затънтените улички", обеща Рамзан Кадиров. Той се похвали със специална програма за завръщането на етническото руско население в Чечня, което беше подложено на истинска сеч и гонения по време на управлението на бунтовниците от 1991-1999 г. Кадиров заяви, че "над 100 семейства вече са се завърнали" и този процес ще продължи.

Този 31-годишен млад мъж с брада и плътно лице, с ниско чело и гъста червеникава коса излезе на челно място на политическата сцена първо когато баща му Ахмад Кадиров бе избран за президент, а след това и с гибелта на Кадиров-старши. Рамзан започна кариерата си като ръководител на службата за сигурност на баща си - страшна и силна милиция, наброяваща първоначално няколко хиляди души. След смъртта на баща си, убит от бомба на 9 май 2004 г., и след като получи подкрепата на Путин, той на практика застана начело на кавказката република, опустошена от войната между сепаратистите и руските сили.

При първото си появяване пред медиите през октомври 2003 г. този човек с минало на борец бе представен на пресата от баща си. Той бе раздразнен от въпросите за превишаване на правомощия от страна на "кадировците", членовете на ръководената от сина му милиция. Тогава хората видяха едно непохватно и срамежливо момче, което произнесе няколко думи, за да се представи като "лейтенант от руската милиция". След последното му обръщение по телевизията не спираха да показват съвсем различен човек - с нисък и дрезгав глас, в добро настроение и наперен, който предупреждаваше сътрудниците си, че трябва да работят "по 24 часа в денонощието" или ще бъдат уволнени.

"Целта ни е да възстановим реда не само в Чечня, но и в Северен Кавказ", заявява Рамзан в интервюта. Негови критици го обвиняват, че провежда "политика на терор", хайки и отвличания, извършени от маскирани мъже, това е начинът на действие в Чечня и съседна Ингушетия, приписвани на Рамзан.



Той залага пред своя народ и на ислямската карта



Кадиров забрани хазартните игри и препоръча полигамията като средство за решаване на социалните проблеми, породени от изчезването на голям брой мъже. Разпореди на милицията да действа твърдо срещу алкохола и наркотиците и пожела да бъдат публикувани повече статии за религията. Наскоро порица младите чеченки, че ходят много разголени, което противоречи на Корана.

Рамзан Кадиров оцеля при многобройни атентати. Той ръководи кампанията по капитулацията на чеченските бунтовници, "излезли от гората" и влели се директно в неговите части. Кадиров твърди, че има две страсти: пчелите и боевете с кучета.

С повечето последни хвалби на властния Кадиров се съгласиха редица експерти и дори противници на политиката на Кремъл в Чечня. Александър Черкасов от обществото "Мемориал", която е една от най-критичните спрямо Путин неправителствени организации, регулярно пътува до чеченската република. Той потвърди, че администрацията на Кадиров има редица постигнати успеха.

"Много неща напомнят за мирното време. Грозни наистина е възстановен в по-голямата си част. Това не са само фасади. Летището наистина работи и пътищата са станали по-добри в Чечня. Голямото строителство осигурява много работни места. Не казвам, че всичко е идеално, но преди и това не се правеше", разказва Черкасов. Той потвърди, че



броят на отвлечените хора също е намалял драстично през м.г.



Според него Чечня се превърна в по-сигурна част от Русия, отколкото другите републики от Северен Кавказ. Проблемът е, че конфликтът се "разля" в други посоки. Главната мишена вече не е чеченската република, а нейните съседи - Ингушетия, Дагестан и Кабардино-Балкария. През октомври м.г. един от последните живи лидери на чеченските сепаратисти Доку Умаров загатна за това, като се провъзгласи за "имам на халифата Кавказ". Нелегалните бойни формирования вече не се намират в Чечня, а са из целия регион. В Ингушетия на практика се води градска партизанска война. Не минава и седмица да няма блокирани екстремисти в някоя къща или блок, последвано от многочасово сражение, при което загиват и голям брой федерални войници и милиционери. Атентатите срещи държавни лица са се превърнали в ежедневие. В Дагестан положението е същото, като паралелно се водят боеве в планинските райони. Миналата година Рамзан Кадиров, който понякога има доста крайни предложения, дори поиска Москва да му разреши да навлезе със своите бойци в Ингушетия и да установи там бързо ред. В Кремъл все пак прецениха, че трябва да продължат да залагат на местните лоялни лидери. Засега обаче това не дава желания резултат.



Една от причините за съпротива е кошмарната корупция във властта,



съпроводена както навсякъде в Кавказ от клановото разделяне. В Чечня естествено в момента са силни кланът на Кадирови и тези фамилии, които го подкрепят, доброволно или не. Те се кълнат във вярност на Русия, но никой не трябва да забравя, че кавказците са жилави хора, които са закърмени с това да оцеляват на всяка цена и да чакат момента да отмъстят и да се надигнат, както стана през 1991 г. Това потвърждават и думите на убития в Кавказ руски поет Михаил Лермонтов от XIX век - "Злой чечен ползет на берег, Точит свой кинжал".