Висшият съдебен съвет започна операция "Чисти ръце" за имущество на светло във висшата магистратура. Всички съдии, прокурори и следователи на ръководни длъжности, както и всички членове на ВСС депозираха в срок документите си. По съмнителните декларации започнаха проверки. Някои от нарушителите сами подадоха оставка от системата. Останалите бързо бяха дисциплинарно уволнени. Две години след старта на инициативата съдебната система показа, че има сили да се справи с проблемните си звена. Изпълнителната и законодателната власт взеха пример и акция "Чисти ръце" успешно се проведе и в тях. Туш!



Ех, ако новините звучаха така. През пролетта на 2006 г. с апломб беше положено началото на "Чисти ръце" сред магистратите. Резултатът е пълен провал.

Призна го и ВСС. В сряда той официално спря изпълнението на решението на предходния съвет, с което бяха утвърдени правилата за подаването, съхранението и достъпа до декларациите. Всъщност, малко или много, този съвет се озова в минирано поле. Правилата, които му завеща миналият състав на ВСС, се оказаха неприложими. Още тогава, през 2006 г., едва десетина магистрати обявиха публично имотите си пред ВСС, за да изпълнят идеята за прозрачна и честна Темида.

В сряда председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев чистосърдечно обясни, че



цялата идея е била на ръба на популизма



Той не скри, че акцията е трябвало да впечатли Европейския съюз. Когато Иван Григоров като шеф на Върховния касационен съд лансира идеята, а Пенчев и главният прокурор Борис Велчев го подкрепиха, съдебната власт беше в деликатно положение. Тогава никой не се замисли, че правилата няма да проработят и резултатът от акцията ще е едно голямо нищо. Нали Брюксел се беше вторачил в съдебната власт и дебнеше за всяка грешна стъпка точно на прага на пълноправното ни членство?! Затова "Чисти ръце" изигра чудесно епизодичната си роля на добра инициатива. Колко ли други такива постановки за пред ЕК ще изплуват?

Основната причина за провала е, че попълването на допълнителни и по-подробни декларации от тези за пред Сметната палата бе оставено на добрата воля на магистратите. А в тази система - като във всяка друга, добрата воля се задейства, когато става въпрос за права, а не за задължения.

Пък и нормата бе създадена от един ВСС, който



не се ползваше с авторитет и сред самите магистрати



При това неизпълнението й не влечеше никакви последици. Е, неподалите декларации ги пишат по вестниците, но какво от това. Съдебната власт, а и не само тя, отдавна не обръща внимание на това. Гилдиите пък не промениха собствените си етични кодекси, в които липсва задължението за подаване на подобна декларация.

Новият ВСС реши въпроса кардинално - няма правила, няма проблем. Подаването на допълнителни имотни декларации ще залегне в етичния кодекс на магистрата. Може би там ще залегне и условието, че ако някой наруши правилото, ще има дисциплинарно наказание. Но колкото и усилено да се работи по общия етичен кодекс за всички съдии, прокурори и следователи, той няма да е готов скоро.

Затова нямаше да е никак зле новият ВСС да даде пример и да попълни и депозира декларации за собственото си имущество. По старите правила, колкото и да не ги харесва.



А те не действат формално само от два дни



Нито един член от този съвет не си направи труда да попълни такава декларация, а можеше пак според същите правила да го стори 10 дни след встъпването си в длъжност. Тези 10 дни изтекоха още през есента на 2007 г. Какво е правил този ВСС оттогава досега? Чакал е нови, по-смислени правила? А може би членовете му са се разтоварвали от имущество, за да могат да попълнят по-приемливи декларации?

Всъщност какъв е смисълът да пишем какво трябва, какво може, какво бива и какво не бива? Закони, правила, операция "Чисти ръце" - всичко това е фасада. Хората, които участват в съдебната, изпълнителната, законодателната власт не носят отговорност пред никого. Те са керванът, а според поговорката ние сме - сещате се какво.