Прозорците на СДС са отворени за проветряване. Отвън се чуват подвикванията на царски дечица към Надя Михайлова да си играят заедно. Надя плахо наднича през прозореца и обяснява, че не я пускат. Въпреки че портретът на Костов е свален от стената и скрит в килера, Надя скришом ходи в тъмната стаичка да проверява дали Вожда е още там и дали я гледа строго.

Такова е положението в синята партия в навечерието на 100-те дни на новото й ръководство. Въпреки че опозиционната линия продължава да се следва, хора като Мирослав Севлиевски продължават сондажи за сътрудничество, а някои от новите сини лидери загадъчно им се усмихват. Проветряването от "костовизма" е гарнирано хем с хлапашки опити за спиране на парите от чужбина за фондация "Демокрация", хем с периодични визити на лидерката Михайлова при екслидера Костов във фондацията му. Филип Димитров сондира сред партийния актив не могат ли някак пак да си вземат Софиянски. Светослав Лучников разсъждава на глас могат ли все пак сините да се коалират с жълтите. Асен Агов излага собствени стратегически тезиси за политиката на съюза за години напред. Екатерина Михайлова се е скрила от публиката и се е посветила на кадровата комисия, която великодушно й хариза 13-ата конференция. Останалите от старата гвардия си седят кротко и или чакат реванш, или просто кибичат и гледат ехидно как "юпитата" в НИС помпат мишци. Парламентарната група си е във все същото летаргично състояние от след 17 юни. Ако то продължи до края на мандата на този парламент, след време само историците ще знаят, че СДС се е водил опозиция в него. Изобщо, всеки прави каквото си иска, а всички заедно - нищо.

Духът на Новото време явно е завладял и сините



При толкова пасивност и хаос те дори не могат да си дадат сметка, че са изпаднали в политическа безтегловност. Има и по-лошо. Ако на "Раковски" 134 продължат само да се проветряват, скоро може и съвсем да изветреят.

Проблемът идва от това, че 3 месеца след избирането й за председател на СДС, Надежда Михайлова още не е успяла да стане истински лидер и да поведе нанякъде партията си. Личният чар и блестящият й имидж засега се оказват единствените й лидерски достойнства. А това никак, ама никак не е достатъчно за лидерска партия като СДС.

СДС е особен тип лидерска партия. За разлика от НДСВ и ДПС, например, които са изначално лидерски. Без Сакскобургготски и Доган двете движения не биха съществували или поне биха били радикално по-различни от това, което са сега. Лидерството в БСП пък е до голяма степен функция на борбите и компромисите между различни крила и кланове в нея.

СДС е по средата. Лидерът му не е незаменим, но пък не е и толкова зависим от вътрешнопартийни групи. Затова никога няма едно СДС, а все СДС с различни лица - СДС на Филип Димитров, СДС на Иван Костов, СДС на Надежда Михайлова. Така властовият потенциал на върха винаги е много голям. А структурите и електоратът чакат импулси първо от него, дори когато искат да му се съпротивляват.

Но импулси няма и няма. И това е напълно естествено при положение, че СДС нито има собствен дневен ред, който да налага на обществото, нито пък дългосрочна стратегия на политическо поведение. Присъствието му в политическия живот става още по-незабележимо на фона на процесите в другите основни партии напоследък. Социолози изнамериха центристка идентичност за НДСВ, а БСП след конгреса си вдъхна още живот на разкраченото си положение "хем на власт, хем в опозиция", като прехвърли повечко тежест на опозиционния крак. Ако жълтите наистина успеят да заемат центъра,



СДС ще бъде стеснена само в дясното пространство



Ако червените пък удържат легитимността на властовия си разкрач, не само ще стеснят опозиционния мегдан за сините, но и ще бъдат с обиколка пред тях при бъдещото завземане на властта, защото отсега бавно и методично я превземат отвътре.

Сините са притиснати и от времето. Наближава ноември - месецът, в който най-вероятно ще ни поканят в НАТО и до който сегашното статукво е гарантирано от всички партии. Всяка обаче отсега трябва да е наясно какво ще прави след това. БСП вече построи понтона си отвъд ноември. НДСВ започна инженерни проучвания чрез социолози и имиджмейкъри. Само СДС е в гарнизонен отпуск.

Крайно време е ръководството на Надежда Михайлова да заяви свои цели в обозрим хоризонт и да се захване с постигането им.

Крайно време е да се консолидира кадровият потенциал от доскорошни управленци на СДС и с него партията да се превърне в сериозна и работеща опозиция. Бездействието на сините технократи ги обрича не след дълго да станат професионално неадекватни към променящата се действителност.

Крайно време е СДС да погледне към бъдещето и да поиска отново да управлява. И то без комплекси от миналото, от които да трябва да се оттърсва подобно на БСП.

Ако всичко това скоро не се случи, значи или СДС няма нужда от сегашното си ръководство, или никой няма нужда от СДС.