------------------------------

Уилям Уолъс е член на Камарата на лордовете в британския парламент и говорител на Либерал-демократическата партия по въпросите на външната политика и отбраната. От 1967 до 1977 г. преподава в университета в Манчестър. Защитава докторска степен в Оксфорд през 1995 г. Същата година получава титлата лорд. Уилям Уолъс е член на Международния съвет за Инициативата за правно развитие в Югоизточна Европа (SELDI). Автор е на книгата "Трансформацията в Западна Европа" и съавтор на поредицата "Политиката в Европейския съюз". Роден е на 12 март 1941 г. в Лестър.

В началото на тридневната си визита в България в понеделник той изнесе лекция на тема "Европа след разширяването на ЕС и НАТО".

-----------------------------



- Лорд Уилям, в лекцията си говорихте за Европа след разширяването. Къде и кога свършва това разширяване?

- Не знаем. Това е отговорът и на двата въпроса. Разширяването може да трае още 10, 15, дори 20 години. Най-трудният въпрос е дали можем да приемем Русия да стане пълноправен член на НАТО. Оставяме това като отворен въпрос засега. Знаете, че съвсем скоро се договорихме за много по-близко асоцииране с Русия. Навремето НАТО беше алианс срещу Русия. Сега той се опитва да бъде две неща. Едното - да е регионална отбранителна организация, за да не се чувстваме заплашени един от друг. И това е добър аргумент за включването на Русия. Другото е да бъде военна организация, която може да мобилизира ограничени сили на членовете си за мироопазващи мисии извън Европа. И в този случай малко по-трудно виждаме Русия вътре, защото това е голяма и сложна страна.

- САЩ и европейските страни изглежда имат различно виждане за подобни мисии?

- В Съединените щати цари разбирането, че военната сила сама по себе си е достатъчна. Отиваш, сваляш правителството и готово. Европейските страни и особено Великобритания, заради нашия 30-годишен опит в Северна Ирландия и Кипър, знаем, че всичко е много по-сложно и отнема много години.

- Искате да реконструирате страните, не само да ги бомбардирате?

- Точно така. Вземете това, което се казва в дясната американска преса за Ирак. Създава се усещането, че може да отидеш в Ирак, да премахнеш Саддам Хюсеин, да сложиш ново правителство и след това да си тръгнеш. Повечето европейски правителства намират нещата по-сложни.

- Защо казахте, че България е поне наполовина член на НАТО?

- Имате представители, които присъстват на дискусиите в НАТО, имате план за действия преди приемането, член сте на "Партньорство за мир", представители на натовски страни действат тясно с вашите въоръжени сили, вие участвате в КФОР, СФОР. Исках да кажа, че въпросът не е да сте изцяло вън или да сте пълноправен член. България е на половината път. Същото се отнася и за Европейския съюз с вашите представители в Конвента, който обсъжда бъдещата структура на съюза и участието ви в цял набор от консултативни комисии. Така че България вече просто не е извън тези организации. С единия крак сте под масата.

- Мислите ли че да вкараме другия крак ще е по-трудно? България изпълнява ли условията за членство на НАТО?

- На път е. Това е въпрос, който стои за много кандидати. Ако погледнете Естония, Латвия, Литва, Словакия - те всички имат още път да извървят преди армиите им да станат напълно съвместими. Това е въпрос на екипировка, комуникации, действеност. Очевидно има някои недостатъци, но вие сте отбелязали голям напредък.

- Освен чисто военните проблеми стоят въпросите за корупцията и достъпа на бивши служители на комунистическите тайни служби до информациите на НАТО.

- С влизането на нови държави винаги стои въпросът с какви хора имаме работа и какво е миналото им. Но до степента, до която Русия вече не се разглежда като враг, и това не представлява чак такъв проблем. Проблемът с корупцията, разбира се, е по-сериозен. Това, че самите военни ще се окажат в много по-различен контекст отколкото преди 12 години, също е важно.

- Колко ще струва членството ни в НАТО, няма ли да е прекалено скъпо?

- Невъзможен въпрос. Ние нямаме интерес да караме новите членове на НАТО да банкрутират, когато имат много други неща, за които трябва да харчат пари. Искаме да реорганизирате въоръжените си сили. Има начини членките на НАТО да ви предоставят съобщителни средства, да помогнат да осъвремените част от наличното въоръжение и т.н. Разбира се не искаме да намалявате дела за отбрана още повече. Но нямаме намерение да ви караме насила да преразпределяте за отбрана пари, предназначени за икономическа модернизация.

- Посъветвахте политиците ни да действат повече за убеждаването на хората на запад, че сме ценни и да обясняват защо.

- Вие трябва да разберете, че от западноевропейска гледна точка разширяването на изток не е на първо място в дневния ред. Повечето хора у нас дори не могат да си спомнят имената на страните ви. Българският политик трябва видимо да присъства и да обикаля Западна Европа, за да напомня на хората, че България е важна страна, и да обяснява конкретните ви интереси. Ако бях български премиер, външен министър или президент - това щеше да бъде един от главните ми приоритети през следващите няколко месеца.

- Виждали ли сте български политик да прави това?

- Срещал съм вашия външен министър, предишния, няколко пъти. Но например предишния президент на Румъния Константинеску си беше поставил като лична цел да присъства забележимо на конференции в Германия, Великобритания и Франция. Той веднъж ми каза в Берлин: "Длъжен съм да го правя, защото иначе хората ще забравят, че Румъния съществува". България трябва да изхожда от същото предположение. Представете си, че сте премиер на Великобритания. Гледате навън и виждате, че имате да решавате проблема с Русия, с Калининград, Турция, Кипър. Трябва да се занимавате с администрацията на Буш, която е нова и непозната, с Афганистан, Близкия изток. И по средата някой идва и ви казва: между другото Словения има значение и България също. Трябва да намерите начини да го убедите да ви обърне внимание. Една от амбициите на България трябва да бъде да стане много НЕинтересна страна, която не създава тревоги и проблеми, но чак след като станете член на ЕС. За да влезете, първо трябва да ни напомните защо е в наш интерес да ви приемем.

- Какви кризи предстоят в близко бъдеще в ЕС?

- Много вероятно е да имаме криза около приемането на Кипър в края на тази година, защото островът все още е разделен между Гърция и Турция. В последните месеци на годината очаквам премиерите да сноват между Анкара и Никозия. Но разширяването на ЕС винаги е било свързано с кризи и преговори в последния момент.

Вероятно ще има и вътрешна криза по въпроса за разпределянето на фондовете за земеделието. Защото на практика това, което се иска, е страните-членки, които най-много се облагодетелстват от тези фондове в момента (Испания, Италия, Франция), да дадат част от дела си в полза на Полша, Словакия, България. Това е болезнено. Трудно е да накараш демократичните правителства да мислят стратегически. Така че най-малкото ще има много театър и министър-председатели, които ще тръбят: "Няма да предам испанските интереси!". Преди да се съгласят на компромис.

- Което е свързано и с надигането на десницата и популистите в някои страни.

- Това е всеобщ проблем, който отчасти е свързан с имиграцията, отчасти с това, че старите политически елити губят контакт с обществото. Хората се дразнят, че решенията, които преди са се вземали тук, сега се вземат от непознати далече в Брюксел, Париж или дори по-лошо - в Ню Йорк и Вашингтон. Това е и целият проблем с европейската интеграция. Глобалната икономика взема решения вместо националните държави.