Пак не сме в час. Тъкмо се научихме да казваме "фенове" вместо запалянковци, те станаха "джънкита" (football junkies).

Тъкмо папата ни уми срама от челото, видяхме, че сме белязани с алената буква на позора - "К" като корупция.

Когато ЕС все още беше "Общият пазар на 6-те", карикатуристите рисуваха поредния британски премиер като Хъмпти-Дъмпти, или като яйце, което трябва да бъде счупено, за да влезе в европейския омлет. Вече и ние сме яйце. Лошо яйце, както ни обясниха шведският посланик Стен Аск, американският шарже д'афер Родерик Мур и други.

Шведите (заедно с немците, холандците и англичаните) вливат в ЕС повече пари отколкото получават, а САЩ ни дадоха безвъзмездно $ 6 млн. за "отворено управление". Значи имат право да не спазват традиционния бонтон, а ние нямаме право да се правим на ущипани, като ни лепват марката "К".

На 5 септември 2001 озаглавих колонката си "Маркови държави". Не щеш ли - онзи ден получих от Кейт Хюз от американския център куп препечатки на тема "приобщаване към евроатлантическите структури". "Brand states" - добрата марка продава една държава, както и продукта на една компания. Финландската марка е "Nokia". Това, че американчетата казват "very SAAB" продава Швеция в САЩ. Тони Блеър избра за лого "Cool Britania" - хем да е "кул", хем като "Rule Britania". Плюс девиза "знание": "Еducation, education, education" (не напомня ли за Георги Димитров: "първо -да се учим, второ - да се учим и трето - пак да се учим"). Хървати и словени побързаха да се очистят от марката "балканци". Естония поиска да не я наричат "пост-съветска", нито дори "балтийска"; нейният външен министър предложи "зелена" Естония, както Черна гора, която се нарече ЕМN (Екологично Монте-негро). После естонецът започна да нарича страната си "pre-EU", с малцинство, което е "ЕР-ско" (евро-руско).

Знакът "К" (корумпиран) е по-лош и от марката "най-верният сателит на СССР", която беше унизителна, но правеше България пощальон за сондажи адресирани по околен път към Москва.



Назоваване ...



И Симеон виждаше държавата като предприятие, когато обясняваше защо "почтеност във всичко" и защо 800 дни. Но само призивът му "всички ние, задружно ..." има шанс, понеже партиите имат общ интерес и обща марка ("К"). Може да не се стигне чак до парламентарен съюз, какъвто се привидя на военния министър Свинаров с оглед на наближаващите съдбовни дати по пътя ни към евроатлантическите структури. Но от ляво и дясно правят мили очи на управляващите.

Недостатъкът на формулата "всички задружно" е, че ще разголи истината, а тя е: Няма сблъсък на идеи. Антагонизмът е между народ и клика ("политическа класа" или "политически елит", ако предпочитате). Резултатът е обезверяване. Така че кликата има избор:

- Да се отдаде на вътрешновидов канибализъм;

- Да приеме формулата "всички задружно" и произтичащото от нея обезверяване - нали го има и другаде, нали то обяснява възхода на Жан-Мари Льо Пен във Франция, Йорг Хайдер в Австрия, Умберто Боси в Италия, убитият Пим Фортаун в Холандия, на Народната партия в Дания.

- Да стимулира електората чрез някаква уловка; чрез "глуполовка" (атрап-ниго), както казваха съвременниците на Клемансо. Например да каже, че нашето приобщаване към евроструктурите изисква конституционни промени (което е така), включително намаляване броя на депутатите от 240 на по-малко. Вярно, не можем като САЩ - там един конгресмен представя 500 000 души; излиза, че нашите избраници трябва да са 17 човека и половина. Но защо да не станат 90, както в Словения или 120, както в Израел? Цар Борис намалил депутатите от 243 на 160 и банкерът Буров му казал, че на бедна България и те са й много. Възможни са и други глуполовки - делегиране повишени права на общините или симулиране на операция "чисти ръце".



... и посрамване



Операцията "Чисти ръце" на Антонио ди Пиетро бе втората най-успешна след тази на Бенито Мусолини. Но корумпираните ще трябва да бъдат поименно порицани - "нейминг енд шейминг", както му казват по широкия свят. У нас няма как да стане:

- Защото бързо ще се изроди във вътрешновидов канибализъм;

- Защото "куче влачи, диря няма";

- Защото би засегнало много хора и партии;

- Защото кликата не може да тръгне против себе си.

Джънкита рисуват свастики по стените. Призракът на Мусолини, който смеси футбола, национализма и чистите ръце в лекарството по-лошо от болестта ... и ние с алената буква *.

----

* "The Scarlet Letter" е първият американски роман. Авторът Натаниел Хоторн е от Сейлъм, Масачузетс. Там бил ловът на (салемските) вещици. После 12-те пуритани от журито, което ги осъждало на смърт, приели своя "шейм & блейм". И всяка година в определен ден се молели за душите им.