|
Този път чиновниците се заричат да няма провали както при сечта, когато случайни фирми опустошиха ценни гори. "Участъците няма да се приватизират, а се дават за временно ползване. Новите собственици ще организират лова, но и ще се грижат и за възпроизводството на дивеча под строгия поглед на лесничеите", обясни Бисер Дачев, шеф на отдел в НУГ. Приходите от арендните вноски пък ще отиват в 36-те държавни дивечовъдни станции, където ще се отглеждат и съхраняват сегашните елитни видове дивеч.
България е известна в Европа с ценните трофеи на елен, глиган, муфлон и лопатар. Преди 10 години приходите от международен туризъм годишно са достигали 10 млн. лв. Затова и сегашният интерес на чуждите фирми към конкурсите е голям. Неофициално е заявено участие от Германия, Италия, Швейцария и др.
Не цената, а инвестициите са определящи при избора
Частниците ще кандидатстват за 100-на участъци с обща площ от 1,2 млн. дка. Наемателите ще могат да стопанисват районите от 5 до 13 години според вида на най-разпространения дивеч там. Ако преобладава дребният дивеч, максималният срок за арендуване е 5 години. До 10 години е наемът за "царството" на сърната, муфлона или глиганите. Най-дълго, до 13 години ще се стопанисват еленовите гори, понеже при тези животни инвестициите се възвръщат най-дълго.
Цената на бизнесофертите няма да е определяща при избора на наемателите, поясниха експерти. Частниците трябва да докажат, че за кратки срокове ще възстановят изпотрошените хранилки, вишките за отстрел (чакалата), загражденията и ловните хижи, които са в окаяно състояние. Ако обещаят и допълнителни инвестиции за прокарване на пътища, шансът да спечелят е по-голям.
Отделно от това бъдещите собственици трябва да се грижат за изхранването на дивеча през зимата, което сега е работа на лесничеите. За 10 години реформи и безстопанственост лесничействата едва са осигурявали пари за изхранване на дивеча. След бракониерските набези по места дивечът силно е намалял. Затова е по-добре бъдещите собственици да зарежат
свръхочаквания за големи печалби
и ако имат сериозни намерения за дългосрочни инвестиции,
да се подготвят за много грижи по стопанисване на дивеча, съветват горските.
Като собственици на участъците фирмите имат право на приходи от ловния туризъм. Когато изтече обаче срокът на ползване на обектите, дивечът не трябва да бъде по-малко от това, което стопаните са заварили. Популацията на някои животни дори трябва да бъде увеличена. Според ловните проекти на държавните лесничейства до 5-6 години едрият дивеч в цялата страна би трябвало да нарасне. Тази мярка не важи за бързоразвиващите се популации на зайци и пернат дивеч, които през последните 4 години сравнително запазва броят си. Намалели са фазаните за сметка на повечето яребици. Зайците през 2000-та година са с 20-на хиляди повече от 1999 г.
Как е намалял дивечът от 1991-та до 2000-та
Вид
| дивеч | 1991 (бр.) | 1995 г(бр.) | 2000 г.(бр.) |
| Бл. елен | 26 476 | 26 489 | 18 262 |
| Елен лопатар | 6 799 | 5 860 | 4 306 |
| Сърна | 130 642 | 86 802 | 71 572 |
| Глиган | 40 832 | 37 583 | 44 994 |
| Дива коза | 1 742 | 2 087 | 1 779 |
| Муфлон | 3 894 | 2 625 | 2 279 |
| Глухар | 2 010 | 2 227 | 2 737 |
| Зубър | 142 | 79 | 69 |
| Мечка | 841 | 852 | 834 |
| Заяк- | - | 481 025 | |
| Фазан | - | - | 115 783 |
| Яребица | - | - | 312 976 |
| Кеклик | - | - | 36 726 |
Всяка година наемателите ще плащат такса за ползване на дивеча
Годишният наем за ползването на терените се изчислява според държавните такси, регламентирани с министерско постановление 283 от 27 декември 2000 г.
Между 40 и 50 хил. дка е средната големина на ловните участъци, за които фирмите ще кандидатстват. Ако в тях преобладава дребният дивеч, годишната такса ще бъде около 3 - 3,5 хил. лв. Тя ще се плаща най-късно до 31 март на текущата година. За лопатари и благородни елени, годишните такси ще достигнат до 20 хил. лв.
Годишни ловни такси
* I категория ловeн район с основни видове благороден елен, сърна и дива свиня (за първи и втори бонитет на обитаване) - 1,20 лв. на ха. За 3 и 4 бонитет - 80 ст. на ха.
* II категория - основни видове глиган, сърна и благороден елен, с главен вид глиган - 70 ст.
* III категория - основни видове дива свиня и сърна, но основен вид дива свиня - 50 ст. на ха.
* IV категория - сърна и дива свиня, главен вид сърна - 50 ст. ха.
* V категория - основни видове елен лопатар и муфлон в заградени площи е 4,50 лв. на ха.
* VI категория - основен вид елен лопатар в заградени площи - 4 лв. на ха
* VII категория - основен вид муфлон в заградени площи - 3,60 лв. на ха.
* VIII категория - основни видове елен лопатар, сърна и дива свиня, главен вид лопатар - е 70 ст. ха.
* IX категория - основен вид дива коза - 40 ст. ха.
* X категория - дребен дивеч, сърна в устроени лесисти долища - 1,60 лв. на ха. 40 ст. е таксата за дребен дивеч в открити площи.
Арендаторите ще си избиват таксите от ловците
Разходите по отглеждането на дивеча частниците ще си избиват от лова. За всеки отстрелян дивеч авджиите плащат такси, които се актуализират всяка година. Те не са по-ниски от таксите в Европа. Чужденците обаче предпочитат да ловуват тук заради ценните трофеи.
Рога от благороден елен се плащат между 1025 и 1825 евро. Големината им варира от 5 до 13 кг. Трофеите на елен лопатар пък се тарифират от 460 до 3410 евро. Скъпите екземпляри трябва да тежат над 4,50 кг. Ако обаче те са национален или световен рекорд, не могат да се изнесат от страната. За "удоволствието", че ги е отстрелял, ловецът трябва да плати 30% от стойността им. Три месеца след това той безвъзмездно може да получи копие на рогата.
Отстрелът на сърна струва на авджиите между 155 и 2 505 евро, като таксата отново се определя от тежината на рогата. Тарифите се определят в грамове - леките рога са до 250 грама. Ценните екземпляри тежат над половин килограм.
Тарифата за трофей от глиган е определена според дължината на долните им зъби. Тя варира от 14 до над 22 см. Според това ловецът плаща между 155 и 1635 евро.
От 660 до 1580 евро трябва струва отстрелът на дива коза. Трофеи от кафява мечка и редките бизони се плащат най-скъпо. Мечата кожа се плаща между 3 835 и 9 235 евро. Трофей от бизон пък струва между 1550 и 4090 евро.
1025 евро струва отстрелът на мъжки глухар. За ранен екземпляр тарифата е 255 евро.
Дребният дивеч също се плаща. За утрепан заяк плащате 50 евро, нутрията (незнайно защо) - само 15 евро. Убит фазан струва 8 евро, дивите патици - 6 евро. За токачка или пъдпъдъци таксите са по 5 евро на бройка.
За стрелба на хищници тарифите се движат от 12 до 410 евро. Убит вълк ще ви струва 410 евро, лисица, бялка или черен пор - 25 евро, дива котка 105 евро. Най-евтино минава ловът на чакал - 12 евро.
Ако ловците вземат и месото на дивеча, плащат допълнително. Кило еленово месо струва 3 евро, сърненското - 4 евро. По 2 евро за месо от дива свиня и муфлон. Безплатно излиза само заешкото месо и някои птици - пъдпъдък, скорец, гургулица.
Ловците си поделят и таксата за водачи, носачи, ловни кучета и всички останали услуги, които стопанството им осигурява. Спането в ловен дом или хижа струва от 15 до 40 евро за ден.
Фирмите задължително с ловен експерт
Кандидат-арендаторите задължително трябва да са сключили договори с ловен експерт, висшист, с не по-малко от 3-годишен стаж в ловното стопанство, гласят изискванията към участниците в конкурса. На всеки 2500 ха пък се иска задължително да има техник-лесовъд. Затова според района, за който кандидатстват, фирмите трябва да имат договори с повече от един такъв експерт.
Фирмите не трябва също да са във фалит, ликвидация или в производство по несъстоятелност. Не трябва да са длъжници към държавата или пък да им отнето правота да упражняват търговска дейност, да не са осъждани за банкрут и т.н.
Те подготвят и подробна бизнеспрограма, която не трябва да противоречи на ловоустройствения проект в района. Затова конкурсите ще се провеждат в регионалните управления по горите. Съобщението за конкурсите се публикува месец предварително в централен всекидневник.
Комисията е 5-членна, но в нея не е длъжно да присъства човек от централното столично управление. Забранено е още членове на комисията да са участвали при изготвяне на конкурсната документация.
Ако за даден район не се явят кандидати, не се провежда повторен конкурс и цената не се намалява. Тези ловни участъци ще останат държавна собственост.
Постоянно горските ще проверяват дали наемателите изпълняват бизнеспрограмите си, обявиха от НУГ. Мярката била превантивна срещу недобросъвестни наематели. Там, където дивечът е намалял, договорите ще се развалят. Проверките ще се правят изненадващо, а преброяването може да стане и за 1 ден, успокояват организаторите на конкурса.
България е третата страна от Източна Европа, която преминава към частното стопанисване на лова, обяви Дачев. Унгарците са ни изпреварили с 5 години, а съседна Македония го е направила още преди 2 години. За разлика от нас там съотношението между държавни и частни ловни стопанства е 3 към 1 в полза на последните. Въпросът е дали най-после ще съумеем да впрегнем частната инициатива в полза на държавата, а не обратно.
|
|