Само на 15 километра от македонската столицата Скопие се намира село Блаце. От него до границата с Косово има не повече от пет километра. По официални данни тук живеят 989 албанци и един македонец. Македонецът обаче избягал преди време.

Няколко седмици след като Косово обяви своята независимост, Блаце още ликува. На всяка една от 400-те къщи е побито албанското знаме. Ведри и щастливи забулени жени и мъже с религиозни мюсюлмански шапчици шетат по тесните улички.

Най-големият албански байрак е окачен на къща в началото на селото. До него е привързано и американското знаме. Тук живее етническата албанка Рукие. Забулената жена е лъчезарна и приветлива, но не може да контактува, тъй като говори само албански. С жестове показва, че трябва да изчакаме мъжа й, ако искаме да разберем нещо за нейното семейство. Когато погледът й се спре на плющящите знамена, лицето на Рукие се озарява.



Блаце е едно от македонските села,



в които живее предимно или изцяло албанско население. Реално погледнато, тези селища са постигнали своята независимост - дори на територията на суверенна Македония.

По улиците на шиптърските села трудно може да се види македонец. В училищата се говори и учи предимно на албански. Жените знаят само езика на Скендербег, тъй като говорят само в семейството си, а повечето не са ходили и на училище. Паметниците и надписите в магазините са изцяло на албански език. Отвсякъде личи, че македонската официална власт е абдикирала от този свой регион, който е на няколко километра от Косово.

"Не ни интересува изобщо дали другите признават Косово. Ние сме изключително щастливи и сме пели и танцували цяла нощ (в деня, в който Хашим Тачи обяви независимостта на държавата - б.р.) Това е още една наша държава и територия, на която са работили и умирали нашите деди. Тук, в нашето село, няма никакъв чужд и външен човек. Не допускаме да се заселват преселници, но и ние си пазим територията". Това разказа пред "Сега" 75-годишният Юсуф от с. Блаце. Той е глава на типично албанско семейство. Като най-възрастен само той е оторизиран да разговаря с непознати. Владее македонски, но лошо. Има петима синове, които държат дюкяни из Скопие. В двора на къщата му, зад високите железни порти, играят десетина деца от различни възрасти, а жените перат килими и мият цимента.

"Преди години, когато сърбите гонеха и избиваха нашите братя, ние тук, в селото, се бяхме превърнали в спалня. Приемахме и изпращахме събратята си, намирахме им каквото е нужно, а да не говорим, че наши момчета



загинаха при престрелките със сръбските войници",



доверява Юсуф. Според него в момента за албанците в Македония изобщо не стоял въпросът да търсят варианти за откъсване на територии, които да се присъединят към Косово.

Малко след като започна бежанската вълна на косоварите към Македония през 2001 г., в близост до село Блаце бяха изградени два огромни лагера - "Станковец -1" и "Станковец - 2".

В тях за няколко месеца в палатки бяха настанени десетки хиляди души. След това повечето се върнаха отново в Косово. Малцина успяха да избягат в държави от Европейския съюз. Малцина останаха и в Македония.

"Ние в момента се чувстваме твърде добре тук, тъй като македонските власти не ни закачат изобщо. Дават ни възможност да работим каквото искаме, не ни навлизат в територията и не закачат жените ни", казва възрастният албанец.

Интересно е обаче какво мислят жителите на най-размирното и бунтовно албанско село в Македония - Танушевци. То се намира буквално на границата с Косово - високо в планината. Екип на "Сега" успя да стигне на 10-ина километра от него, тъй като македонците бяха изчистили пътя само до пункта на Гранична полиция.



"Не ги знам изобщо нито какво ядат, нито какво пият,



нито какви ги вършат. Откакто е дошла зимата, не е минавала кола нито към селото, нито оттам насам. Тия цяла зима са си откъснати от света", споделя полицаят Игор. Той и още няколко момчета са на пост вече цяла седмица в планината - на пътя с Танушевци. Командването ги сменя на седем дни, тъй като техниката трудно стига до този граничен пункт. Храна и вода им се хвърля от хеликоптер. Независимо от безлюдната местност полицаите са в пълно бойно снаряжение и с пръсти на спусъците. През последните години те са участвали в множество сражения с въоръжените албанци от селото - дали са и няколко жертви.

Село Танушевци е свързано с началото на действията, довели до конфликта в Македония през 2001 г. През януари Армията за национално освобождение (АНО) заявява съществуването си с поемането на отговорност за нападение срещу полицейски пост в село Теарце до Тетово, при което един полицай е убит, а двама са ранени. През февруари и март следват сблъсъци между македонските сили за сигурност и въоръжени групи от АНО в планинския район в Северозападна Македония до село Танушевци. През март трима македонски войници бяха убити до Танушевци, единият - от изстрели откъм селото, а други двама - от експлозия на мина под колата им, припомнят униформените.

В края на февруари администраторът на косовското село Дебелде, съседно на Танушевци, обявява, че над 150 жители на Танушевци са потърсили убежище в Косово, "за да избягат от репресиите на македонската армия". Македонското правителство окачествява тази имиграция като "добре организирана постановка" с политически цели.



В това село е роден и Джезаир Шакири,



известен като командир Ходжа. Той беше един от лидерите на АНО. След края на конфликта и подписването на Охридския рамков договор АНО бе разпусната. Шакири бе депутат от Народната демократическа партия в парламента на Македония от 2002 до 2006 година.

"Нямаме никаква идея дали Шакири сега е в селото или не е. Не сме го виждали да преминава оттук. Не знаем и дали готви нещо. Ние изпълняваме това, което ни нареди командването. Не мисля обаче, че има някакво напрежение там. Нали постигнаха каквото искаха? Аз работя с няколко колеги албанци. Гледаме си работата и не се чепкаме. Това на Балканите ни е най-големият проблем - може да се сбием и за лош поглед. Диваци сме", споделя Игор.

Момчетата от граничната полиция не се интересуват от новините, които идват през съседната граница, а питат дали заплатите на българските полицаи са по-добри.

През пролетта на 2001 г. по тези баири бяха изпратени и огромно количество американски войници за поддържане на мира. На 7 март Съветът за сигурност на ООН осъди провокациите на албанските екстремисти, но отказва създаването на буферната зона, поискана от Скопие.

С окупацията на село Танушевци от албански паравоенни групи през зимата на 2001 започна седеммесечната криза в Македония, която взе над 80 жертви.

Все още е рано да се каже какво е настроението на хората от това село. Причината са дълбокият сняг и неразчистеният - нарочно или не - планински път. В момента Танушевци е откъснато от света - поне що се касае за частта му към Македония. Пътищата към Косово може и да са почистени добре.

"Едно е сигурно. Ние ще си пазим териториите и няма да позволим някой да ни управлява и да ни казва какво да правим. За властите в Македония трябва да е ясно, че не те, а ние ще ги вкараме в Европа и в НАТО. Ако ревнем, че ни пречат и ни унижават, ще трябва да забравят да стигнат далеч", казва 56-годишният Мехмед от Блаце. Човекът недвусмислено дава да се разбере, че в селото няма мъж, който да не е скрил някакво оръжие, за да пази семейство, дом или територия.