Приятелят ми Жоро Апломба, много споменаван и често цитиран от мен острослов и бръщолевец, ми пратил по електронната поща една снимка от сутринта след предварителните избори за президентски кандидатури в Охайо. Хилари Клинтън, кандидатка за кандидатка, току-що получила глътка въздух в надпреварата. Една уморена жена, съвсем на годините си, с подразбиращите се бръчки и торбички, с измъчена усмивка и угаснали очи. Както пишат кореспондентите, тя току-що се е върнала в борбата и е пълна с надежди. Снимката обаче не подсказва това. В два-три реда Апломба заключава, че фотографите най-после са я "заловили" и



явно "карантината" в Щатите не работи.



Трябваше ми време да се сетя, че преди десетина години първата (тогава) дама на САЩ бе на посещение у нас, а също и за конфузната забрана на журналистите да я доближават на по-малко от двайсет метра разстояние. Тогава Апломба от душа се наслади на начина, по който гостенката отпъди колегите. Както той картинно се изрази, "зад въженцето". Според него журналистите хапели, а може и жената просто да се е опасявала за портмонето си. Обича Апломба да се гаври с нашата уважавана професия, заяжда се разпалено и почти сладострастно. Бе се засилил да разисква случая и да обоснове вредността на репортерите и по-малко на репортерките, когато тогавашната му съпруга, с присъщо на младостта й простодушие, назова причината: "Да не е луда - рече - да ги пусне по-близо! Та да й преброят всичките бръчки..."

Смяхме се тогава. Хрумването ми се видя революционно. Може би точно това бе в сърцето на проблема. И колко ловко, колко изобретателно.



Милите наши дами от бизнеса и политиката!



Увият едно шалче около врата и мислят, че ще излъжат някого. Не, те да излъжат умеят, майсторки са в това, но бръчките не знаят как да скрият, законите на оптиката не прилагат. А ето как работят на Запад...

Впрочем, нашите самородни таланти отдавна са открили и това. Също както руските крепостни мужици бяха направили всичките велики открития през по-миналия век, но проклетият царизъм и самодържавието не им бяха позволили да се разгърнат, така и известна театрална критичка отдавна му бе намерила майстора. "Като ми дотегне въздействието на заобикалящата среда - споделяше тя, - като почувствам, че ми се нанася естетически ущърб, просто си свалям очилата. И тогава всички стават красиви: няма бръчки, няма лекета, няма паднали пломби, нито косми в ушите. С една дума - социалистически реализъм..."

Но има и един друг способ за завоалиране на нещата. Завоалиране с... воал. Както булката го слага на сватбата и през него се вижда само колко е младичка и предполагаемо миловидна, тъй и върху обектива на фотоапарата понякога слагат най-обикновен воал ("тьюл" сочно го казваше преподавателят ми в университета Васил Кацев). След това "гледай птичето" или "речи зеле", после "щрррак!" и образът на снимката се получава малко замаян, омъглен, но гладък, ведър, захаросан.



Тюлът филтрира бръчките и наслоенията,



редактира гримасите, казват, че дори наболата брада премахвал. През него образът се просмуква почистен, обобщен, идеализиран. И по тази причина - предпочитан.

Тюлът си остава при фотографията, докато завоалирането въобще предполага разнообразие от материи. Например една намясто поставена ограда (бодлива - в пряк или преносен смисъл) спестява на погледа подробностите от живота на VIP особите. Спестява бръчките на политиката и бизнеса, спестява хищните искри и вълчите зъби, спестява ценоразписа за кюфтетата, спестява огъващата се трапеза, потния фитнес, разточителния лукс. Спестява ги не на данъкоплатеца, спестява ги само на погледа.

По-сложно е с информацията. Но и по-важно. Там открай време е предпочитана завесата, то тъй се и казва: "информационна завеса". Българската винаги е плътна, тежка, с мощни дипли. А понякога ще е достатъчно просто да се дръпне пердето, или пък балдахин да се простре над нещата. То и



много хубаво звучи: "информационен балдахин"...



Могло би да се дадат немалко примери из тукашния живот от последно време, но това би било просто едно "да си дойдем на думата". Хайде този път да пропуснем. Ние и без това си знаем, че ни държат зад въженцето. И дори знаем защо ни държат. Въпросът е има ли въобще такава "карантина" в Щатите, а ако има - защо тази амбициозна и оправна жена сега изведнъж я е вдигнала. Не е ли, защото от такива "мерки" в крайна сметка не е възможно да се спечели? И не е ли, защото тя толкова много иска да спечели? Ако не за друго - за да заведе този път тя своя Били в Белия дом? И да бъде той там мъж на жена си, да й свири на саксофон, докато тя управлява държавата...