Мине-не мине време, и прокуратурата решава да се похвали, че е свършила нещо. После се снишава, докато на гърба й се трупат негативите от поредния спукан рекламен балон. Но пък политически и икономически лобита така настървено и с готовност се вкопчват в прокурорската кампания, че у страничния наблюдател се загнездва трайното съмнение, че лобитата имат отношение към предварителната подготовка на прокурорската компания.

В сряда вечерта изтече новината за две досъдебни производства срещу шефа на "Булгартабак" Христо Лачев - за длъжностно присвояване в особено големи размери и за укриване на доходи. По-късно се оказа, че делата са били образувани преди няколко седмици и по тях няма все още повдигнати обвинения. От откъслечната информация стана ясно, че прокуратурата има да върши още много работа, докато стигне до писане на обвинителни актове. Тоест съдебните разправии, ако изобщо се стигне до тях, на Христо Лачев са още много далеч.

В случая можем да похвалим прокуратурата поне за това, че най-после се научи, че като не може да хване някого за основното му прегрешение, може поне да погледне в данъчната му декларация.

Ето че такава проверка е започнала и за шефа на "Булгартабак". Но оттам нататък следват неизбежните въпроси. Защо прокуратурата не обяви дали е проверила данъчно и имотно и всички останали участници в мегаскандала около тютюневия холдинг - бившия министър Румен Овчаров, бившия шеф на следствието и кандидат за висш прокурор Ангел Александров, бившия зам.-министър на икономиката и все още шеф на борда на "Булгартабак" Корнелия Нинова, уволнения и после отново възстановен зам.-министър на бедствията Делян Пеевски ... Както и техните близки. И ако е проверила, какво точно е проверила и на какво се е натъкнала.

Защото така остава



натрапчивото усещане за едностранчивост и тенденциозност



И ако някой от горепосочените за последните четири-пет години е придобил имоти в хубави столични квартали, прокуратурата би трябвало да се заинтересува от данъчната декларация - неговата и на членовете на семейството му.

И в този контекст трябва да припомним защо избухна мегаскандалът миналата пролет.

Бомбата гръмна всъщност покрай разследването за "Топлофикация" и свързания с Валентин Димитров шеф на фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев.

Тогава изведнъж Румен Овчаров, от една страна, и Ангел Александров, от друга, започнаха да се замерят с много, ама много тежки обвинения. Образуваха се два лагера. В лагера на първия влязоха Корнелия Нинова и две следователки - Татяна Шарланджиева и Зоя Иванова. И там някъде в ариергарда и Христо Лачев. В лагера на Александров пък се оказа Делян Пеевски. И поне на пръв поглед внезапно се взриви още един скандал - с "Булгартабак", където също последваха тежки взаимни обвинения - твърдения за искане на по 150 000 лв. месечно, за натиск за назначения в холдинга, за манекенки и източени с рекламни договори суми, за компрометиращи снимки в Боровец .

В средата на май 2007 г. прокуратурата и МВР направиха



шумна акция в централния офис на Христо Лачев



Прокуратурата обяви, че се е натъкнала на "шокиращи неща". Последва дълго затишие - до сряда вечер. Защо точно тогава? Ами защото за пореден път се заговори за приватизация на холдинга. При това след решение и на тримата лидери на коалицията. Затова е странно, че отново се влиза в познатата схема . Досега тя бе използвана "Булгартабак" да не бъде приватизиран. Години наред сценарият е един същ - вадят се списъци в парламента на фирми-дистрибутори и твърдения за свързани с тях политици, правят се обиски, стигало се е и до съд. Парадоксалното е, че този път уж политическите и икономическите лобита си бяха стиснали ръцете за приватизацията, но очевидно някой от играчите иска да вземе преднина. С помощта на прокуратурата.

Миналата пролет тръгнаха досъдебни производства срещу Овчаров, Александров, Нинова, Шарланджиева. Проверяван бе дори Пеевски. След няколко месеца тихичко бяха прекратени всички разследвания и проверки. Срещу всички тях.

Сега разбираме, с изключение на проверките срещу Лачев. Е дано доживеем да видим какви са шокиращите неща, които били открити при обиска миналия май.

Прокурорските темпове на работа са забележителни. За почти година не могат да проучат и съберат доказателства за имотното състояние и налозите на един човек. Тогава каква борба с корупцията и организираната престъпност да чакаме. Държавното обвинение е влязло или е вкарано в странен режим на разследвания, които се изчерпват с Маргините, "Топлофикация" и "Булгартабак". Творческите своеволия стигат само до изваждането наяве на някой и друг китайски канал за валута и контрабанда. И при цялата концентрация на прокурорска енергия върху тези случаи присъдите са още много далеч. Дори са мираж.