Да получиш отговор на въпроса "Съществува ли у нас сребърен фонд?" е крайно трудна задача. Всеки си има мнение, всеки има различна представа за него. Според финансовото министерство например фонд има и в него се трупат милиони левове. Премиерът даже го видя като акционер в смесено предприятие с "Дънди прешъс метълс". Социалното министерство обаче говори в бъдеще време за него. А законът за уредбата му още е само в сферата на добрите пожелания на тройната коалиция.

Идеята за резервен фонд, който да подкрепя пенсионната система, придоби популярност преди 4-5 г. по времето на социалните министри Лидия Шулева и Христина Христова. За авторство върху нея спорят и от БСП, които твърдят, че от 13 г. настояват за резерв на пенсионната система и че времето му е било още в зората на приватизацията. През 2005 г. създаването му беше тържествено заложено в управленската програма на тройната коалиция. А година по-късно законът за малко да мине през парламента и да влезе в действие. Но не би. Проектът закъса някъде след първо четене в пленарна зала. Т.е. няма нормативна уредба, която да узакони подобен фонд.

Тази година тежката съгласувателна машина в тройната коалиция тръгна пак отначало и на последния коалиционен съвет в Хисаря всички за пореден път тържествено обявиха намерение да бъде създаден сребърен фонд. Със съответния закон към него. В министерството на финансите обаче се оказаха по-пъргави и в закона за държавния бюджет за 2008 г. вече пише, че се създава фонд за гарантиране устойчивостта на пенсионната система. Той трябва да е самостоятелна част от бюджета на страната, средствата му са част от фискалния резерв и през т.г. по неговите сметки е предвидено да постъпят 25% от приходите от приватизация за 2007 г. (два пъти по-малко от първоначалния вариант) и 50% от икономиите на разходите по републиканския бюджет за м.г. Според социалното министерство в този фонд в момента има повече от 200 млн. лв. Но те ще бъдат прехвърлени в сребърния фонд, когато той бъде създаден.

Нормативната каша се допълва и от промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които предвиждат 50 на сто от средствата от приватизация да се отчисляват за въпросния фонд. И този проект е минал през правителството и чака второ четене в парламента, както изоставения проектозакон за сребърния фонд.

Всъщност



мъглявините около фонда са повече от яснотите



Учудващо е, че има разминаване дори в задачите, които той си поставя. Според зам.-председателя на Българската стопанска камара Дикран Тебеян целта му е да подпомогне солидарния стълб на пенсионната система, като с парите му се покрие дефицитът в НОИ, който може да нарасне особено при задълбочаващата се демографска криза у нас. Така според него ще могат да се увеличат и пенсиите, защото парите, които ще се раздават, всъщност ще бъдат увеличени. Според зам.-социалния министър Лазар Лазаров обаче основната цел на сребърния фонд е не само да покрива недостига в държавното обществено осигуряване, а да гарантира парите за пенсии в периоди, в които ще изпитваме демографски проблеми заради ниската раждаемост и големия брой на пенсионерите. Едва след това със средствата от него може да се покриват част или целият дефицит във фонд "Пенсии". "Парите на фонда ще са насочени към подпомагане на обществената пенсионна система за изплащане на пенсиите. Осигуряването на финансов ресурс ще допринесе и за повишаването на пенсиите", коментира още Лазаров.

Не е ясно и кои ще са източниците на финансиране на сребърния фонд. В социалното министерство, откъдето работят по изготвянето на концепция по въпроса, настояват те да се разнообразят. "Освен от приватизация и от бюджетния излишък, пари във фонда могат да постъпват от концесии и лицензии на обекти с национално значение и от доходи от инвестиции на средства на фонда", разсъждава Лазаров. Неотдавна социалният министър Емилия Масларова обяви, че желанието на ведомството й е във фонда да отиват 20-25% от бюджетния излишък и 50 на сто от приходите от приватизация. Последните обаче няма да са вечно големи, освен това има възражения и срещу процента, който отива във фонда от излишъка.



Не е здравословно да трупаме



такива големи излишъци, казва Теодор Дечев от Съюза за стопанска инициатива, според когото трябва да се наблегне на други източници - например от концесии. По повод последната новина обаче, че във фонда ще постъпват всяка година 51 млн. евро от канадската фирма "Дънди", която добива злато в Челопеч, Дечев е на мнение, че държавата не бива да подхожда по подобен изнудвачески начин към бъдещите концесионери.

Спорен е и въпросът за статута на бъдещия сребърен фонд. От социалното ведомство смятат, че той може да е юридическо лице и да се управлява от управител, който да се назначава от премиера по предложение на социалния и финансовия министър или по предложение на надзорен съвет. Важно според екипа на министър Масларова е именно да има подобен надзорен съвет, в който да се включат представители на социалното и финансовото министерство, БНБ, Комисията за финансов надзор, НОИ, и който да управлява средствата на фонда и да следи инвестиционната му политика. Дали в него да има представители на работодателите и синдикатите, в момента няма единно мнение. Според Теодор Дечев фондът трябва да се управлява на трипартиен принцип, за да е прозрачен. Дикран Тебеян пък смята, че е редно фондът да се ръководи от управителен съвет, в който да има представители на финансовото и социалното ведомство, на БНБ, на синдикатите и работодателите.

"В момента никой не знае колко процента от бюджетния излишък действително са прехвърлени в сегашния фонд", казва Дикран Тебеян. "Проблемът е, че става дума не за фонд, а просто за една извънбюджетна сметка, която е под разпореждане на финансовия министър", обяснява пък Теодор Дечев и загатва: "Има суми, които се съхраняват добросъвестно, но не се управляват мъдро".

Все още няма решение и къде да се инвестират средствата на сребърния фонд. По този въпрос преобладава мнението, че те трябва да носят доходност, но инвестирането им задължително трябва да бъде предпазливо. "Инвестициите може да са в държавни ценни книжа у нас или в чужбина, но да не са рискови", смята Тебеян. Дечев също е на мнение, че средствата на фонда трябва да се управляват консервативно, като се намери златното сечение между доходност и риск. Според него те могат да се инвестират например в закупуването на акции по облигационни заеми на общини. "Средствата на фонда могат да се инвестират в най-разнообразни инструменти - в държавни ценни книжа, акции, облигации, срочни депозити, обезпечени валутни операции, в инфраструктурни проекти и други деривати", обяснява пък зам. социалният министър Лазар Лазаров. Кои инструменти обаче ще се изберат, зависи от предстоящата дискусия, която трябва да завърши с изготвянето на бъдещия закон за сребърния фонд. На последната си среща в Хисаря тройната коалиция реши законът да влезе в сила до края на мандата на управляващите. Може би пък това ще се случи, макар и предизборно.