Бъдещето на предприемчивите изглеждаше светло през 90-те години на миналия век с откриването на нови пазари в Източна Европа след падането на комунизма и обещаното благоденствие на хората там. Изтрезняването дойде обаче много бързо и хората разбраха, че малцина ще са тези, които ще вкусят от капиталистическите плодове. Доскоро се смяташе, че страшната пропаст между богати и бедни се свързва предимно с бившите комунистически страни и Третия свят. Напоследък обаче това се забелязва и на Запад, в бившия икономически локомотив на Европа - Германия.

През последните няколко седмици стана ясно, че промишлени гиганти и концерни в страната смятат да уволнят хиляди свои работници. И причината не са финансови загуби, а просто



преструктуриране на различните браншове



Това става независимо от рекордните печалби на тези големи компании. Става дума за автомобилния гигант BMW, концерните "Сименс", "Хенкел" и "Дойче телеком". От BMW съобщиха, че ще съкратят 8100 свои служители, като само за Германия броят им е 7500. "Сименс" ще уволни 6800 души от своята дъщерна телефонна фирма "Сименс ентърпрайз нетуърк"(SEN). Компанията за препарати за пране и лепила "Хенкел" съкращава 3000 места. Бившият комуникационен монополист "Дойче телеком" ще уволни 25 000 работници през следващите три години. Целта на съкращенията била да се съкратят активи, които реализират загуби. Финландската компания "Нокиа" пък разбуни духовете с решението да изнесе производството си в Румъния, закривайки своя фабрика в германския град Бохум, което ще остави още поне 5000 души без работа.

Високите печалби на концерните са облагодетелствани от подема на икономиката в Германия. BMW спечели м.г. 3 млрд. евро, "Сименс" приключи годината с печалба от 3.11 млрд., "Хенкел" прибра 3.4 млрд. евро, а "Дойче телеком" - 4.37 млрд. Подем, от който се възползват мениджърите и собствениците, но не и служителите на големите концерни. Тази тенденция най-много безпокои обикновените работници. Доскоро в Германия действаше правилото: ако предприятието процъфтява, то и колективът живее добре. Но когато масовите съкращения са предизвикани, за да се подобрят балансовите показатели на финансовия пазар, никой не трябва да се учудва, че експерти и водещи политици



определят това като "грабителски капитализъм"



"Всички ние сме крайно обезпокоени. Не знаем какво ни очаква. Мнозина вече търсят нова работа", казва една от служителките на "Сименс".

Обезпокоен е и германският министър на труда Олаф Шолц. Според него високите печалби са предпоставка за създаване на нови работни места. В крайна сметка обаче се случва точно обратното. "Непонятно е, че концерните закриват работни места въпреки печалбите. Това е неразбираемо както за хората, така и за мен", казва социалдемократът Олаф Шолц.

Това не успокоява обикновените хора. Вместо да се извиняват с популистки изявления, политиците трябва да окажат масирана подкрепа за тези, които действително създават нови работни места, става дума най-вече за малките и средните предприятия. Подемът в икономиката е осезаем единствено за служителите на средните предприятия, които по принцип не залагат на краткосрочната печалба и не се двоумят да назначат допълнително персонал при нови поръчки. Другата отличителна черта е, че за разлика от големите концерни средните предприятия не са периодично разтърсвани от скандали като "черните каси" в "Сименс" или разкритата миналия месец афера за укрити 4 млрд. евро от данъци на 1400 германски богаташи в Лихтенщайн.

Твърде зле е, че ръководните кадри, които редовно си гласуват сочни увеличения на заплатите, по отношение на трудещите се



нямат други идеи, освен как да съкращават работни места



и да намаляват месечните доходи. "Явно е, че никога не са чували за това, че най-големият капитал на една фирма са мотивираните сътрудници. Страхът от съкращения парализира и демотивира", обобщават редица медии в страната.

Това, което наистина вбесява германците, е, че през последната година медиите разкриха, че мениджърите на водещите компании си гласуват постоянно увеличения на премиите и заплатите. Скромността не е сред основните отличителни качества на водещите мениджъри. Списъкът на най-добре печелившите в Германия се води от Йозеф Акерман - шеф на управителния съвет на Дойче банк. Неговият годишен доход от над 13 милиона евро и подсигурена пенсия от 380 000 евро значително задминават постигнатото от втория в класацията Хенинг Кагерман, който е шеф на софтуерния гигант САП. Кагерман получава годишно около 9 млн. евро. Непосредствено зад него се нарежда мениджърът на автомобилния концерн "Даймлер-Крайслер" Дитер Цетше с около 7 милиона годишен доход.

Впрочем доходите нарастваха стремително не само в средите на водещите мениджъри. За акционерните дружества изброените по-горе доходи, които на обикновения човек се струват почти фантастични, са изцяло нормални и легитимни.

Брутният доход на останалото население за разлика от този на мениджърските среди не отбелязва почти никакво увеличение от 2001 година насам. А тенденцията за



разтваряне на ножицата на доходите



се задълбочава. Икономическият елит в Германия, към който според Берлинският институт за икономически изследвания спадат около 650 ръководни мениджъри, които са постигнали реално увеличение на доходите с 35%. Освен това има и една група на така наречените "свръхбогати", които са повишили доходите си дори с 50 на сто. В тази група средният прираст на доходите е бил от около 50 милиона евро. Тези извънредно високи доходи са главно в резултат на предприемаческа дейност. Само 5% от тези доходи са от заплати и надници. Интересен факт е също така, че сред получателите на много високи доходи в Германия има много повече предприемачи, отколкото в САЩ или във Франция например. Председателите на 30 фирми, листвани в борсовия индекс ДАКС през 2007 г., са заработили средно по 2.7 млн.евро според информации на в. "Ди Велт". Това представлява увеличение с повече от 15% в сравнение с 2005 г.

И всичко това на фона на информацията, че средната класа в Германия на практика се топи с постоянни темпове през последните 6 години, както и на задълбочаващия се дисбаланс в сферата на заплатите и засилващата се социална маргинализация, гласи проучване на института по икономическа конюнктура DIW.

Германската държава, провинциите и общините плащат на около 180 000 свои служители толкова малка заплата, че те едва свързват двата края. От тях 33 000 са



преподаватели, които получават помощи от държавата



Докато през 2000 г. 62% от икономически активното население е принадлежало към средната класа, тоест е имало доходи между 70 и 150% от средната заплата, през 2006 г. тези хора са само 54% от германците, или 44 милиона души. Богатите стават все по-богати, а бедните все повече и по-бедни, заключават авторите на изследването, публикувано в Берлин. Общо структурата на активното население се е променила през последните години, като броят на хората, които са заети с временна работа, се е увеличил заради нарасналата гъвкавост на пазара. Докато през 2000 г. 64% от активното население е работело на пълно работно време, през 2006 г. този дял е само 55 на сто.

При това бившите представители на средната класа станаха по-бедно осигурени граждани, в това число безработни и получаващи социална помощ. Причината за това е рецесията през първата половина на десетилетието, която чак сега преминава към постепенен икономически ръст. Допреди няколко години без работа бяха почти 5 милиона души, сега този показател се е подобрил и в Германия официално има 3 млн. 660 хиляди хора без работа. Разбира се, бедността в Германия не може да се сравни с тази в България. За беден във ФРГ се счита този, който месечно получава ниски заплата или социална помощ, която е около 1000 евро месечно. На всичкото отгоре социално бедните германци живеят в социални квартири и получават медицинска помощ за сметка на бюджета.