|
| Юнал Тасим |
- Г-н Тасим, първите коментари на управляващите, след като ни спряха парите по САПАРД, бяха, че не е много ясно защо това се случва. Изясни ли се този въпрос вече?
- Наистина имаше такъв момент, на много колеги не им стана ясен проблемът. Истината е много простичка. Имаше на два пъти сигнали от ОЛАФ за евентуални нарушения в България във връзка със САПАРД. Българската страна предприе мерки, но така или иначе резултатът от тези мерки явно не е станал достояние на колегите от Европейската комисия. У нас в момента се водят дела, конкретният казус е за източване на 7.5 млн. евро. Вече има решение на съда, което се обжалва. За съжаление всичко това не е стигнало до Брюксел и от там реагират съвсем адекватно. Те смятат, че българската страна не е предприела никакви мерки.
- Дали вече необходимите документи са изпратени?
- Аз мисля, че вече са пратени. След толкова много приказки и емоции аз не вярвам българската администрация да не си е свършила работата.
- Така или иначе обаче страната ни ще претърпи финансови загуби. Не е ли редно някой да понесе отговорност за това?
- Първо, трябва да уточним, че средствата са спрени превантивно. Те не са спрени въобще. България има възможност да усвои на 100 процента всички пари по САПАРД. Въпросът е докъде ще стигнат разследващите органи в България. Може да се окаже, че няма и виновни, но трябва да се докаже. И този доказателствен материал трябва да се даде в европейската комисия, за да се приключи с драмата. В момента липсата на информация в Брюксел доведе до това да се спират тези средства.
Тук не става въпрос за политическа отговорност, а евентуално за криминално деяние. Не политиците ще решат този въпрос, а съдебните органи. Работата на политиците е България да има достъп до тези средства. Проблемът е в съдебната власт и, дай Боже, час по-скоро да се реши този въпрос. Това касае имиджа на България и може да има отношение към други фондове, които са в пъти по-големи.
- Кога очаквате отново да почнем да получаваме пари по САПАРД?
- Колкото и да е мудна системата, аз не вярвам всичко да продължи повече от 2-3 месеца. Това са вече последните разплащания по САПАРД, а имайте предвид, че това е най-успешната предприсъединителна програма.
- Появиха се информации, че роднини на зам.-министри и депутати са във фирми, които са усвоявали средства по САПАРД. Не смятате ли, че това не е много редно?
- В България, сигурно с основание, се гледа много подозрително върху дейността на всички хора от високите етажи. От друга страна, всеки български гражданин има право на стопанска дейност. Някои хора имат ограничения - примерно депутатите нямат право да бъдат в управителните тела на търговски дружества. Емоцията тръгна от това, че г-н Тадаръков каза, че има депутати и членове на техните семейства, които са се възползвали от САПАРД. Изрична забрана за това няма. Не може и не бива да се иска икономически активните хора да бъдат спрени. Няма такава правна норма. Друг е въпросът, ако някой работи целенасочено в полза на роднини. Това не е приемливо и е разбираемо.
- Но в повечето държави от ЕС на подобни връзки не се гледа с добро око.
- Там нещата са регламентирани със закон. Крайно време е в България да има закон за лобизма и всичко да се знае. Обществото тогава ще бъде по-информирано и няма да ги има тези намеци. И то на емоционална основа, не на законова.
- В ДПС отдавна се работи по такъв закон, даже по едно време беше почти готов.
- Имаме такъв проектозакон, може би ще актуализираме тази тема, защото има много спекулации, и то най-вече по наш адрес. Липсата на информация води до всякакви версии.
- Има ли вече избистрена позиция на ДПС по закона за горите?
- Горската система е много тежка. Тя една мегасистема. От много години се говори за тази система и много малко се работи. Защото всяко движение може да породи необратими последици. От няколко години работим върху промените в закон. Не можем да направим нов, защото нито една партия в България няма ясна концепция за следващите 10 години какво ще се случи в гората. Това не е случайно, просто темата не е лесна. 70% от българските гори са държавни, а 30% - общински и частни. Има достатъчно много гора в България. Тя обаче не е само място за бизнес, тя е част от екосистемата, има отношение към глобалното затопляне. В горите пряко са заети около 6 хил. служители, а непряко - над 100 хил. Основната цел на промените е в гората да се въведе ред и стопанската дейност в нея да се контролира от държавата. Този контрол очевидно е недостатъчен. По официални данни от българската гора се изчерпват около 4.5 млн. кубика дървесина, а реалната сеч е около 6.5 млн. 1.5 млн. кубика не се регистрират. Това прави над 1 млрд. лв. неотчетени пари в сивия сектор. Фирмите на законно основание добиват дървесина, но добиват незаконни количества и от това идва разликата. Идеята е на всички сега съществуващи горски стопанства да се даде право на стопанска дейност. Контролът върху това ще се осъществява от районните управление на горите, които ще бъдат трансформирани в държавни дирекции. Ще има и горски стражари.
Досега лесничействата организираха търгове за добив, но във времето нещата се размиха. Не се знаеше кой добива, кой продава, кой изнася, а държавата, общо взето, се отдръпна.
- В мнозинството обаче като че ли има различия по закона.
- Колегите от БСП предлагат всички държавни лесничейства да се трансформират в държавни предприятия по смисъла на търговския закон. Това е интересен подход. Но ако нещата се върнат на позицията си отпреди 10-15 години, когато само държавните предприятия имаха стопанска дейност в гората, това е връщане назад.
Идеята по-скоро е те да възлагат стопанска дейност на други фирми. А най-хубавото е, че дървесината ще се продава на склад от държавните горски стопанства. И цялото количество, което се изземва от гората, ще се регистрира. В момента всяко търговско дружество може да се разпорежда с дървесината, както намери за добре. Това е много положително и ние от ДПС приветстваме тази идея като стъпка за овладяване на сивия сектор.
- Доколко са верни информациите, че вие сте искали лесничействата да минат на подчинение на министерството на околната среда?
- Има едно неразбиране. Големият въпрос е как да се осъществи контролът. Има такава практика в други държави, когато други ведомства контролират. Там гледат на гората преди всичко като на екосистема и затова дейността в нея се контролира от екологичното ведомство. Ние не настояваме за това.
- Как да си обясним промяната в позицията на ДПС по отношение на "Булгартабак" и подкрепата за бързата приватизация на холдинга?
- Никога не е имало забрана за приватизацията на "Булгартабак". Големият въпрос е какво става с двете дружества в Пловдив и Стара Загора. Последната идея е техните акции да бъдат листвани на фондовата борса, за да може по най-бързия начин да се осъществи приватизацията. Заявен интерес към "Булгартабак" има, но няма силно изявено желание да се случи приватизация.
- Преди 3 години приватизацията на "Булгартабак" и позицията на ДПС против нея доведоха до правителствена криза и смени на министри. Какво се е променило от тогава до сега?
- Трябва да бъдем адекватни на времето. Тогава "Булгартабак" беше абсолютен монополист. Сега сме в ЕС, нова реалност. Тогава изкуствено се поддържаше много добро икономическо здраве на "Булгартабак". Съхраняваше се пазарът на холдинга и по този начин в хазната влизаха над 1 млрд. лв. годишно. Вече обаче има и други оператори, защото сме на европейския пазар. Очевидно е, че трябва да се приватизира, защото нищоправенето в последните няколко години не е добре за "Булгартабак". Холдингът стои много солидно на пазара, все още има 70% пазарен дял. Вече има и износ на цигари. Трябва да му се намери много сериозен собственик.
- Преди 3 години Лидия Шулева твърдеше, че "Бритиш американ тобако" дава 200 млн. евро за фабриките в София, Пловдив и Благоевград. Дали ще се намери сега толкова сериозен играч, който да даде такава цена?
- Помня с най-големи подробности тази сделка, която за радост не се осъществи, защото сега нямаше да говорим въобще за такава индустрия. В меморандума беше изписано, че първата година ще затворят двете фабрики в Стара Загора и Пловдив, а после - и тази в София. До 2008 г. нямаше да има нито една фабрика в България. Имаше времеви график за затваряне на цигарените фабрики и ние не бяхме съгласни с това.
- Каква е гаранцията обаче, че сега няма да се намери инвеститор, който да направи същото?
- За съжаление няма такива гаранции. Винаги, когато говорим за стопанска дейност, има риск. Винаги, когато говорим за приватизация, желанията и възможностите могат да се разминат. Нашата идея е тази индустрия да се развива. Едва ли българското правителство би се съгласило с подобна оферта на някой инвеститор. Такъв купувач не е желан в България. Освен това реалностите не са такива. Има пазарна ниша за българските цигари и не вярвам някой да иска да купи холдинга, за да затвори целия пазар.
