България е на път да роди един от най-големите абсурди в най-новата си история, като образува каста от над 5000 най-висши представители на властта, за които законите и в частност Наказателният кодекс просто не важат. Официално.

Точно това се случва с наказателната неотговорност за министри и техни заместници, депутати, съдии, прокурори, следователи, кметове, областни управители, президенти, вицепрезиденти, шефове на специални служби, на митници, на държавни агенции, на БНБ и т.н. Защото от обясненията на прокуратура, Сметната палата и депутати горепосочените не носят отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс, ако при подаване на декларации за имущественото си състояние пред публичния регистър потвърдят неистина или затаят истина.



Ако излъжат в тях за своите и на членовете на семейството си доходи,



участия във фирми, финансови задължения или пък вземания, притежаването на недвижими имоти, автомобили, самолети, яхти, банкови влогове.

На практика се получава, че те са единствените граждани в държавата, които могат да декларират без страх от наказателна отговорност. За всички останали не е така. Без значение дали са студенти, пенсионери, млади майки, селски стопани, продавачи, купувачи и прочие.

И във всички тези въпросни декларации, които попълват всекидневно стотици хиляди обикновени българи, най-отдолу е записано простичкото - "За неверни данни в декларацията са ми известни отговорностите по чл. 313 от Наказателния кодекс".

Същото не го пише единствено във формулярите на декларациите за 5000 висши представители на властта, длъжни да подават всяка година пред публичния регистър на Сметната палата, както и когато встъпват или напускат съответната висша държавна длъжност. Това предупреждение съществуваше във формулярите до 2003 г. Но през 2004 г. с изменение в закона то отпада.

И сега това дава основание и на депутатите, и на прокуратура, и на Сметната палата да твърдят (макар и не в толкова прав текст), че ако някой излъже пред публичния регистър, не трябва да носи отговорност по чл. 313 от НК. Защото липсва предупреждението, а и в закона изрично не е посочено.

Иначе според същия текст в кодекса наказанието е лишаване от свобода до 3 години или глоба от 100 до 300 лева".

Интерпретациите по темата се допълват от юридически главоблъсканици дали Сметната палата била орган на власт или не, дали въпросните декларации били с удостоверителен или само с уведомителен характер и подобни. При това например в нито един данъчен закон не пише изрично, че при неверни данни подлежиш на наказателна отговорност. Но в данъчната декларация го пише на всяка страница. Защо депутати юристи твърдят, че същото предупреждение трябвало да го има в закона за публичния регистър?

Допълнителен проблем за отговорността при попълването на въпросните декларации създават



още няколко нееднозначни законови постановки

За неподаване на декларация пред публичния регистър е предвидена глоба, но за лъжа в документа не. Сметната палата е задължена единствено да прати за проверка декларацията на Националната агенция по приходите (НАП). Но какво става на практика. Да речем конкретен властник си е декларирал всичко пред данъчните. И си е платил налозите, но пред публичния регистър е излъгал. Например е пропуснал да напише как се е сдобил за година с два апартамента. Или че има участия във фирми. Или че е взел 100 000 лв. от бордове. И тогава се оказва, че за него няма нито глоба, нито наказателна отговорност. И НАП не може да изпрати декларацията на прокурор, защото за нея властникът е чист. А пък Сметната палата е задължена само да праща на НАП.

И така този омагьосан кръг от странни норми спасява всеки недобросъвестен от задължените да се отчитат пред публичния регистър.

Когато обикновеният човек декларира пред т.нар. орган на властта нещо невярно или пък пропусне нещо, ще носи наказателна отговорност и дори може да влезе в затвора. А властникът, който декларира имуществото си пред 7 милиона българи, може спокойно да си лъже. Абсолютна законодателна нелепица. Обяснението, че щом данъците са платени, какво толкова, че декларацията за публичния регистър не е вярна.

Значи данъчните не бива да се лъжат, но 7 милиона бива? А те са онези, които им плащат заплатите или ги избират. Затова бързо депутатите, прокуратурата и Сметната палата трябва да се разберат и да направят така, че лъжата към обществото да стане наказуема.

Дали Сметната палата ще дава декларациите на властниците, които лъжат, на прокуратурата, дали прокуратурата ще се самосезира или пък депутатите ще вкарат предупреждението за наказателна отговорност при деклариране на неверни обстоятелства в закона за публичния регистър, няма значение.

Важното е да се разбере, че общественото доверие няма цена.