|
| Французите се оплакват, че се чувстват все по-малки в сравнение с потребителската си кошница. |
След годишна инфлация от 2,8% те отсякоха, че
положението е нетърпимо
Да бяха питали българите като франкофони по повод вчерашния Ден на франкофонията! При инфлация 12% те си кротуват и си внушават чрез официални статистики, че едва ли не са добре. Триглавата власт ги уверява, че поскъпването е обща тенденция, защото навсякъде се вдигали цените на храни, горива и пр. Трябвало да гледат какво става и в другите страни от ЕС.
Френският статистически институт ИНСЕЕ отчете тазгодишна инфлация до края на февруари от 0,2%. Нашият Национален статистически институт (НСИ) ни успокои, че инфлацията за същия период в България е "само" 2%. Разликата е 10 пъти. Толкова е и разликата в заплатите, защото французите вземат средно почти 2000 евро, а българите - малко над 200 евро. Дежурното оправдание в такива случаи е, че французите получават повече, но заедно с това харчат повече, защото пазарът им е около три пъти по-скъп. При такава съпоставка разликата не е 10 пъти, а три пъти. С други думи, покупателната способност на средния французин на неговия пазар е три пъти по-голяма, отколкото на българина в България, което личи и от последните сравнителни данни на Евростат. Ако французин дойде да си харчи парите у нас, ще се чувства забогатял, докато българинът би бил във Франция три пъти по-беден, отколкото в родината си, т.е. по-зле и от клошарите под мостовете на Сена. Официалната граница на бедността във Франция е 681 евро (1360 лв.) месечно, а официалната минимална заплата е 1280 евро (2500 лв.). Но ситият не вярва на гладния, както и обратното - гладният на сития. Много са българите, които въздишат по Запада заради високите заплати, а във френските интернет форуми е пълно с разсъждения
колко евтино се живее на Изток
Като се има предвид, че българинът харчи парите си главно за храна (35%) и енергия (12%), сравняването му с французите трябва да се прави по тези показатели, а не по цени на автомобили, мобифони и цигулки. Храните във Франция са поскъпнали миналата година с 4,8%, а в България - с над 48%. Хлябът във Франция не е евтин - 3 евро (6 лв.) за килограм, защото се прави предимно ръчно в малки фурни. Поради покачването на цената на зърното на световния пазар и той поскъпва. Но повишението му във Франция от 1999 г. досега е 20%, докато в България само през миналата година цената му скочи с 40% и стана 1 лв. За 10 години доходите на французите са се увеличили с над 20%, докато българите не са се замогнали за година с 40%. Което означава, че поскъпването на хляба не е променило стандарта на едните, но е изпразнило джоба на другите.
Положението с течните горива е еднакво лошо. Масовият бензин А-95 струва във Франция 1,47 евро (2,94 лв.), а в България - 2,11 лв. Заради световното поскъпване на петрола цената му се е повишила миналата година с 15% във Франция и с 16,6% в България. Тъй като на световните борси петролът се търгува в долари, падането на курса на американската валута спрямо еврото (и лева) смекчава поскъпването на бензина в двете страни. В европейска валута цената на барел суров петрол се е увеличила от 65 на 70 евро, т.е. със 7,7%, а в долари - от 75 на 100 долара, или с 47%.
Българите обаче могат да завиждат на французите заради
цената на тока
У нас дневната тарифа е около 7 евроцента, а нощната е близо 5 евроцента, докато във Франция дневната е 5-6 евроцента, а нощната - 3 евроцента. Въпреки това нашите управници вече подготвят населението да приеме спокойно поскъпване на тока през лятото с още 15%.
Няма смисъл да се трупат повече числа, за да се разбере, че българинът живее не само по-зле от французина (кой би си помислил обратното?), но и че положението му се влошава повече през последните години. Никакви числа не дават обяснение защо е така. Трябва да се гледа националният характер. Французите излизат да бранят жизненото си равнище още преди инфлацията да е стигнала 3%, а българите сякаш чакат да обеднеят като при Жан Виденов. След като са преживели хиперинфлация от 100 000% през т. нар. демократичен преход, какво са някакви си 12%? В общия европейски дом обаче дори такова годишно поскъпване се смята срамотно и то автоматично декласира държавата като кандидат за членство в еврозоната, където допустимият таван е 3,5% инфлация годишно.
Кой ни е виновен?
Разбира се, чужденците. Те надуват цените на световните пазари. Те са отговорни и за поскъпването на нашия национален пазар, както обясни миналото лято министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, според когото инфлацията е сезонно явление, което се дължи на чуждите туристи. Абсолютно прав е. Миналата година България е била посетена от 138 000 французи, което е било увеличение с цели 34%. Навярно те са ни докарали европейски цени, които са единственият знак, че вече сме в ЕС.
Мой приятел, който се върна този месец след едногодишна работа в Брюксел, се хвана за главата: "Какво сте направили с цените? Да си бях останал там". После отсече: "Ще емигрирам".
