Преди месец град Гълъбово за пореден път беше отровен от ТЕЦ-овете в комплекс "Марица-изток". Замърсяванията на въздуха в района в последните години са почти ежедневие и отдавна никой не се трогва от поредната медийна аларма. В случая обаче замърсяването беше залпово - за по няколко поредни часа в няколко поредни дни, и областният управител на Стара Загора Мария Нейкова свика аварийния щаб на областта, а кметът на Гълъбово, който в същото време беше в Брюксел, се оплака лично на еврокомисаря по околната среда Ставрос Димас за десетилетните проблеми на градчето. Вдигна се шум и екоинспекцията под натиска на местните власти се зарече да наложи максималните глоби от 120 000 лв. на трите ТЕЦ - по 20 000 лв. за неспазване на предписанието й да си намалят мощностите, за да сведат серния диоксид в допустимите норми, и по 100 000 лв. за неспазване на комплексните разрешителни за работа. Това прави 360 000 лв. само административна санкция освен редовите глоби за превишаване на нормата. И това е един случай от един-единствен мръсен район на страната. Какво се случва с всички тези пари?

.....

Когато става дума за административни наказания като горните, цялата сума отива в предприятието по екодейностите (ПУДООС) на екоминистерството. Обикновено обаче тези санкции се бавят или се обжалват. Неизвестно с какъв успех. Възможно е част от тях да са прехвърлени на Агенцията за държавни вземания. Повече от 1 месец ведомството на Джевдет Чакъров отказва информация на "Сега" по този въпрос. Шефката на старозагорската екоинспекция инж. Пенка Начева например не е в течение на делата по глобите, които налага. Показателно е обаче, че за миналата година по Закона за опазване на околната среда, т.е. от екоглобите за предприятията, в ПУДООС са постъпили едва 355 985 лв. Това стана ясно от годишния отчет на предприятието, представен в парламента. А само топлоцентралите на "Марица-изток" през 2007 г. получиха административни санкции за 305 000 лв.

Отделно в екофонда постъпват и по 20% от обикновените глоби за замърсявания. Само от "Кремиковци" например по тази линия през 2007 г. в ПУДООС би трябвало да са отишли около 300 000 лв., тъй като комбинатът плаща текуща ежемесечна глоба от около 120 000 лв. заради шарените пушеци над София и замърсяване на води. Той явно е редовен в плащанията, защото зам.-кметът на столицата по финансите Минко Герджиков казва, че общината получава от завода около 80 000 лв. месечно. Което е сума, близка до дела от глобите за замърсяване, полагащи се на всяка потърпевша община - 80%.



ПРАХ В ОЧИТЕ?

Да се върнем на Гълъбово. Между кмета на града Николай Тонев и шефката на РИОСВ Стара Загора от години прехвърчат искри по въпроса за глобите - той смята, че тя си затваря очите за нарушенията на ТЕЦ-овете. "Това ръководство трябва да се смени или да бъдем прехвърлени към РИОСВ Хасково", казва Тонев, макар че прехвърлянето надали ще реши проблема.

Гълъбовските 80% за миналата година при всичките обгазявания - около 70 на брой, според шефката на местния общински съвет Янка Петрова са към 58 000 лв. Гълъбово получава парите от глобите на "Брикел" и "Марица-изток 3", които са на нейна територия, а Раднево - от глобите на "Марица-изток 2". Според екоинспекцията глобите на трите ТЕЦ за миналата година са 90 000 лв. На фона на множеството замърсявания сумите са нищожни (че независимо от размера те не топлят боледуващите местни жители е отделен въпрос). Разчетът за преведените пари по отделните глоби го показва недвусмислено. Там има смешни суми като 189.60 лв. (от 30 май - първата глоба за годината), 720 лв. (от 21 юни), 250 лв. (от ноември) и дори 31 лв. Същевременно там фигурира и солидното число 43 992 лв. (от края на август), което прави глоба от 55 хил. лв. Според Петрова екоинспекцията е наложила солената санкция заради засиления медиен шум тогава, а в останалото време е галила с перце топлоцентралите.

В същото време в годишния отчет на инспекцията за наложените и преведени глоби през 2007 г. е видно, че тя без задръжки е глобила еднократно дървопреработвателното предприятие в с. Горно Сахране, община Павел баня, със 130 000 лв. за прах многократно над нормите. Фабриката е обжалвала, съдът е отхвърлил жалбата, тя си е платила и парите заедно със средствата от другите екоглоби в Павелбанско са преведени на общината - общо 122 535 лв. Всичко това прилича на двоен аршин, но Пенка Начева твърди, че глобява стриктно според методологията в наредбата за реда и размера на санкциите.



СУБЕКТЪТ ИЛИ ОБЕКТЪТ

Друг парадокс с екоглобите сътвори РИОСВ Бургас в началото на миналата година. Тогава тя преведе почти всичките получени пари от няколкогодишните глоби на "Нефтохим" - 2.86 млн. лв., на община Бургас, макар че повечето инсталации на комбината са на територията на малката община Камено и между двете от години има споразумение да си делят сумата поравно. Камено получи 35 541 лв. Не е ясно какво е накарало шефа на екоинспекцията Симеон Симеонов да смени генерално посоката на средствата. Община Камено заведе дело и на първа инстанция го спечели, след което РИОСВ на свой ред обжалва и спечели. Спорът продължава и в момента и последно делото е насрочено за май 2009 г. във Върховния касационен съд. Дотогава не е ясно коя община ще получава глобите на комбината - сигурно е само, че няма да е Камено, която за миналата година е получила точно 1481 лева и 45 стотинки. Екоинспекцията отказа да коментира въпроса.

От кадастралните карти, които Камено представи по делото, става ясно, че от 8292-та дка, колкото е цялата площ на рафинерията, 6732 са на територията на малката община, което е 81% от инсталациите. В този смисъл би следвало тя да получава 4/5 от парите, а община Бургас - 1/5, но кметовете са се договорили за 50:50. "Бяхме се разбрали с община Бургас да делим прихода и допреди 2-3 години беше така", казва кметът на Камено инж. Стефан Бонев. Независимо от това шефът на екоинспекцията Симеон Симеонов заяви, че платец на глобата е не обектът (инсталацията), а субектът "Нефтохим", който е със седалище в Бургас. И следователно там трябва да отиват парите. Това е класическо нормативно буквоядство - действително по закон парите се превеждат в "общината, на чиято територия се намира санкционираният субект". Т.е. грешката в случая е и в закона, и в сляпото спазване на буквата му.

"Захарният завод тук е на "Литекс Комерс" на Гриша Ганчев, която е регистрирана в София - това значи ли, че глобите им трябва да отиват в София", казва кметът на Камено. Всъщност глобите на завода си отиват в Камено и по това спорове никога не е имало. "А ако едно предприятие замърсява тук, а фирмата собственик е регистрирана на Каймановите острови, то следва ли глобите да отиват на Карибите", шегува се Бонев. "В момента преговарям с г-н Симеонов и предполагам, че ще стигнем до извънсъдебно споразумение", казва кметът.



КАК СЕ ХАРЧАТ ПАРИТЕ

Никой не контролира общините как разходват парите от глоби. По закон те трябва да влизат в общинските екобюджети и да се харчат единствено за екология - за озеленяване, чистота и т.н. Не може да се пълнят дупки по улиците например. Спазването на това изискване е оставено на съвестта на местната власт. Често с тях се пълнят бюджетните дупки на скъпите дейности по отпадъците. "Така е, макар че по-редно би било парите от глоби за замърсяване на въздуха например да се връщат в чистотата на въздуха", коментира кметът на Гълъбово Николай Тонев.