Всички сме наясно, че когато някой прави разходи и те не водят до желания ефект, това са пари, хвърлени на вятъра. Финансовият министър Пламен Орешарски даде отчет в парламента докъде е стигнало изграждането на информационната система на Националната агенция за приходите (НАП). Като го съпоставим с реалните факти, веднага личи, че единната интегрирана система на приходната агенция е именно такова нещо, погълнало много пари, но хвърлени на вятъра.

От отговора на министъра научихме, че изграждането на информационната система е започнало през 2004 г. и е разделено на две фази. Първата - засягаща централизираната регистрация, счетоводното отчитане и единната данъчно-осигурителна сметка, е изградена на 80%. По втората част - касаеща контролната система, се работи, т.е. не е готова.

Орешарски призна, че забавянето е голямо, като посочи следните две причини: доставчикът трябвало да адаптира техниката и Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК) бил приет във вид, различен от първоначалния проект.

Според министъра общо предвидените разходи за информационната система на НАП са 5.88 млн. евро, а до момента били платени 2.358 млн. евро.



Само че министър Орешарски пропуска важни факти



Още при преговорите за членство в ЕС България пое ангажимент през 2004 г. да започне да изгражда високофункционална интегрирана данъчна информационна система. За целта Световната банка отпусна специален заем от 31.9 млн. евро - за реформа на администрацията по приходите.

Всеки може да види на сайта на банката, че по този проект вече са похарчени 36.186 млн. долара. За изграждане на мрежата на НАП са изплатени 7.259 млн. долара на BULL.S.A France. За софтуерни лицензи CNSYS PLC Bulgaria е получила 4.709 млн. долара. На STEMO PLC Bulgaria са дадени 5.285 млн. долара за компютри.

Само дотук разходите надвишават цитираните от министъра милиони. А това не е всичко. Има и проекти по ФАР-2003, като по тях за разработване и внедряване на интегрирана информационна система на НАП са усвоени 5.85 млн. евро. Разбивката показва любопитни разходи: за развитие и внедряване на компютърни средства и експериментално внедряване на "Интрастат" са отишли 1 млн. евро, за "засилено" информационно-техническо обслужване на работата на приходната администрация и на клиентите - 0.850 млн. евро; за придобиване и внедряване на електронна система за управление на архив и интеграцията й в информационната система на данъчната администрация - 4 млн. евро.

Ще спра изброяването с едно прелюбопитно число - 1.682 млн. долара са изплатени на "Адам Смит интернешънъл" за публична образователна кампания на НАП.

Очевидно е, информационната мрежа на приходната агенция



вече е погълнала много средства



А остава далеч от желаната ефективност. Макар че според министъра първият етап е почти завършен, данъкоплатците и в момента не могат да получат от НАП удостоверение по електронен път, нямат и достъп до данъчно-осигурителната сметка. Освен това, тъй като все още липсва онази част от системата, която трябва да улесни контролната дейност на агенцията (втората фаза от проекта), загубите на бюджета през последните години от неплатени данъци са около 500 млн. лева средногодишно.

Колкото по-бързо заработи на пълни обороти информационната мрежа на НАП, толкова по-малко ще са загубите на обществено време и щетите за бюджета от неплатени данъци. Тогава ще имаме и ефективна данъчна администрация.





*Авторът е народен представител от ОДС в 40-ото Народно събрание.