Мария Мургина, шеф на Националната агенция за приходите, упорито нарича данъкоплатците клиенти. Неясно защо - клиенти имат адвокатите, брокерите на имоти, банките, такситата...

.............................

КАРЕ Големият гаф

През 2006 г. Валентин Захариев (който приватизира комбината "Кремиковци" за 1 долар) спечели титлата "Данъкоплатец на годината", която се дава за особено голям принос към хазната. Захариев се оказа любимец на фиска, защото бе продал на Прамод Митал своята фирма "Финметалс". Разбра се, че от раздялата с "Финметалс" и "Кремиковци" "г-н 100 цента" е спечелил над 100 млн. лева. Именно тази сделка му донесе и приза, но месец по-късно гръмна скандал, който разкри, че данъкоплатец №1 е декларирал големи данъци, само че не ги е внесъл. Бизнесменът се оказа жертва на бирник изнудвач, който предложил да му уреди разсрочване на данъците срещу подобаваща комисиона. Мургина и нейният шеф Пламен Орешарски не успяха да обяснят защо награждават човек, който сам признава, че е спечелил милиони, но ги е похарчил и не може да се издължи на хазната.

Скандалът заглъхна, а Захариев се оказа последният носител на титлата "Данъкоплатец на годината". Дали заради тази случка или по други причини оттогава такива церемонии вече не се провеждат.

.....................................................

Въпрос на прочит

Думата "клиент" предполага пазар и избор. НАП обаче не е фирма и няма конкуренти. Клиентът избира дали изобщо да отиде на пазар и какво да купи - дали да даде обувките за поправка, или да вземе нови, дали да заведе дело и кой адвокат да брани интереса му в съда, от коя банка да вземе заем. Данъкоплатецът няма думата - нито за вида или размера на данъка, нито за мястото, нито за времето за плащане. Пък и с данъците си ние не купуваме стоки и услуги, а плащаме, за да работи държавната машина. Само че никой не ни пита: искахме ли да плащаме 7000 лв. месечна заплата на шефа на "комисията Кушлев"; съгласни ли сме да правят измислени ведомства като министерствата на бедствията и на държавната администрация; харесва ли ни да издържаме фонд "Републиканска пътна инфраструктура" с 2500 души персонал - при положение че цялата пътна мрежа се строи и поддържа от фирми и няма причина да храним цяла армия чиновници?

Когато тръгна да си купувам сирене, мога да избирам - краве, овче, фета, бри, с мухъл или без. Но като отида да си внасям данъците, тоест да си платя за хипотетичните обществени услуги - нямам нито избор, нито право на глас. Ако имах, моите пари щяха да отидат за довършването на магистрала "Тракия", за нова апаратура за "Бърза помощ", за опазване на тракийските гробници от вандали иманяри, а не за издръжка на излишни чиновници, за нови коли за депутатите и за подпомагане на строителите на голф игрища.

Разбира се, приходната агенция няма вина за лошото харчене на нашите пари - тя отговаря само за събирането. Факт е, че НАП се старае да подобри работата си и откликва на критиките. Наскоро например директор Мургина обяви



курс към повече "прозрачност"



и нареди премахване на стъклените прегради в офисите на НАП, заради които "клиентите" заемаха неудобни пози "полуклек" и "поклон" за контакт с чиновниците. XXI век постепенно навлиза в работата на приходната администрация и по-модерните българи могат да уреждат сметките си с хазната онлайн - без да губят време по опашки и гишета.

Разширяването на електронните услуги на НАП е факт, но не е повод за дитирамби. Може да сме изпреварили Зимбабве с половин век, само че дишаме праха на Естония и Ирландия. България е обидно изостанала от другите в ЕС и спешаването е не естествено, а наложително. Нали сме един пазар с Швеция, Франция, Испания - няма как нашите НАП-овци да стоят извън мрежата и да разнасят хартиени папки с данни за ДДС и акцизи, щом останалите от години събират и обменят информация чрез нета!

Пък и не всички нововъведения на НАП са удобни за "клиента". Честата смяна на декларациите например не е добра идея. И тази година гражданите опознават нов формуляр за личните доходи и данъци. Сега декларацията е разчленена на 10 "тетрадки" - основна част плюс 9 приложения за доходи от различни източници. За данъкоплатците едва ли е по-лесно да разлистват, попълват и подреждат два, три или повече свитъци.

НАП вече не приема данъци и осигуровки "в брой", иска ги по банков път. Който има електронен подпис, компютър и интернет, е улеснен, но повечето българи още внасят лептата си "кеш" - само че вместо на касата в НАП броят левчета и стотинки на банково гише или в пощенски клон. Ако банковото гише не е в офис на НАП, преводът се плаща. Пощите също взимат такса за услугата.

Освен че бърка в джоба, издължаването на данъци и осигуровки чрез посредници има и друго неудобство - човек не знае кога точно парите му ще кацнат по сметката на НАП - до часове или след 2-3 денонощия. А това е важно, защото, ако изпратите сумата на 29 април, а тя пристигне по сметката на НАП след 30 април (тази година това е крайният срок за плащане на данъка върху личните доходи), се превръщате от клиент в нарушител и ще ви сурвакат с глоба за закъснението.

В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - главния закон за бирниците, и с лупа няма да откриете думата "клиент". Там се говори за "контролирани, ревизирани, проверявани лица". Всички данъчни закони визират само "данъчно задължени лица". В НАП има звено "Големи данъкоплатци" - по логиката на Мургина то трябваше да се преименува на "Големи клиенти". Същото важи и за "Средни данъкоплатци".

Да, НАП има и клиенти. Това са онези шмекери, които си купуват удобен резултат от данъчна ревизия, по-бързо връщане на ДДС и т.н.

Така че границата е ясна - който си плаща съвестно данъците, е обикновен данъкоплатец. Останалите са клиенти.