Историци, бивши дипломати и други експерти се вдъхновиха пред срещата на НАТО в Букурещ да съветват държавното ръководство, че България има инструмент да вразуми Македония. Държавата може да каже "не" на приемането в алианса на нашите западни братя, защото нарушават един от главните критерии за членство - да нямат спорове със своите съседи.

Авторите на препоръките за българската политика към Македония са избрали като мото за своя труд цитат от скопския "Утрински весник". В последния ден на миналата година изданието, което се откроява с антибългаризма си, направи преглед на македонската политика и стигна до



фундаментално прозрение:



"Трудно е да се обясни на света защо кажи-речи с всички (околни страни) имаме проблеми, а те нямат толкова помежду си". Като се знае как Македония окраде историята, културното наследство и езика на своите съседи, за да се обяви за държава, нация и отделен народ с оригинален език, обяснението не би трябвало да е толкова трудно. Само Гърция обаче има дългогодишна политика да разобличава фалшификациите и да брани националната си чест на всички международни форуми. Едва през 2006 г. българският президент Георги Първанов и външният министър Ивайло Калфин се осмелиха да тропнат с крак на Скопие, че отпуснатият кредит от безусловна българска подкрепа за членството на Македония в ЕС и НАТО е изчерпан. Тропнаха, но с бос крак. Нито Скопие се стресна, нито светът ги чу. Сега България отива на срещата на НАТО със същата безусловна подкрепа, от която уж се бе отказала. Отива унижена точно след като Македония я надви в Комитета на министрите на Съвета на Европа, който на 26 март я порица, че не регистрира като партия македонистката организация ОМО "Илинден".



"Гърците ще ни свършат работата",



пошегува се пред в. "Сега" един от експертите, предлагащи с голямо закъснение обрат в тактиката. Според него Гърция би могла да наложи вето на приемането на Македония в НАТО. Същия силен коз има и България, но тя го изтърва, като забрави да предупреди Скопие, че може да го изиграе. Сега вече е късно да се прави на важна, защото другите държави ще сметнат, че капризничи в последния момент и злоупотребява с по-силната си позиция в сравнение със своя малък съсед. А и балканската политика на България не е нищо друго освен продължение на американската, както се видя от скоростното признаване на независимостта на Косово в срока, поставен от американския посланик у нас. Вашингтон иска Македония да влезе в НАТО до края на седмицата. Любезното мълчание на София е ясен знак, че няма нищо против.

Какво друго може да се очаква от държава, която само веднъж се е осмелила да заяви на западните си съюзници, че знае



за какво служи правото на вето



Осмели се, когато бранеше една буква - да казва "евро" вместо "еуро". За повече обаче не се решава да си отвори устата. Македония преправя на "македонски" надписи в средновековни български църкви и манастири, заличава имена по надгробни паметници, фалшифицира образи на български царе, тормози гражданите си с българско самосъзнание, пълни главите на децата си с антибългаризъм още от началното училище и ни най-малко не се притеснява, че България държи ключ за влизането й в НАТО и ЕС.

А защо да се притеснява? Външно министерство дори не си направи труда да прати завчера висш представител на срещата в столичния хотел "Шератон", където експертите развиваха концепцията си за втвърдяване на българската политика към Македония. Но дори и да беше пратило, щеше да установи, че решителните експерти, които не носят отговорност за външната политика, всъщност са доста плахи. Пределът, до който стигна тяхното въображение, бе да предложат, че "водещо в пакета (от мерки) следва да е позитивното отношение към Република Македония... Този български пакет следва да бъде добре балансиран с последователната политика на Атина за защита на гръцките интереси от недобросъседската политика на Македония, така щото общото въздействие да бъде кооперативно спрямо Скопие, а по възможност - кумулативно и координирано". Звучи толкова заканително, че македонците ще започнат да залягат над българския, за да ни помолят на чист език, а не на диалект, да не правим така.



Съгласуваните действия с Гърция



наистина биха били полезни, ако само преди 10 дни София не се бе отказала да координира с Атина политиката си на Балканите. След като месеци излъчваше сигнали, че по въпроса за признаването на независимо Косово ще се придържа към обща политика с Гърция и Румъния, тя внезапно избра за компания Хърватия и Унгария, за да се прехвърли от лагера на приятелите в лагера на историческите врагове на Сърбия. Как сега да се нареди отново до Гърция и да създаде впечатление, че има принципна, а не конюнктурна политика?

НАТО е проигран шанс за България спрямо Македония. София обаче има уникалната възможност да се поучи от грешката си, защото й се предлага втори шанс, когато Македония започне преговори за членство в ЕС. Както на старта, така и на всеки следващ етап България може да поставя условия, така че македонците най-сетне да разберат, че има смисъл да я уважават или поне да си дават такъв вид.