Визитка

Кемал Еюп е роден на 6 февруари 1952 г. в с. Суходол. По професия е програмист-математик. Бил е народен представител от ДПС в три парламента, избиран от Силистра. Женен, с две деца. Оглавява Комисията за защита от дискриминация.



- Г-н Еюп, забрадките у нас могат ли да се превърнат в проблем, подобен на този в Турция? Знаете, че там и заради позволението жените да ходят забрадени във ВУЗ Конституционният съд допусна жалба за забрана на партията на премиера Ердоган?

- Забрадките в България и в Турция са на различна база. У нас забрадките в училищата понякога са проблем. Казвам понякога, тъй като няма единна нормативна основа за забрана или за разрешаването им. Основното е, че България е светска държава и образованието съответно е светско. Затова допустимостта на религиозните символи трябва да се уреди нормативно. Като се започне от конституцията и съответните закони. Но личното ми мнение е, че може с вътрешно-нормативни актове на МОН да се уреди този въпрос. Сега той е двояк. Там, където има приета униформа за училищата, е ясно как учениците трябва да са облечени. Там, където няма, всеки е свободен да ходи облечен както желае, доколкото позволяват традициите на училището и региона. Но има една чувствителна граница за това, което се смята за нормално облекло на учениците в училище. И тази граница трябва да се постави съвместно от ангажираните в образователната система, включително и родителите, и преподавателите. Докато в Турция проблемът е друг. В тяхната конституция изрично е записано как да се опазят устоите на светската държава още от времето на Ататюрк. И са въведени доста крути мерки за запазването им. Там обществото е много чувствително във връзка с тези опасения за връщане на религиозното начало, да не кажа шериата. Именно оттук изхождат атаките срещу партията, която е на власт в Турция.

- В българските ВУЗ възможно ли е да се ходи със забрадки?

- Българските университети са автономни и няма забрана да се ходи със забрадки. За разлика от училището студентите са възрастни и сами могат да преценят как могат да се обличат. Докато учениците не са пълнолетни и там има и външна намеса.

- Имате ли запитване от ВУЗ-ове със студенти от ислямски държави дали да ги допускат до лекции със забрадки?

- Миналата година беше нашумял случаят от Пловдив. Там имаше доста кандидати за медицинско образование от арабски страни и доколкото знам, не бяха допуснати. Но при нас не е имало запитване и не сме се произнасяли по въпроса.

- Защо забрадката се приема за основен символ на исляма?

- Забрадката поначало не е основен символ на исляма. Ислямът забранява на жените да показват повече голи части от тялото освен ръцете и малка част от лицето. Това е, за да не изкушават мъжете. Специално сега в Турция са модни определен вид забрадки. Ако погледнем в исторически аспект, не е имало такъв вид забрадяване. Сега то идва от арабските страни. Така че освен религиозен символ те носят и политически символ за принадлежност към определена тенденция в политиката.

- Към по-крайни и фундаментални течения ли?

- Не към по-крайни. Партията на справедливостта на Ердоган дойде на власт, използвайки религиозните чувства на хората. Бих казал, че тя не е крайна радикална партия, макар че е възможно да има някакви елементи вътре в себе си. Но като слушам речите на техни политици, включително и Ердоган, мисля, че по-скоро тяхната партия е ислямски аналог на християн-демократическите партии в европейските страни. Но пак повтарям, Турция е една много чувствителна страна откъм опасенията за устоите на демокрацията. Друг е въпросът дали тя не трябва да се промени във връзка стремежа си към пълноправно членство в ЕС. Допустимостта на жалбата в Турция е приета с консенсус от Конституционния съд с изключение на петима въздържали се за частта за президента на република Турция. В крайна сметка Конституционният съд ще се произнесе. Друг е въпросът какви последствия може да има, защото това е една управляваща партия с огромно мнозинство в Меджлиса. Абдуллах Гюл пък е президент, който се смята за надпартиен. (В искането на прокурора до турския КС се настоява и на 71 висши държавни длъжности да бъде забранено участие в политиката. Между тях и е президентът Гюл, б.р.) Дали определено решение ще важи за него - има редица въпроси, на които предстои да чуем отговорите.

- Според решение на вашата комисия образователният министър трябваше да инициира промени в закона за уреждане носенето на религиозни символи. Той обаче оспорва пред Върховния съд, защото смята, че няма право на законодателна инициатива?

- Не съм чел неговите възражения пред ВАС. Но като министър може да внесе в Министерски съвет поправка в закона. Доколкото съм чул, не знам дали намира място в неговата жалба, но той смята, че за да стане това, трябва да има конституционни промени.

- Да, той смята, че въпросът е конституционен...

- Аз лично не мисля така. Няма нужда изрично в конституцията да пишем, че България е светска държава или пък специален текст за религиозните символи. По-скоро с регламент за училищни униформи и поведение може да се реши този въпрос. Да не забравяме, че има и европейски нормативи. Мисля, че въпросът може да намери решение. Трябва да анализираме нашите български условия. Уверен съм, че в България няма място за радикален ислям, да не говорим за шериат. Може в някои глави нещо да се мотае, но това не е реално. Има обаче тенденция за очертаване на една видима забележима линия на поведение, която да отдели една част от вярващите от друга част от вярващите. С някакви символи някакви хора искат да се идентифицират пред обществото, че са от тази религия. Особено чувствителни в това отношение са Родопите.

- Все по-масов ли става проблемът с идващите у нас от арабските държави религиозни проповедници?

- Тази тенденция е още от зората на демокрацията, тъй като след тоталитарния режим имаше глад за религиозно образование. В различни ислямски страни има разлика в обличането, поведението, да не кажа в изповядването на религията. В Турция е едно, в Иран - друго, в Саудитска Арабия - трето. Струва ми се, че сега има опипване на почвата. Ако намерят възможност, сигурно ще има опити за разрастване на влиянието върху определени среди, особено подрастващите. Но засега не виждам да има такова разрастване. Допускането на ученици със забрадки в едно училище, в друго по-скоро ми се струва опипване на почвата и възможност за пробив.

- Препоръчахте на министър Вълчев и преди две години да уреди носенето на религиозни символи, но той нищо не прави. Това прехвърляне на "горещия картоф" ли е?

- Струва ми се, че проблемът не е за пренебрегване. Имаше опити от определени среди да се вмени на комисията да даде задължителни предписания за поведението на учениците. Но това не е наша работа. Ако на много места се появи проблемът, не знам как ще може да се реши.

- Ако министърът разпореди забрана за носене на забрадки в училище, не може ли пък той да бъде даден на вашата комисия за дискриминация?

- Теоретично е възможно всичко. Тъй като въпросът не е в забрадките. Предполагам, че в селата децата през зимата ходят с шапки и забрадки. Въпросът е в афиширането на религиозните символи. И те не трябва да се спрат само до забрадките, за да няма ощетени или привилегировани.

- С въвеждането на делегираните бюджети и закриване на училищата няма ли да се стигне до дискриминация по признак образование за определени деца в крайни райони? Ще проверите ли как действат общините?

- Някъде опасенията са реални, тъй като, като закриеш едно училище, почти закриваш цялото село. Но трябва да видим докъде ще се стигне с оптимизирането на училищната мрежа, тъй като това след себе си води и до по-добра образователна система. Но може да има и ощетени. След време ще видим и преценим за проверки.

- Комисията се самосезира по редица актуални въпроси - гей скандала в "Атака", "Бърза помощ"?

- За гей скандала в младежката фракция на "Атака" не е финализирано проучването. В скоро време ще има открити заседания. По случая "Бърза помощ" мога да кажа, че явно се получава една порочна практика, която граничи с нещо по-сериозно. Причините може да са организационни, финансови. Преди това имахме едно самосезиране за починала жена в кв."Факултета" поради късна реакция на "Бърза помощ", сега се повтаря с професора по фотография в Студентски град. Първият случай е почти пред финал. Тъй като има аналог, решихме и с втория случай да се занимава същият състав. Ако се констатира неадекватно поведение или по-точно селективен подход, че не се отзовават на повикване за младежи, роми, възрастни, ще има санкции за ръководството на "Бърза помощ". Предписанията не изключвам да са и за Министерство на здравеопазването, защото в крайна сметка те следят дейността на "Бърза помощ".

- Има ли ръст на дискриминацията у нас?

- Има ръст на жалбите. За 2006 г. е имало 389 жалби и сигнали, а 2007 - са 649 и 9 самосезирания. До 20 март тази година имаме 217 жалби. Първоначално в дейността на комисията беше много силен акцентът върху етническата дискриминация. В 2007 г. докъм септември водещ беше признакът при упражняване правото на труд. Но заваляха жалби от една НПО за враждебно отношение и насаждане на омраза срещу ромите и те изведоха етническия признак на преден план. По този показател жалбите са 28,5%. 27,5% са жалбите за упражняване правото на труд. 17% са от хора с увреждания. 16,7% се оплакват от дискриминация по лично и обществено положение.