В съдебната власт законно и морално отново се разминаха. Следователят от Благоевград, който години наред заемаше основно място в отчетите на прокуратурата за борба с корупцията, се връща триумфално в съдебната система. И ще боде завързаните очи на Темида като пример за това, че когато институциите скачат една срещу друга и се опитват да се прецакат, влизат заедно в капана. Затова и много трудно съдебната власт ще смени позата на вечния грешник, в която сама застава. Съдебната власт може и да заявява желание да се самоочисти от порочни явления и практики. Силите обаче не винаги стигат.

Стоил Колев бе хванат с 270 000 белязани стари лева в центъра на града в далечната 1999 г. След осемгодишна абсурдна прокуроро-съдебна сага обаче процесът срещу него бе прекратен. При това последен по казуса се произнесе Върховният касационен съд. И макар магистратите да не са обсъждали вината на Колев, то решението им го прави невинен. В правния мир той е неосъждан. Затова напълно основателно Колев поиска Висшият съдебен съвет да го възстанови на поста. Законът за съдебната власт е категоричен: "при прекратяване на наказателно производство или при постановяване на оправдателна присъда съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняването". В случая с Колев по най-груби сметки става дума за не по-малко от 140 000 лв. Някои членове на ВСС дори приемат за излишно възстановяването да минава през гласуване. Затова и когато в края на м.г. кадровиците на Темида отказаха да върнат Колев, бе пределно ясно, че той с лекота ще спечели дело срещу решението им. Така и стана. Вярно е, че съветът може да обжалва, но едва ли петчленният състав на ВАС ще е на различно мнение от тричленния.

Докато бе обсъждано възстановяването на Колев, във ВСС се чуха силни думи. Каза се, че това е чист подкуп и провалът на наказателното производство е юридическо недоразумение, резултат от боричкането на институциите в съдебната власт. Окрилени морално, членовете на ВСС отказаха на Колев. Месец по-рано, когато гласуваха възстановяването на Делян Пеевски след прекратеното му от прокуратурата дело, кадровиците заложиха не на морала, а на закона, и върнаха прочулия се с шеметната си кариера в изпълнителната и съдебна власт младеж.

Веднъж възстановен, Колев може да бъде санкциониран дисциплинарно за уронване престижа на съдебната власт по инициатива на шефа си, на петима от ВСС или на министъра на правосъдието. Най-тежката дисциплинарна мярка е уволнението. Дисциплинарната отговорност обаче ще си остане в сферата на неосъществимите хипотези заради изтеклите срокове за търсенето й.



И Колев окончателно ще победи системата



После може да реши и да подаде оставка. Така пък ще си получи и 15 заплати накуп - толкова години е прекарал в следствието, без значение, че в половината от тях не е свършил нищо, тъй като е бил отстранен от длъжност. Нищо чудно след време и да осъди държавата заради проточилия се процес.

Съдебната власт сега няма право да си измива ръцете със закона. Защото по казуса "Колев" магистратите са допускали грешка след грешка още от самото начало. И сами са си връзвали ръцете. При това гафовете са толкова абсурдни, че едва ли могат да се приемат за неумишлени.

Колев е задържан с белязаните пари на 17 юни 1999 г. За използването на СРС-тата обаче няма съдебно разрешение. То идва шест дни по-късно. По това време Колев, както всеки друг магистрат, се радва на силен имунитет срещу наказателно преследване. И през юли тогавашният ВСС постави под съмнение законността на спецразузнавателните средства и отхвърли искането на тогавашния главен прокурор Никола Филчев да свали имунитета на следователя. Филчев дълго време се люти, че съветът не иска да се бори с корупцията. Пушилката си остана в медиите. Второ, по-добре мотивирано искане за сваляне на имунитета на Колев не последва. Едва след две години, през 2001 г., Филчев се сети за следователя от Благоевград. И ВСС го остави без имунитет и го отстрани от длъжност, докато се разследва. Колев обаче обжалва пред ВАС и така решението за сваляне на имунитета бе спряно до последната дума на административните магистрати. Които не си дават зор и се произнасят едва през юни 2002 г. - отхвърлят жалбата на Колев и го оставят без имунитет.

Въпреки това обаче, макар и обречено на процесуална смърт, разследването срещу него течеше преди решението на ВАС. В Софийския градски съд е внесен обвинителен акт срещу следователя. СГС обаче прекратява делото. Апелативните и върховните магистрати потвърждават прекратяването. През март 2004 г. Колев отново е предаден на съд по същите обвинения. Въпреки основния принцип, че никой не може да бъде съден два пъти за едно и също престъпление. Така през декември 2005 г. следователят бе признат за виновен и осъден на 3 г. условно. Софийският апелативен съд обаче прекрати делото точно заради принципа с повторното носене на отговорност за едно и също нещо. ВКС се съгласи. И Колев бе окончателно изчистен. Той може и да е прав, че делото му е постановка. Но твърденията му щяха да тежат много повече, ако се бяха доказали в справедлив и обективен процес.



Сега съмнението няма как да не витае



Възстановяването му в следствието обаче не трябва да слага точка на темата. ВСС все още има шанс да поизмие срама си. Нищо не пречи например на Инспектората да провери всеки от магистратите, който си е оставил ръцете по казуса. И виновните да бъдат санкционирани, макар и с огромно закъснение. Защото не е луд този, които яде баницата, а този, който му я дава.