Имаше времена, когато БСП бе толкова обществено отритната и коалиционно и световно изолирана, че бе почти невъзможно да се помисли за нейното връщане като основна сила на политическата сцена. Сега ситуацията е по-различна - има съюзник, а и не е стигнала дъното на хорското одобрение. Но решенията, които трябва да вземе, ще са също толкова трудни, колкото тогава. И от тях ще зависи бъдещето й за години напред. Затова оставката на Румен Петков е логичен старт на един дълъг и тежък за БСП път.

Кризата през последните седмици бе толкова мръсна, че бе невъзможно някой да излезе чист от нея. И затова напускането на Петков нямаше алтернатива. Впрочем не би трябвало да има алтернатива и оттеглянето от публичния живот на всички, които бяха и са замесени в играта. Противно на разпространеното мнение



въпросът бе не дали, а кога ще си тръгне Петков



За сегашния рейтинг на БСП и правителството моментът не бе от особено значение - когато и да беше отстранен или подал оставка Петков, доверието все щеше да пада. За вътрешнопартийните процеси в социалистическата партия обаче времето, в което се случи тази оставка, е важно и показателно. Ако това бе станало преди седмици, когато всички крещяха в хор "отиди си", ситуацията щеше да е коренно различна. Румен Петков е силна личност със стабилни позиции сред структурите на БСП и бе напълно възможно ранното му тръгване от властта да доведе до ожесточени борби в партията, които да родят силна вътрешна опозиция или най-малкото да смутят монолитността преди така важните парламентарни избори и първи финал в управлението на БСП. Вместо това обаче Петков получи гръб от голяма част от партията си и най-важното - от нейния лидер. Затова няма да е чудно, ако вместо да потъне в забвение, Петков получи ключова роля в БСП. Както с цел неговото политическо съхранение, така и за да не стане опасен враг.

Има една набиваща се на очи разлика между тази оставка и напускането на правителството от Румен Овчаров. И тя е именно в политическия гръб. Преди година никой не повярва напълно на Сергей Станишев, че макар да приема оставката на Овчаров, той остава твърдо зад него. Сега, напротив - всички знаят, че премиерът е зад Петков. Причините за тази подкрепа се крият в една история отпреди години, когато Георги Първанов стана президент и БСП трябваше да си избере нов лидер. Казват, че тогава президентът убеждавал дълго Петков да не се кандидатира за най-високия пост в партията, защото лесно могат да го атакуват. Роля изиграла и тезата за силния втори в БСП, който да стои плътно зад лидера. Ранният Станишев имаше нужда от такава подкрепа. Сега ситуацията е различна.



Соцлидерът вече е достатъчно силен, за да си позволи собствена игра



Но очевидно не е безумец, за да я играе така, че да разчиства напълно от пътя си силните фигури в БСП. Колкото и сега да се твърди, че случващото се е вътрешен сценарий, целящ Станишев да се отърве от силните в партията. Последното е невярно най-малкото защото самият Петков е твърде близък до Първанов, а и в известна степен до Станишев. Освен това БСП даде ясно да се разбере, че не иска Петков да напуска правителството, но така се налага по ред причини. Затова е и по-малко вероятно бившият вече вътрешен министър да тръгне да разчиства сметки. Или поне не сега - преди така решаващия край на мандата и следващите избори.

По-възможният сценарий е още в близките дни ексминистърът да е една от основните фигури, които да впрегнат сили в стягането на партийните редици. Нещо, в което той е силен. А и така ще е в екипа, а не срещу него.

Предателството на НДСВ по време на последния вот на недоверие също ще изиграе положителна роля за БСП. Защото то ще помогне на социалистите да се почувстват отново в един отбор. Нещо, което напоследък рядко им се случва. Затова е лесно да се прогнозира, че кризата няма да разтърси, а



ще мобилизира левите до краен предел



Но пътят на тази мобилизация ще е съпътстван с много препятствия, от чието преодоляване ще зависи и в известна степен оцеляването на БСП като основна политическа сила.

Най-тежката битка ще трябва да води Сергей Станишев. С изказването си от петък той показа, че има желание да изземе инициативата както за реформи, така и за структурни и персонални промени. И най-важното - за поемането на нов по-стабилен курс до края на управлението. От следващите му стъпки ще зависи дали това желание ще остане само на думи, или ще е реално подплатено с действия. В партията той отново ще трябва да лавира между основни играчи и да направи така, че личните амбиции да останат на заден план за поне година и половина. Пак Станишев ще играе основна роля при запазването на някакъв приличен коалиционен мир.

Така че левицата и лично нейният лидер я чакат много тежки дни. Противниците им казват, че времето до следващите избори е кратко и вече загубено. Че липсват идеи и кадри за по-добро управление. Привържениците виждат в ситуацията шанс за нов кредит на доверие. А за хората по-важното е, че волята за реформи вече не е достатъчна. Отдавна е дошло времето за решенията. И това е разковничето на ситуацията.