Крайнодесни привърженици често нападат антифашистки активисти и техни демонстрации като при една от последните им акции в Санкт Петербург. |
С всяка година в Русия расте броят на престъпленията, предизвикани от расизъм, ксенофобия и национална нетърпимост. Според данни на Московското бюро за правата на човека само от началото на т.г. в страната са извършени 60 нападения заради ксенофобска нетърпимост, при които са били убити 36 души, а 58 са били тежко ранени. Това обаче е само върхът на айсберга, според правозащитници истинският брой на жертвите е три-четири пъти повече.
Това е няколко пъти повече за същия период от 2007 г., като ръстът на подобни престъпления през м.г. бе над 30%. Тогава в резултат на подобни нападения загинаха 74 души, което е с 20% повече от 2006 г. Повечето от нападенията са извършени в Москва и Московска област, където са убити 44 души, но проблемът се развива и на други места. Най-много расистки нападения има също така в Санкт Петербург, Обнинск и Екатерининбург.
"Лидерството" засега се държи от големите градове, което показва колко напрегната е атмосферата между руснаците и националните малцинства в тези центрове. Нападенията са предимно от страна на младежи под 20 години срещу представители на други националности, религиозни общности и сексуални малцинства.
Става дума за хора от Централна Азия, Кавказ и тъмнокожи
"Националпатриотите" обаче рядко закачат чеченците, които имат солидни финансови ресурси в градовете и са много сплотена общност. При един от случаите м.г няколко десетки кавказци се събраха на Червения площад и започнаха да танцуват националния си танц лезгинка. Не след дълго там се появиха крайни националисти, които се опитаха да ги прогонят с бой, но в един момент самите се оказаха обкръжени от чеченци от всички страни и едва се измъкнаха по малките улички. Това отново показва, че дори в своята столица расистите са организирани добре само докато не срещнат по-силен отпор. А чеченците също не се помайват и обичат да носят острите си ножове и дори пистолети. Не са малко случаите, когато те също тормозят и обиждат обикновени руснаци, предимно младежи и хубави момичета.
По неофициални данни в Русия има около 60 000 - 70 000 неонацисти или скинари. И това в страна, която е дала 20 млн. жертви (в състава на СССР) в битката срещу нацистите по време на Втората световна война. Най-често новите руски "патриоти" нападат други младежи от бившите съветски републики. Само през последните няколко седмици в Москва бяха убити седем граждани от Киргизстан. Това предизвика реакция от официалните власти в Бишкек, които поискаха руските власти да вземат спешни мерки да защитят чужденците на своя територия. През 2007 г. в Русия заради расистки нападения са били осъдени 96 души. Това обаче е само малка част от извършителите, тъй като голям брой от тях въобще не стигат до съд, особено в дълбоката провинция.
Нападенията все по-често се извършват от добре организирани крайни националистически групи, отговорни за десетки атаки и за подготвяне на терористични актове. Изправени пред нарастващи равнища на престъпност, властите започнаха да възприемат по-репресивно поведение, отбелязва директорът на бюрото Александър Брод. Той потвърди, че сред най-честите жертви на подобни нападения са лица от бившите съветски републики като Азербайджан, Узбекистан, Армения и Грузия, както севернокорейци и африканци.
През април м.г. гражданин на Таджикистан бе убит с няколко удара с нож посред бял ден в квартал в североизточната част на Москва. Два дни по-късно 17-годишен арменец, Миген Абрамиянц, бе смъртоносно намушкан с нож следобед на перона на метрото на станция "Пушкинская", в центъра на руската столица. Предната вечер в Санкт Петербург индийският студент Анджанджи Кишоре Комару на 23 години оцеля по чудо при нападение с нож, докато излизаше от дома си. При тези случаи някои от нападателите неонацисти са задържани, но повечето остават на свобода.
В случая с младия арменец
бандата младежи с бръснати глави и черни кожени якета,
която се е нахвърлила върху него, са успели да избягат с метрото, без никой да се намеси. Дни по-късно двама таджикистанци бяха нападнати в североизточен район на Москва, като младежите, които са ги атакували, сякаш са се изпарили. Никой не е извикал "Бърза помощ". Случайно преминаващ оттам шофьор е прибрал двете жертви. Единият е починал на път за болницата.
Тези нападения като че ли не трогват обществото, което си затваря очите заради битовите проблеми, и оставят безмълвни политическите среди.
Съществуват също и целенасочени убийства. Като това на Ранзар Амба, сенегалски студент в Санкт Петербург и защитник на правата на африканците в Русия, който бе застрелян от упор на оживена улица. Или като убийството година по-рано на професор Николай Гиренко, експерт по малките неонацистки групи, надупчен с куршуми през вратата на жилището си. Оттогава антинацистките привърженици се страхуват. Миналата година младежи, манифестиращи в Санкт Петербург срещу ксенофобията, си покриха лицата с маски и шалове заради мълвата, че нацистки групи правят снимки, които разпространяват след това в сайтовете си, придружени с призиви за убийство. Тези неонацистки сайтове не само че продължават да съществуват напълно необезпокоявани, но и техните писания се подемат от някои политици. Неотдавна Сергей Бабурин, бивш депутат в руската Дума, обясни пред телевизия НТВ, че истинският проблем са нападенията на чужденци над руски граждани, а не обратното. Никой не отрича, че такива има.
За разрастването на насилието допринася и това, че много от атаките и дори от убийствата
не предизвикват никаква реакция от страна на милицията
Тя също доскоро си затваряше очите като обикновените хора. В тази атмосфера насилието и расистките идеи се разпространяват като епидемия и правителството най-накрая се хвана за главата, защото нещата излизат извън контрол. Расистки и неонацистки графити като свастики са често срещани в Русия. Чак след като десетки международни и правозащитни организации оказаха натиск върху западните политици, те повдигнаха въпроса пред Кремъл.
Полицията напоследък действа "по-твърдо" срещу скинарите. В последно време се увеличиха присъдите при подобни дела. През февруари седем юноши, които бяха изправени на съд в Санкт Петербург за убийството на 9-годишното таджикистанско момиче с 11 удара с нож, получиха минимални присъди от 18 месеца до 5 години затвор. Няколко седмици по-късно в Алтай, Сибир, двама руснаци (20 и 22 г.) бяха осъдени на 15 и 17 години затвор за убийства от расова омраза на арменец и азербайджанец. В двата случая жертвите са били атакувани от няколко души и са били удряни с чук по главите. Убийците проповядвали идеология, утвърждаваща превъзходството на "славянската нация" и нетърпимост към неславянски народи.
Руският парламент прие м.г. предизвикващ спорове законопроект за екстремизма, който значително разширява дефиницията на това понятие. Правителството твърди, че законът е необходим за борба със засилващите се расизъм и ксенофобия. Критиците обаче казват, че той може да бъде използван за "наказване" на политически опоненти и за потъпкване на свободата на словото. Опасенията им са свързани с това, че дефиницията на понятието "екстремизъм" ще се разшири с клевета срещу длъжностни лица и затрудняването на работата на властите, включително избирателните комисии. Като екстремистки прояви в закона са определени още обществената защита на тероризма, участието в сблъсъци, както и хулиганството и вандализмът по идеологически, религиозни, расистки или политически подбуди.
Според известни правозащитници властите в Русия трябва да изработят нови приоритети за етническо-националната политика и да създадат компетентен орган на изпълнителната власт, който да ръководи успешно тези действия.