Те са навсякъде. На улицата, по дърветата, поели на крехките си плещи отпадъка, волно захвърлени от горните тераси, из поляните, из върбалаците, в чекмеджето до мивката... Даже в изкуството - от години артистите ги използват за инсталациите си и те са по-неуязвими от ренесансовите скулптури. Безкрайният им модерен танц с ветровете беше и кинематографично поетизиран преди години във филма "Американски прелести".

Найлоновите (по-точно полиетиленови) торбички. Те си имат различни имена в различните краища на България - "пликчета", "кесийки", "чантички" и др., които така са вкоренени в езика, че изглеждат почти меродавни. Почти, защото, макар вече да са проникнали до дъно в ежедневието, хората в следучилищна възраст помнят, че допреди 15-20 години такива неща нямаше, защото у нас се пазаруваше с мрежички и пазарски чанти.



Тогава нямаше такава мизерия



Сега, след като светът се е заринал в разноцветен полиетилен, редица държави, отделни области и градове се заеха с проблема - някъде ги обложиха с екотакси, другаде забраниха продажбата им. Преди месеци и у нас няколко общини взеха пример от западни колеги и им вдигнаха мерника.

В началото на годината регионалните търновски медии ентусиазирано обявиха, че старата столица става първият найлон фрий град у нас. Кметът Румен Рашев с умиление сподели спомените си за чистото минало. През март общинските съветници в Кюстендил решиха, че от 1 януари догодина торбички в града вече няма да се продават. Сливенският кмет Йордан Лечков също отвори дума за забрана, но местният парламент все още не е гласувал решението. Софийският му колега Бойко Борисов пък наскоро се измайтапи, че на столичните фирми за чистота им трябват маймуни от зоопарка, за да обират висналите по дърветата боклуци. И преди дни, при посещение в Атина - която по примера на много европейски столици също е решена да се избави от вечните еднодневки - Борисов заяви, че и той ще предложи на Столичния общински съвет такова кардинално решение. Остава само това да не са празни приказки и кметът действително да внесе нещо в тази насока.

Звучи лесно - общините забраняват продажбата на торбичките и те постепенно потъват в историята. Но не е лесно. В Търново, оказва се, всъщност няма абсолютно никаква забрана за продажбата им, нито пък ще има скоро. "Местните екоорганизации действително



поискаха да се забрани продажбата,



но това не е възможно", казва шефът на общинския отдел по екология Зорница Кънчева. Според юристите на общината ограничаването на едно производство (каквото е по същество решението да се забрани продажбата му) не е в компетенциите на местната власт. "Лично аз много бих искала да имаме такова право, но това може да стане само с държавна воля - нашата наредба би била уязвима". Тоест решението трябва да е политическо. Или да е решение на самия пазар, оказва се. Веригата магазини "ЦБА България", която държи над 20 малки и големи обекта в Търново, сама се отказа от редовия полиетилен в края на миналата година и в магазините й се продават торбички от дегрален - специален полимер, който се разгражда не за 200, 400 или 1000 години (сп. "Ню сайънтист" преди време писа, че на някои торбички им трябва хилядолетие), а до 2 години. Същевременно деграленовите торбички са само с 10% по-скъпи от обикновените, отбелязва Огнян Ангелушев, мениджър във фирмата производител "Екстрапак". Веригата е пионер във въвеждането на материала в търговията у нас, а "Екстрапак" - в производството му. Заводът на фирмата е тъкмо в Търново. Миналото лято тя се сдоби с лиценз за



производство на дегрален



от канадската компания EPI, която се занимава с разработване на екологични алтернативи на полиетилена. Няколко производители у нас вече опаковат продуктите си в екологичния материал - софийският магазин за спортна екипировка "Стената", вестник "Капитал" и др.

Щом местната власт няма правомощия да забранява торбичките, как кюстендилските общинари го направиха? Всъщност те са възложили на кмета да забрани продажбата им, но това явно няма да стане буквално. В момента текат консултации между общината и местната екоинспекция (РИОСВ-Перник) как точно да се овладее полиетиленовата напаст. "Най-вероятно торбичките ще бъдат обложени с такса, което можем да направим - ако те станат по-скъпи и неизгодни, търговците сами ще предпочетат алтернативи като дегралена или хартиените торби", казва секретарят на община Кюстендил Борислав Крумов. А как в Търново, щом толкова искат да си решат проблема, не са се сетили за това разрешение? "Там работи и друг голям производител на торбички и опаковки - фирма "Мегапорт", така че е възможно общината да се съобразява и с нея", размишлява Крумов.

Има още един политически аспект в проблема с торбичките, умно е забелязал един читател на зеления сайт "горичка.бг": у нас торбичките са не толкова екологичен проблем (като в Африка, да речем, където, събирайки влага сред природата, стават гнезда на зарази), колкото визуален дразнител. Така че кмет, който отърве жителите на общината си от плодовете на собствената им безотговорност, с лекота би събрал овациите им.



В АВАНГАРДА

От години в цял свят се говори за държави, щатове или общини, които забраняват торбичките, но информациите обикновено са силно преувеличени.

В Калифорния например, която се слави като най-загрижения за околната среда американски щат, всъщност властите още са безсилни пред тях. А там те са истински екопроблем, тъй като освен всичко попадат в океана и причиняват смъртта на морските животни, които ги поглъщат. Има програми за рециклирането им, които обаче не са особено ефективни. Преди няколко години Сан Франциско пръв в САЩ реши да се разправи с еднодневките. Там от години се говори за тоталната им забрана и градската управа воюва с търговците по този въпрос. През 2006 г. било решено всяка стандартна торбичка да се обложи със 17 цента. Вместо това като компромис търговците били задължени да пуснат с 10 млн. торбички по-малко. Накрая декларирали, че с малко не са достигнали числото, но отчетите били неубедителни и общината възкресила идеята за забрана. Проблемът е, че освен големите магазини в града има и около 100 000 малки, където да се проследи броят на торбичките е абсурд. Забрана все още няма.

Сигурно не е случайно, че най-проспериращата в последните години европейска страна е първата в света, която е успяла да реши полиетиленовия си проблем. Още през 2002 г. Ирландия е въвела такса от 15 евроцента за всяка торбичка за еднократна употреба, която за 5 години е намалила потреблението им с 90%. Събраните пари отиват за екопроекти в страната. Много търговци преминали на хартиени торби. Повечето търговски вериги обаче продължили постарому, плащайки таксата. Миналото лято ирландското правителство е вдигнало таксата на 22 евроцента и тя се е оказала достатъчно убедителна. Супермаркетите пуснали торби от тъкан полипропилен за многократна употреба, а някои въобще не продават торби.

Съседна Великобритания все още се чуди какво да прави. Веригата супермаркети Tesco там обаче въвела следната система: клиентите получават карта от магазина, която ги възнаграждава с 1-4 пенита всеки път, когато дойдат с торба, купена извън магазина, т.е. употребена повторно. Международната верига "Икеа" пък изцяло е спряла еднократните и продава само трайни торби. Във Великобритания обаче е първото европейско градче, спряло със замах найлона - Модбъри, графство Девън. Всички магазини там са длъжни да продават само биоразградими торбички.

Няколко френски търговски вериги, между които "Карфур", също самосиндикално спряха еднодневките. Те са забранени от края на 2007 г. в Париж. Правителството планира да ги забрани в цялата страна от 2010 г. И Италия наскоро реши да последва френския пример. Италианското сп. "Панорама" побърза да отбележи, че забраната ще е абсолютно фиктивна, ако няма строги глоби за търговците.

В Европейската комисия циркулира идеята за повсеместна забрана от 2010 г., но такава още не е гласувана.

Покрай предстоящата олимпиада Китай пък спря производството на леките, летящи торбички с дебелина под 25 микрона и от 1 юни всички магазини са длъжни да продават безплатните досега кесийки.



АЛТЕРНАТИВИТЕ

Засега "Екстрапак" е единственият производител на деграленови и биоразградими торбички, направени от царевица. Според мениджъра Огнян Ангелушев, ако съпротивата срещу торбичките в общините стане масова, ще се появи и конкуренция. Ако производството стане масово пък, цените ще паднат. Тъй като никой не се заблуждава, че хората бързо ще се отучат да си хвърлят торбите тук и там, двата материала са направени така, че сами да изчезват от пейзажа. Деграленовите торбички се правят тънки, като заместител на летящите торбички, тъй като материалът се разлага от светлината и топлината. Заровен в земята, той се разпада много по-бавно. Царевичните торбички, обратно, са по-тежки, защото се разграждат именно в почва. Те са с 30% по-скъпи от стандартните.