________________

- ХАНОЙ, 8 април - Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова подписа меморандум за насърчаване на сътрудничеството в областта на труда, социалното подпомагане и социалната сигурност между България и Виетнам. (БТА)

- По силата на междуправителствена спогодба от 1980 г. за 10 години в България са работили близо 35 хиляди виетнамски работници и са получили висше образование около 5 хиляди виетнамски студенти. По време на договореното ускорено завръщане на виетнамските работници през 1991 г. министър на заетостта и социалните грижи бе Емилия Масларова, която сега отново като министър възстановява връзките с Виетнам в областта на пазара на труда. (Дарик радио)

_______________

В началото на 80-те години България, Германската демократична република (ГДР), Съветският съюз и Чехословакия започнаха да приемат на стаж и обучение виетнамски работници. Първоначално изглеждаше, че тази нова форма на сътрудничество в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) ще донесе разностранна взаимна изгода. Очакваше се тя да оползотвори част от излишъка на трудови сили във Виетнам, да помогне за издигането на тяхната квалификация, да повиши материалното и културното им равнище. Четирите по-напреднали социалистически държави се надяваха да компенсират частично недостига си на работници.

"Най-ценното наше богатство са трудовите ни ресурси", заяви на Петия конгрес на Виетнамската комунистическа партия през март 1982 г. генералният секретар на ЦК на ВКП Ле Зуан. При своята крайна бедност Виетнам няма нищо друго в изобилие освен многомилионно население.

Всяка година виетнамците стават с 1.3 млн. повече. На 10 юни 1985 г. централният партиен всекидневник "Нян зан" публикува статия с красноречивото заглавие: "Тревога! Жителите на страната продължават бурно да се увеличават". Слабата виетнамска икономика не се нуждае от такъв приток на трудови ресурси, защото всяка година се разкриват около 300 000 нови работни места. В същото време от учебните заведения излизат 700 000 младежи, които се отправят да търсят работа.

Социалистическото сътрудничество в трудовата заетост



не потръгна добре



Навсякъде се появиха едни и същи проблеми, които предизвикаха основателно недоволство в четирите държави домакини. Това принуди виетнамското ръководство временно да прекрати от юни 1984 г. изпращането на работници в чужбина. През април 1985 г. членът на Политбюро и секретар на ЦК на ВКП Нгуен Дък Там публикува острокритична статия в бр. 4 на сп. "Сай зънг данг" ("Партийно строителство"), в която откровено изтъкна: "В миналото виетнамските студенти, които учеха в чужбина, бяха обичани от местните граждани. Сега виетнамците заминават в чужбина, за да се занимават с търговски машинации, и затова местните власти ги поставят под специално наблюдение, а на митниците ги отделят на групи за по-внимателен контрол. Това е позор!... Ние изпращаме наши граждани в чужбина, за да работят за родината, а не да стават търгаши."

Какви категории хора попаднаха в групите работници, заминали за четирите социалистически страни? Домакините, които ги приеха на своите строежи и в заводите си, забелязаха, че много от тях нямат и елементарна представа от каквато и да е работническа професия - а те бяха записани като "електроженисти", "зидари", "електротехници" и пр. Истината е, че мнозина са били включени в "работническите групи", защото



са могли да платят необходимия подкуп



на държавните служители, които съставят списъците. Интересно е да се знае, че най-високо "заплатено" бе мястото за работник в България. В началото на 1985 г. "цената" за него, т.е. подкупът надхвърли 20 000 донги (близо 2000 лв.). Като се има предвид, че средната месечна заплата на работниците във Виетнам е 300-400 донги, може лесно да се разбере какви хора са потегляли от Виетнам за България и другите социалистически страни. Те и в своята родина са били търговци (най-заможната прослойка във Виетнам) и са заминавали в чужбина само за да разширят спекулациите си.

Няма съмнение, че след завръщането си във Виетнам тези новообучени "работници" няма да се посветят на работническата професия. Стоките, които закупуват в големи количества на пазарите на социалистическите страни, се превръщат за тях в търговски капитал, който веднага се пуска в обращение на виетнамския пазар. Особено много се ценят лекарствата, и по-специално антибиотиците, които се разменят буквално за злато. Търсят се също платове, велосипеди, мотоциклети и всякакви други потребителски стоки. Твърди се, че всяка година само от България през този канал се препращат във Виетнам стоки за около 25 млн. лева (три пъти повече, отколкото чрез междудържавния търговски обмен). По най-скромни съпоставими изчисления с пазарните цени във Виетнам те се превръщат в 2.5 млрд. донги, което, пресметнато по банковия курс, означава вече близо 250 млн. лева. Така се затваря цикълът на търговските машинации, в който има множество скрито действащи механизми (включително игра с курса на щатския долар), чиято задача е да превърне "бедните" виетнамски "работници" в едри спекуланти.

Поради недоволство в държавите домакини броят на изпратените в чужбина виетнамски работници бе замразен на равнището, което бе достигнато през лятото на 1984 г. В България са приети 14 500 виетнамци, в ГДР - около 10 000, в Съветския съюз - според публикувани данни около 25 000, в Чехословакия - 26 000. Все повече се утвърждава мнението, че трябва да се изменят условията на споразуменията за изпращане и приемане на виетнамски работници, за да може евентуално чрез по-строг подбор и контрол да се гарантира взаимноизгодно изпълнение на задачите на сътрудничеството в използването на виетнамската работна сила.

_________________________________________

*Специален бюлетин на БТА С-2Б от 17 юли 1985 г. (със съкращения)