Ромската интеграция беше на фокус преди 10 години, ще е актуална след 10, може би и след 100 г. И това ще е така, защото нито е ясно какво точно представлява, нито какъв трябва да е крайният резултат. С една дума - политиците ни се занимават с нещо, по което дори нищо да не свършат, пак изглежда добро намерение.

Някой може ли да си спомни какво точно направиха правителствата на Виденов, Костов, Сакскобургготски, Станишев? Ромите са си все дезинтегрирани - те са лошите, крадливите, неспазващите законите. И колкото повече властта ги обгрижва със стратегии и планове, толкова повече затъват в блатото на социалното неравенство. Те се превръщат в "онзи", с когото обществото воюва, за да си отвоюва спокойствието.

Тогава за каква интеграция говорим? Онова, което властта нарича интеграция, засега се изразява в кандърми, обещания, тупане в гърдите, тук-там лансиране на някой мургав айдъл, някакви социални помощи, натиск да се ходи на училище и дъжд от поздравления от властта за ромския празник.



Открояването на проблема като специален и приоритетен не го реши,



а го задълбочи. Ромите започнаха да се изживяват като жертви на прехода, на политиката и дори на всеки опит да бъдат вкарвани в правия път.

Политиците от цялата палитра у нас толкова много говориха и обещаваха ромска интеграция, че накрая отвратиха от нея самите роми.

Царският кабинет им обеща къщи с обор за животните. Ядец! Кабинетът на Станишев прегърна идеята за къщите и другите благини, Масларова написа няколко стратегии как ще подобри живота им, смени си заместника ром с друг ром, за да работи по-ефективно, но ако се тегли чертата за резултата, изводът е: провал. Щедро обещаните канализации и асфалтиране на улици са голи предизборни идеи в нечии програми. От доклада на съвета по етническите въпроси към Министерския съвет за 2007 г., одобрен преди дни, става ясно, че е направена някаква подготовка за започване на строителни работи за изграждане на ВиК мрежи в няколко общини, но няма нищо конкретно свършено.

На ромите им пращат медиатори, които да ги съветват как да си намерят работа и как да спрат да правят толкова много деца. Ромите, естествено, не щат и да знаят, най-малкото защото те са го измислили този занаят - да преливаш от пусто в празно.

Това, че докладът за миналата година е написан предимно в бъдеще време, не е новина. Досега няма нито един правителствен доклад, който да е написан в минало свършено и несвършено време. В тези писания всичко е накъдрено така, че да изглежда значимо и амбициозно. За целта има специално назначени чиновници, които вършат предимно това - да пишат прилични отчети.



А ромите все повече се капсулират в своите общности,



отвръщайки на политическите хитрини със свои. Кражбите, неплащането на сметките за електричество и вода, непрестанното хленчене от властта и оплакванията за каква ли не дискриминация в специализираната комисия са реакция на сбърканата политика на няколко правителства.

Те вече знаят, че политиците ги използват само и единствено като гласоподаватели. И направиха така, че да не се задоволяват с едно кебапче, а със суха пара между 20 и 100 лв. на глас. Масовото и уродливо явление, което наблюдавахме на последните избори през есента, е израз на тоталното празнословие на властта, включително и за ромската интеграция. Вече всички политици са наясно, че не могат да агитират с обещания, затова и си плащат. Плащат впрочем спонсорите на партиите. А след това си осребряват част от вложените средства и с парите, отредени за ромска интеграция. Затова на властта интеграцията й излиза почти безплатно.

Затова, ако някой все още искрено желае да задвижи този процес и да го изпълни със съдържание, трябва да въведе строг ред при финансирането на предизборните кампании и още по-строга отчетност на парите, отредени за интеграция. А политиците трябва да носят отговорност за думите и обещанията си. Включително и пред ромските избиратели. Иначе само създават добро впечатление, от което, като се натрупа критична маса, може да стане голяма беля.