Когато казват, че президентът Георги Първанов баел на тройната коалиция, за да се състави правителство от ДПС, БСП и НДСВ, си представям как в гербовата зала съветниците му са наклали огън, президентът, облечен в странни дрехи, обикаля около клокочещ казан с клетвени думи от сорта "змейска люспа, вълчи зъб, пръча жлъчка, свински пъп, пуздра от търбух акулов, недосмлял човешки улов, мумия от дърта врачка, тисов корен, куча жвачка..." и пуска във врящата вода снимките на Ахмед Доган, Сергей Станишев и Симеон Сакскобургготски... и Румен Петков.

Шегувам се. Факт е, че кабинетът бе съставен със сериозната подкрепа на "Дондуков" 2, и в това няма нищо лошо. Просто държавният глава си свърши работата при консултациите за съставяне на правителство. При очертаващата се патова ситуация след изборите до голяма степен благодарение на Първанов се разминахме със сериозна политическа криза. Президентът натисна тук, натисна там, направи компромиси, поиска компромиси от други и влезе в ролята на продуцент на днешното управление. Да си продуцент в политиката обаче освен овации, когато има защо, трябва да поемаш отговорност, когато се налага.

Краят на април се вижда. Вече близо четири месеца "Дондуков" 1 се тресе. То не бяха пътни фондове, европейски такива, облазено от корупция и връзки с подземния свят МВР. Президентството обаче някак си



остана глухо и нехаещо за разпадащия се кабинет



и кризата в тройната коалиция

Много е вероятно Георги Първанов да участва и сега по някакъв начин в ремонта на Министерския съвет, а ние да не знаем това. Може би така се прави - тайно. Може би, но ако става дума за вещерски дела, а тук говорим за демократични практики. Не може да се отрече, че сегиз-тогиз държавният глава коментира случващото се, но това става винаги в чужбина, по време на някое от поредните задгранични посещения, когато придружаващите го репортери не могат или не смеят да му задават уточняващи въпроси.

Вдъхновен от пирамидите в Египет например, Първанов предупреди, че "ако в рамките на 4-5 дни със съответните структурни и кадрови промени не се положи нова, още по-стабилна основа за развитието на коалицията, то тогава тези управляващи не ги чакат добри дни". Преди това пък в братска Полша вметна, че "България има проблеми с престъпността и корупцията, но това са грешки на растежа на прехода и проблемите са преодолими". Общо взето, фрази, които нищо кой знае какво не означават.

Общото впечатление е, че Първанов се изгуби покрай правителствената криза. В началото се опита да се оправдае, че не е знаел и не е бил информиран за случващото се във вътрешното министерство. После пък защити Румен Петков, че и той не бил информиран, но можел да проведе реформите във ведомството. Абе, каква е тази България, дето



всички държавници са тотално неинформирани?



Президент, премиер, министри! Асен Гагаузов бе изненадан за случките в собственото му министерство, Петър Мутафчиев - в БДЖ, Румен Петков - в МВР... Сергей Станишев е суперизненадан, а Първанов - турбо изненадан.

Ние също сме изненадани. Изненадани сме, че президентът не зае ясна позиция, от която да разберем какво се случва, какво не е наред в правителството и какво мисли той по въпроса. Тезата, че в момента имаме нужда от някаква абстрактна стабилност, която явно се крепи на някакъв пакт за ненападение, не върви много, защото стабилността в крайна сметка се постига с честност и прямота. Нещо повече. Силно, запомнящо се послание от страна на държавния глава може до голяма степен да измие срама на политическата класа, да върне доверието към партиите и институциите. За целта обаче Георги Първанов не трябва да се крие, не трябва да пали огньове и да пуска кипящи казани пръча жлъчка и свински пъп, а високо да посочи кой къде е сгрешил и кой за какво трябва да носи отговорност. Държавният глава може да провокира и малко повече активност от страна на прокуратурата (в крайна сметка Борис Велчев му беше съветник) и съдебната система като цяло, за да може държавата постепенно да започне да се освобождава от пипалата на престъпността. Не става дума една власт да се намесва в работата на друга власт. Просто властите понякога трябва да си помагат, като казват нелицеприятни неща, за да има просперираща държава. А думите на един президент, когато са силни, могат да променят много неща.

Ето с това искаме да запомним Първанов. Не с "Петрол срещу храни" (2004), помилването на Цветелин Кънчев (2001/2005), назначаването на Никола Филчев за посланик в Казахстан (2006), скандала около Иво Инджев (2006) и принадлежността на държавния глава към Държавна сигурност.