Не мога да се зарадвам на езерото "Ариана". Хубаво е, че една безстопанствена дупка на пъпа на София вече с право може да бъде наречена езеро и се е превърнала в приятно място за срещи. Хубаво е да спортуваш и/или да седнеш на напитка с приятели сред зеленина. Щеше да е хубаво и ако темата се изчерпваше дотук. Но, уви, не е така. В нашата интересна държава хубавите и дребнички неща чакат с години скромно място в дневния ред на властта и ако все пак го получат, порастват до геройство. А където има героизъм, средствата са без значение. Така обществото редовно се оказва призовано да не придиря много-много за детайлите и да приема безропотно парадоксално обяснение - хубавите неща не могат да се случат съвсем законно.

Властта постоянно се опитва да ни



продава нарушения на уж оправдана цена



- общественото благо. Така министри се срещат с интересни лица, братя се оказват ключови професионалисти за усвояването на фондове и т.н., и т.н.

Езерото "Ариана" е умален пример за всичко това. В него се оглеждат като в огледало мудни и откровено некадърни чиновници, безхаберни правителства и безнаказани управници. Ето фактите.

N години подред държава и община не могат да се разберат кой да стопанисва 33 хектара от Борисовата градина. Години наред стопанин се води областната управа на София, но тя пари за поддръжка и охрана на парка не дава. Някакви пари дава общината, но Сметната палата я санкционира за поддръжка на чужд имот. Проблемът се отлага, а решението е елементарно - безвъзмездно прехвърляне на Борисовата градина към общината с решение на правителството. Апропо, това съвсем не е единственият разкрачен в безстопанственост обществен имот в столицата.

На фона на това безхаберие прегръдката между областния управител на София Тодор Модев и кмета Бойко Борисов и отдаването на езерото на частна фирма "Профудс" се оказват топновина. Както си му е редът, частници, кмет и дори президент откриха все още празното езеро броени дни преди местните избори. И всички са доволни.

Да приемем безрезервно случилото се около този договор обаче означава да се съгласим, че кмет и управител имат право да заобикалят законите, и то от наше име. Че могат да се държат като феодали, които еднолично решават



коя фирма и къде да закрепостят в града



Защото на теория използваната схема за езерото "Ариана" би могла да бъде приложена за всички имоти, публична държавна собственост в София. Така в най-черния сценарий градът би осъмнал с безвъзмездно преотстъпени на неслучайни частници публични имоти.

Стремежът за заобикаляне на закона е видим във всяко действие на общината и областта около възстановяването на езерото. Областен управител и кмет елегантно си спестяват процедурата по прехвърляне на имота през правителството и вместо това сключват договор за съвместно ползване на "Ариана". С това витиевато основание Тодор Модев и кметът Борисов заобиколят и двете законови форми на разпореждане с имоти, публична държавна собственост - концесия или обявяване на търг за отдаване под наем. Така новият временен стопанин на езерото - фирма "Профудс", е избрана без конкурс, а договорът е подписан от кмета Борисов без подкрепа на СОС вместо от титуляря на имота - областния управител. Можем само да гадаем



с какво точно фирма "Профудс" е спечелила симпатиите им



При липса на обявен конкурс обясненията, че никой друг не е проявил интерес, са безпочвени. Тайна ще си остане и реалната цена за извършването на ремонта - защото сума в договора не фигурира и трябва да се задоволяваме с твърденията на фирмата. Няма да разберем и дали срещу ползването на езерото в областната управа или общината не можеше все пак да постъпват някакви пари. Защото в момента ресторантите, баровете, лодките, пързалките работят изцяло за "Профудс", при това цените не са никак ниски. Но само частниците знаят колко приходи прибират от разгърналата се около езерото разнообразна дейност.

Купчината нарушения не пречат на община, областна управа и фирма страстно да се възмущават, че някой може да е недоволен от доброто дело. София обаче помни предостатъчно афери, постлани с добри намерения. В името на общественото благо пространството пред НДК в продължение на 7 години приютяваше организиран от подходяща фирма бирфест, а в общината не постъпваше и стотинка от задоволената жажда на столичани. В името на детския спорт същата фирма, поела сега "Ариана", преди 2 години спретна пързалка пред Народния театър с цената на шумен скандал с културното министерство и чрез съмнителни документи. В името на столичани бяха извършени и всички поели безрезултатно към съда сделки на екскмета Софиянски - за Халите, за "Милениум център", за гранд-хотел "София", който уж трябваше да е библиотека.

На фона на тези и други големи зулуми в държавата лесно можем да се изкушим и да възкликнем - какво толкова, едно езеро. Проблемът с "какво толкова" обаче в едно гражданско общество е голям. Защото с оправданието за необходимост се прокарват всякакви братовчедски, оперативно-целесъобразни и прочие, и прочие интереси. А за привикналата с всичко това и апатична публика остава примирението: "Какво толкова? Колкото, толкова".