ВИЗИТКА

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Има два мандата като член на Управителния съвет на БНБ (1997-2006 г.). През 1997-2000 г. е икономически съветник на президента. Сега работи в Икономическия институт на БАН. Бил е директор на Института през 1992-1995 г.





- Проф. Минасян, задават ли се опасни рифове пред българската икономика тази година?

- България е в много благоприятна ситуация. От 1998 г. страната поддържа положителни темпове на икономически растеж, при това 6-6.5% през последните години. Важното е, вече цяло десетилетие имаме постоянен растеж без съществени колебания. Турция отбелязва и по-високи темпове - 8 или 9% ръст, но на следващата година отбелязва спад. Такива колебания не са благоприятни. Те пораждат подозрения и несигурност за бъдещето. Това е особено важно за инвеститорите, които по принцип са страхливи - нали казват, че най-бързо бягат уплашените пари. Това особено ясно си пролича у нас през 1996-1997 г., когато всеки бързаше да изтегли парите си от банките, да ги скрие под дюшека или да ги вложи в нещо по-сигурно.

- Възможно ли е сега в България да се случи нещо, което да подплаши "стадото" на инвеститорите?

- Няма основания за мрачни сценарии. Особено след като съществената част от производствените мощности вече са в ръцете на частния сектор и икономиката все по-малко зависи от нечии решения.

- Похвалихте стабилния растеж на България през последните години. Но ако продължаваме със същите темпове, ще догонваме другите от ЕС и през XXII век? 8-9% не е ли е по-добре от 5-6?

- България наистина има по-голям потенциал. И можеше да го развие - ако институциите работеха по-добре. За съжаление българският избирател не разбира колко е важно това. Той отива на избори като на мач "Левски" - ЦСКА. Ако е левскар, ще вика за сините - дори другият отбор да играе 100 пъти по-добре. И каквото и да се случи на мача, ще повика от мъка или радост, после ще полее резултата с няколко ракии, а на другия ден вече ще го е забравил. Само че изборите имат много сериозни последствия. Защото, като изберем некадърни и крадливи управници, после те всеки ден ще ни бъркат и в джоба, и в хладилника.

Добре, че все пак имаме надзорници, които удрят през пръстите - преди бе МВФ, сега е Европейската комисия. Но този надзор е обиден, той означава, че не сме в състояние да въведем ред в собствената си държава и някой трябва да ни ръчка с остен.

- Спирането на еврофондовете за България също е такъв остен, нали?

- Ето защо поставям като проблем №1 изграждането на качествени институции, което се оказа най-трудният елемент на прехода, защото в него се преплитат много интереси. Това личи и в изработването на законите, и в (не)прилагането им. А хората сякаш не разбират, че виновниците са в Народното събрание. Депутатите създават правилата, ако нормативната база не е добра, и институциите не работят добре. Честите поправки на законите, както и поправките на поправките са много лош показател. Излиза, че законодателите или си вършат небрежно работата, или променят законите, за да прокарат нечий интерес, за нечия облага. Така стигаме и до онова усещане за корупция - човек не може да я докаже, но тя се чувства навсякъде, защото институциите работят некачествено. Това е главната отлика между нас и другите от ЕС. Там институциите работят ефективно, открито и се радват на доверие, ако някой не си е свършил работата, чакат го санкции.

Въпросът е много болезнен за управляващите. Тройната коалиция държи на всяка цена да изкара мандата си и затова прави безогледни компромиси, свързани и с отстъпление от обществения интерес. Станишев няма да тръгне да изкоренява корупцията, защото това означава да си влоши отношенията с маса хора и после те да го изхвърлят. Както се случи в Италия - Берлускони обвини в корупция министър от собственото си правителство, макар че знаеше, че като го оттегли, може да загуби парламентарна подкрепа. Така и стана - министърът си отиде, заедно с него си отиде и подкрепата от двама-трима калпави политици и Берлускони падна. У нас такова нещо не се случва. Защото трябва политическа смелост.

- Всъщност Берлускони прояви такава смелост и тя сега го върна на власт...

- А в БСП имат комплекс от предишното си управление - не дай боже да не си изкарат пълния мандат.

- Днес България е модерна дестинация за инвестиции, но утре огромният интерес към апартаменти, молове, курорти може да пресъхне? Това не е ли притеснително?

- Уместен въпрос. 2007 г. бе рекордна за чуждестранните инвестиции. Този резултат донякъде беше неочакван, тъй като нямаше големи приватизации и първоначалните прогнози бяха дори за спад. Явно членството в ЕС даде своя положителен ефект. Много административни бариери отпаднаха и България стана особено привлекателна.

Но има и смущаващи факти, които трябва да се наблюдават внимателно. Работата е в това, че около 60% от тези преки чуждестранни инвестиции не генерират допълнителни валутни приходи за страната. Вземете моловете - те имат приходи в левове, а пък инвестициите са кредити, които трябва да се изплащат в евро. В даден момент инвеститорът ще поиска БНБ да му обърне левовете в евро, а БНБ трябва да извади тези евро от валутния резерв. Така при една масирана обмяна валутните резерви на БНБ ще намалеят, което не е добре.

Ето защо би било хубаво преобладаващата част от инвестициите да са в производство на стоки, и то стоки за износ. Освен това правителството трябва да си остави достатъчно възможности за генериране на външен дълг. В момента той е нисък и това е чудесно. Но частният расте и вече е около 80% от общия. Засега няма лоши индикации, всичко се обслужва нормално. Но властта трябва да отваря очите на четири, още повече че България е в уникална ситуация - имам предвид, че никой не знае как световната финансова криза ще се отрази у нас. Затова страната трябва да има солидни резерви.

Министерството на финансите заделя значителни бюджетни излишъци, събрани от населението, слага ги в БНБ и ги замразява там. Прави го, защото иначе парите в обращение оказват много силен натиск върху търговския баланс - търсенето на вносни стоки расте много бързо, чуждестранна валута изтича по линия на текущата сметка и целият този процес е пълен с опасности. За да намали рисковете, МФ поддържа големи превишения на приходите над разходите - така регулира паричното предлагане.

Да вземем средствата от ЕС. Миналата година получихме около 400 млн. евро. Те влизат в страната, но те не дават директно продукция, строят се инфраструктурни обекти, които ще окажат своето положително въздействие, но след време. А първият ефект е проинфлационен - плащат се заплати, купуват се суровини и материали. Парите отиват у хората, а те, като разполагат с повече пари, харчат повече. Това рефлектира върху цените.

Грантовете от ЕС, парите, които емигрантите изпращат в България, огромните инвестиции в нови обекти като АЕЦ "Белене" - всичко това увеличава парите в обращение.

- Защо точно България и Латвия са двете инфлационни рекордьорки на ЕС?

- Защото имат най-много да наваксват. Нормално е цените да се стремят към равнищата в другите държави от ЕС. Разбира се, скоро няма да настигнем по цени Западна Европа, защото и икономиката ни има много да расте. Ето, Гърция е стара членка на ЕС, но цените й са 85% от равнището в Германия, защото гръцката икономика е по-слаба.

- Каква инфлация е здравословна за България, кога поскъпването става опасно и може ли да се управляват тези процеси?

- Ние сме в паричен съвет и БНБ няма много лостове за влияние. Може да изземе част от паричната маса, защото прекалената кредитна активност на търговските банки също дава принос за увеличаване на инфлацията.

БНБ може, да речем, да увеличи още минималните задължителни резерви на банките. Така покрай намаляването на риска от несъбираеми кредити БНБ ще даде своя принос и за потискане на инфлацията. Иначе притокът на парична маса води до покачване на цените и на доходите и до по-висока инфлация, а оттам и до влошаване на конкурентоспособността. Защото, ако заплатата ми от 600 лв. бъде качена на 800 заради инфлацията, в България покупателната ми способност ще остане същата, но вече ще мога да си купя стоки в чужбина не за 300, а за 400 евро. Това обаче е неблагоприятно за българското производство, защото потребителите ще търсят вносни стоки.

- Миналата година мина под знака на скъпите храни и петрол. Каква ще е инфлационната "мода" у нас през 2008 г.?

- Министерството на финансите даде неоправдано оптимистична прогноза - 4.5% в края на годината. Мисля, че можем да очакваме реално към 10% инфлация. Парите на емигрантите, които се вливат в паричния оборот у нас, кредитната активност на търговските банки, покачването на енергийните цени, усложняването на администрираните цени, всичко това води до инфлационен натиск.