Има едно нещо, което сродява абсолютни на пръв поглед антиподи като Мариус Куркински и бившия вътрешен министър Румен Петков - влечението им към моноспектаклите. Но само желание и мерак не стигат, трябва си и талант. Докато единият жъне фурор след фурор и дори наскоро пусна в продажби на видео "Сътресение" от Николай Хайтов, при другия нещата нещо не се получават. Освен че никой не се кани да го издава, Петков напоследък все не случва с репертоар. Единственият му по-голям успех, отбелязан в интернет досега, бе монологът "Муйович". Следващите му изяви не срещнаха възторжен отклик. Но човекът има желание и опитите да пробие продължават.
Миналата седмица цели два дни Петков се пробва и на русенска сцена. От пръв поглед обаче стана ясно, че импресарската част на гастрола му куца. Не стига, че из града нямаше почти никаква разгласа за предстоящата визита и тя до последно си остана вътрешнопартийна тайна на БСП, ами организаторите допълнително разгониха публиката с абсолютно невървежно заглавие. Темата на срещите Петкови, обявена от БСП-Русе, бе: "Взаимоотношенията на изпълнителната и законодателната власт за изпълнение стратегията за развитие в дългосрочен и краткосрочен план на икономиката на страната". С такова заглавие и моноспектакъл на Куркински би бил освиркан.
Самият Петков вероятно също не бе във възторг от изявата си в Русе и околността, защото доброто му настроение помръкваше в мига, когато водещият обявяваше началото на всяка среща. Те общо бяха 6 - в Бяла, Полско Косово, Ценово, Борово и две в Русе - за бизнеса и за простолюдието. Протекоха по абсолютно идентичен сценарий. Най-напред Петков изнасяше монотонен, дълъг и напоителен 80-минутен монолог за успехите на тройната коалиция. После будните му задаваха въпроси.
На срещите трябваше да го съпровожда и транспортният министър Петър Мутафчиев. Но той се появи само на едната, което принуди Петков пет пъти да чете и неговото експозе за отличните резултати, постигнати във ведомството.
Най-показателно за интереса към Петковите изяви обаче бе

поведението на русенския управляващ елит,

който се нареди до бившия министър по време на срещата му с бизнесмените. Кметът на Русе Божидар Йотов например издържа на монолога точно половин час, след което с конфузна усмивка и под предлог, че има важна работа, се изнесе от залата. Десет минути след него "по терлици" се измъкна и областният управител Мария Димова. Водещият Иван Иванов, общински председател на БСП-Русе, поради невъзможност също да напусне, премина към някои алтернативи. Първоначално тръгна да барабани с длани по колената си, после започна и да ги почесва, накрая прибави към всичко това мимики и потропване с крака, граничещи с нервни тикове. Потропването постепенно се усилваше и добре, че към втория си час срещите все пак свършваха, защото кой знае какво още можеше да направи Иванов на сцената.
Впрочем визитата на Петков не бе някаква самоволна приумица, а част от стратегията на БСП да изпраща министри и други важни особи тук-там из страната, които да разгласяват колко е хубаво и полезно управлението на тройната коалиция и да обяснят на народонаселението онова, което хората все не могат да видят с просто око. Задачата на Петков бе да накара аудиторията да повярва, че инфлацията не е страшна, цените са поносими, но БСП непременно ще ги намали още, България е любимец на ЕС, а българите всъщност са щастливи, но още не са го осъзнали.
Дали защото експозето му не бе посветено на любими теми, свързани с ъндърграунда, дали поради неразбиране на материята, но Петков просто не бе за тази роля. А и някак принизяващо е човек, който си е имал работа с такива величия като Куйович и Галеви, изведнъж да влезе в кожата на обикновен чиновник, изреждащ някакви си икономически показатели. С твърде безразличен и леко приглушен глас той изчиташе предварително написаните тезиси:

-	До 2012 година България трябва да е сред първите пет най-бързо развиващи се страни в света съгласно Конвенцията на ООН за търговия и развитие;
-	България е на второ място в Европа след Дания по състояние на бизнес климата, но до края на мандата на правителството вече ще е на първо;
-	До края на годината ще свием инфлацията, а догодина ще отидем на по-ниски цени.

Малко раздвижване в залата бе забелязано, когато Петков подхвана

любимата напоследък тема за левия завой на управляващите

Той я гарнира с най-занимателното обещание, правено след краха на комунизма в Европа: "Решили сме да премахнем професиите "социално слаб" и "безработен". Петков обяви, че това щяло да стане с организирането на курсове за обучение и преквалификация и с премахването на програмата "От социални помощи към заетост". При всички случаи обаче на безработните трябвало да е пределно ясно, че не може в една модерна държава да се живее от правителствени подаяния. "България не бива да допуска това. При този глад за работна ръка всеки трябва да си търси своята трудова реализация", даде правилната насока ексминистърът.
И изобщо страната ни се оказвала като старите европейски демокрации, където се налагало да се внасят работници. У нас обаче БСП решила да подходи по-модерно. Наместо да търси трудоваци от Третия свят, щяла да се погрижи да върне обратно забегналите българи в странство. А и покрай идеята тъкмо щели да се разкрият още няколко работни места. Както се казва - с един куршум - два заека. Понеже не ставало само с "елате тук, и те да дойдат", към посолствата ни в няколко притегателни западни столици - Мадрид, Лондон, Берлин и Атина, правителството решило да изпрати трудови аташета. Тяхната задача била да агитират сред българските колонии колко е прекрасно вече положението у нас, поради което следва всички незабавно да се връщат. По-нататък още повече посолства щели да се сдобият с такива аташета, за да може кампанията да се разгърне по целия свят.
Но една държава не може само да назначава. Трябва да се отглеждат необходимите кадри и затова Петков разказа, че съществуват училища, дето въобще не било ясно защо ги има. Някога ги създали в региони, където работели съответни предприятия. После бизнесът фалирал, ама училищата останали и продължавали да бълват кадри за несъществуващите вече професии. На това трябвало да се сложи край.
Към 60-ата минута, когато повечето присъстващи вече гледаха надолу и не ставаше ясно дали сериозно обмислят думите на Петков, или са се отдали на други състояния, лекторът започна да изброява какви придобивки е подарило на Русе правителството. В още цели двайсетина минути не остана запълнена дупка неотчетена, нямаше керемидка необявена. На русенци бе обяснено, че за трите години

тройната коалиция им е направила толкова добрини,

колкото никоя власт през последните 20
Поради продължителността на монолога на Петков въпроси от залата почти липсваха. Старец, обхванат от героичен патос, поиска от бившия министър да каже защо България няма стратегия за отбрана от зли съседи и как ще се брани, ако ни нападнат. На което Румен Петков дръпна такава агитация за НАТО, каквато и Соломон Паси не би могъл да направи. "НАТО за България днес е необходимост. Този, който плюе по НАТО, знае, че дори и да дойде на власт, пак ще прави това, което правим ние. Американският президент и народът на САЩ няма да бъдат обезпокоени, ако ги плюем. Нито ще загубят апетит". БСП обаче не била партия с наколенки пред САЩ и НАТО, защото защитавала националното достойнство на България. За разлика от едни други десни политици, които, "като видят микрофон, и получават ерекция". Петков обясни, че казва всичко това, защото нямал намерение да се харесва на аудиторията. "Дори и да реша да го направя, рядко ми се удава". След това бившият министър плахо вметна: Много се надявам, че не съм ви обременил, макар че, като си гледам часовника, се съмнявам. По вече утвърдена традиция в края на подобни срещи водещият оптимистично обеща и други отговорни фигури също да минат през Русе.