Даниела Петкова е главен изпълнителен директор на най-голямата по активи пенсионноосигурителна компания у нас - "Доверие". Завършила е УНСС, а след това е собственик и директор на консултантска фирма. В "Доверие" започва работа през 1994 г. като главен счетоводител след спечелен конкурс, проведен от "Прайсуотър хаус". По-късно е избрана за главен изпълнителен директор.
- Г-жо Петкова, много хора се интересуват за размера на бъдещите пенсии, които ще взимат от универсалните пенсионни фондове, т. нар. втора пенсия. Какво можете отсега да им кажете за размера на тези плащания?
- За да се даде конкретна информация, трябва да се направят много допускания. Все пак първите пенсии от универсалните пенсионни фондове, т.е. от втория стълб, ще бъдат раздадени през 2016 г. Ще ги вземат хората, родени през 1960 г. Дотогава могат да се променят много неща - възрастта за пенсиониране, размерът на вноската, на доходите и т.н. Едно е сигурно - който има по-висока заплата, ще има по-висока пенсия. Оттам нататък всичко е индивидуално - в зависимост от възрастта и пола на всеки човек, от размера на натрупаната сума в неговата партида, от реализираната доходност от инвестициите и т.н.
- Възможно ли е да дадете някакъв пример?
- Ще дам два примера с осигурени лица на различна възраст, за да се види разликата в размера на дохода, който ще получават.
В първия случай взимаме жена, родена през 1960 г., чийто месечен доход е 400 лв., а размерът на вноската е на сегашното ниво - 5%. Тъй като всички, родени след 31.12.1959 г., от 2002 г. насам участват в универсален фонд, вече имат натрупани по индивидуалните си партиди по около 680 лв. Допускаме, че средногодишно заплатата на жената ще нараства с 6%, а средната годишна доходност, която ще осигурява пенсионният й фонд, е 10%. Изчисленията показват, че последната заплата на жената преди пенсиониране ще бъде вече 805 лв. Периодът й на осигуряване до пенсиониране е 13 години. Към датата на пенсиониране натрупаната сума по индивидуалната й партида ще бъде около 10 000 лв. Сметките показват, че държавната месечна пенсия на жената ще бъде около 282 лв., а допълнителната пенсия, която ще получава едновременно с държавната, ще е около 56 лв. Така че общо пенсията й ще е към 338 лв. Това представлява 42% от последната заплата. За да достигне това лице до европейските стандарти за пенсионен доход, при които процентът на заместване на последната заплата е 70%, то трябва да започне да внася по около 90 лв. месечно в доброволен пенсионен фонд.
Вторият пример показва колко по-различна е картината за по-младите. Взимаме жена, родена през 1984 г., със същата заплата, т.е. 400 лв., и същите допускания. До пенсионирането си тя ще се осигурява още 37 години. Последната заплата, която ще получава, преди да се пенсионира, ще е 3200 лв. Натрупаната сума в индивидуалната й партида изглежда по съвсем различен начин - около 175 000 лв. Тази жена може да разчита на около 1100 лв. държавна пенсия плюс още 957 лв. от универсален фонд. Тоест тя ще взима общо 2057 лв. месечна пенсия. Коефициентът на заместване е 64%, така че на това лице не му достигат само около 6% заместващ доход, които могат да се осигурят чрез месечни осигурителни вноски в доброволен пенсионен фонд от 4 лв.
- Възможно е обаче покупателната способност на утрешните пенсии да не е голяма.
- Ние работим в посока на това да имаме сравнително стабилен доход от инвестиции, който да запазва покупателната стойност на спестяванията на гражданите във времето. Засега всички пенсионни фондове успяват да се справят. 5-годишната доходност на фондовете за периода 2003-2007 г. е 10-12% годишно, а за този период от време по данни на НСИ инфлацията на година е била 6.61%. Това означава, че за тези 5 години всички фондове са успели да запазят покупателната стойност на средствата и да я увеличат.
- Вярно ли е, че за бъдещата пенсия натрупаната доходност за всичките години на осигуряване е толкова важна, колкото и сумата, натрупана от вноските, които са правили работниците и работодателите?
- В дългосрочен план е точно така. За целия период на осигуряване натрупаната сума от реализираната доходност даже надвишава сумата от направените вноски.
- Затова трябва да внимаваме кой управлява парите ни.
- Така е, но хората не бива да съдят за управлението на техните средства само по размера на реализираната доходност. Защото зад всяка доходност се крие ниво на риск. Следващата крачка на нашия пазар е да започнат да се оповестяват резултатите на фондовете, но като се взима предвид и рискът. Моят съвет към хората е да не гледат доходността за кратък период от време и да не гледат само доходността, а и риска.
Миналата година някои финансови институции, работещи със спестявания на населението, рекламираха доходност от порядъка на 70, 100, пък и над 100%. Винаги съм се учудвала как има хора, които могат да се надяват, че ако не са много висока класа инвеститори, могат да преценят кога да влязат и колко бързо да излязат след това, за да не загубят. Някои се надяват, че ще получат 100% доходност, ще продължават да я получават за 2-3-5 години напред и са намерили златната мина. Просто няма такова нещо.
- В това отношение как се отрази финансовата криза на световните пазари върху спестяванията на българина за пенсия?
- Кризата се отразява зле на всички спестявания. Що се отнася до дейността на пенсионните фондове, кризата има отражение върху онази част от активите ни, инвестирана на капиталовите пазари и най-вече на Българската фондова борса. Отчетните данни на пенсионните дружества показват, че корекцията на тяхната доходност е в по-малки размери, отколкото корекцията на борсата. При 30% корекция в отрицателна посока на инвестициите в акции на БФБ пенсионните фондове записаха корекции с не повече от 7-11 до 14%, т.е. по-малко от половината на корекцията на БФБ. Клиентите на пенсионните фондове нямат основание да се тревожат, защото колкото и сериозни корекции да претърпи доходността в продължение на 1-2 години, това няма съществено значение за пенсиите, тъй като периодът на осигуряване е много дълъг. През следващите години до 2016 г., когато трябва да изплащаме първите пенсии, сигурно ще минем през още няколко възхода и още няколко отрицателни корекции.
- Съществува ли все още проблемът с натиска от страна на работодателите за смяна на пенсионния фонд?
- Продължава да има натиск и докато няма санкциониран работодател, натискът ще продължи. Докато хората не започнат да живеят и работят със самочувствието, че трябва да реализират своя личен избор и че времето на голямата безработица в България мина, нещата няма да се оправят. Продължаваме да имаме много жалби. Въпреки въведената нотариална заверка на подписа върху заявлението за смяна на пенсионния фонд има жалби от осигурени лица до прокуратурата за това, че подписите им са фалшиви. Отново започнаха да се появяват заявления с фалшив подпис. В Комисията за защита на конкуренцията текат проверки по повод на подвеждане на осигурени лица, които с мисълта, че подписват документи за получаване на потребителски кредит, всъщност са подписали документи за смяна на пенсионния си фонд.
- А имате ли жалби, в които лицата се оплакват, че са заплашени от уволнение, от преместване или други санкции заради това, че не искат да се осигуряват там, където работодателят им е посочил?
- Да, имаме. В момента наредбата, която определя начина, по който се извършва прехвърлянето, създава условия за подобни нарушения, включително за фалшифициране на подписа. Сега заявлението за прехвърляне се подава във фонда, в който лицето иска да се прехвърли, а не във фонда, в който са му парите. Ние не разбираме защо заявленията се подават в новото дружество. Ако лицето дойде във фонда, в който се осигурява, представи се лично и каже, че в него има пари и иска да ги прехвърли в друг фонд, фалшиви заявления няма да има.
Сега има работодатели, които имат пенсионни фондове. Как си представяте, че работещите в предприятията на някого, който има и пенсионен фонд, ще се осигуряват в друг фонд? В момента работодателят отива при служителите си и им казва, че това са заявленията на неговия пенсионен фонд и всички заедно със заплатите трябва да си попълнят заявленията за прехвърляне. Ако тези работници трябваше да си подадат заявлението на място, в стария пенсионен фонд, работодателят, ако ще иска да ги притиска и принуждава, ще трябва да действа доста по-грубо и ще му е по-трудно. Докато не се промени Наредба №3, ще има такива лоши практики и винаги съм се учудвала защо Комисията за финансов надзор държи наредбата в този вид.
Не могат да вземат щото вече бият през пръсти, не е като при тато.
Могат да си спестят по 2000 докато работят.
Но данианците ще им ги краднат половината ако не и повече.