Скандалите, които доведоха да правителствените промени, естествено фокусираха вниманието на политически изкушената част от обществото основно към управляващите. Проблемите на властта отдавна вече не водят до автоматично вдигане на рейтинга на опозицията, но все пак опозиционните партии успяха в някои отношения да изиграят правилно картите си и да се освежат по време на кризата във властта.

Разбира се, ако Майкъл Лий продължава със същата настойчивост да измъчва правителството на тройната коалиция, има опасност да измести светлия мачистки образ на Бойко Борисов в предпочитанията на избирателя. Това е майтап. Майкъл Лий е само един бюрократ, който следи да не се крадат еврофондовете. Но Лий е много високо - там, в Брюксел, а битката на опозицията е кой да бъде глашатай на Лий на българска почва.

Дори и да има нещо садистично в съревнованието кой пръв да съобщи лошата новина, че Брюксел ни спира парите по еди коя си програма, това е положението.

А управляващите партии отчаяно се опитват да изкарат всичко това като антибългарска кампания на опозицията, но номерът им не минава. Той е точно толкова нелеп, колкото и репликата на Румен Петков към еврокомисар Данута Хюбнер, че в България не се крадат пари от еврофондовете, а левове.



В момента ГЕРБ са най-голямата опозиционна партия



не само заради солидната опора на мощния генералски мускул. Неговият лидер Бойко Борисов пръв съобщи, че еврокомисията ни отряза от 140 млн. евро по САПАРД, след като малко преди това ни плеснаха през ръцете и по ФАР и ИСПА. По това време откъм "Дондуков" 2 мълчаха като риби на сухо, очевидно опитвайки се да измислят сносно оправдание. От ГЕРБ първи алармираха и за умишленото мотане на властта със затварянето на фришоповете. Бойко Борисов гледа да не се идентифицира със своя съпартиец Ваньо Танов, но именно той и ген. Атанас Атанасов от ДСБ предизвикаха гръмовната дандания около Румен Петков и братя Галеви.

Ако и сегашните приказки на Атанасов за спрените разследвания на връзки на ДПС с дървената мафия се докажат, генералът ще заформи голям шлем. Лидерът му Иван Костов пък пръв съобщи, че далаверите в пътния фонд са по-големи, отколкото предварително се говореше.



Що се отнася до СДС,



те някак все още продължават да бъдат извън времето и пространството. Инициативите им в парламента изглеждат като ехо на ДСБ. По-високият рейтинг на СДС явно се дължи на това, че те си остават носители на синята идея, чийто ореол доста повехна, но не е окончателно загинал. За БНС и формациите, влизащи в тази коалиция, може би не си струва да се говори изобщо. "Атака" си държат своята ниша и това очевидно ги устройва. Въпреки някои девиации не може да се отрече, че лидерът им Волен Сидеров на моменти е доста повече в час от другите опозиционери. В думите му, че обречени вотове на недоверие са безсмислени и работят само в полза на правителството, имаше много логика. Останалите му колеги от опозицията бяха жалки в опитите си да обявят последния вот на недоверие за голям успех заради НДСВ, което се въздържа при гласуването.

Така стигаме до основния проблем на опозицията, която трябва не само да критикува адекватно и точно актуалните проблеми на властта, а и да посочва алтернатива. В това отношение имат много труден съперник в лицето на управляващите, които разполагат с огромния ресурс на бюджетния излишък и успешно приспиват с пачки критичното отношение на електората.

Факт е също така, че докато Сергей Станишев ремонтираше правителството, Бойко Борисов ремонтираше улици в центъра на София. Но Борисов загуби друга битка. Кметът на Ветрино Георги Андреев, избран от ГЕРБ, взе, че възстанови членството си в БСП. И въпреки предизборните си закани Борисов очевидно не може да направи нищо. Чудно какво ли ще стане, ако догодина генералът сформира правителство и малко по-късно някой от министрите му също се сети за старата си политическа любов.

Голямата радост за управляващите е, че няма срещу себе си единна опозиция и няма как да има. Абсурдно е основният проблем, според който партиите държат да се различават, е дали са готови да управляват с ДПС или не. Зад соченото като вечното зло - ДПС, всъщност се прикрива нещо друго. Когато Борисов се кълне, че никога няма да управлява с мандата на Доган, означава, че като нищо ще управлява с БСП. Което и на практика ще се случи, но е ясно, че не може да си позволи да го признае.

Всъщност основната политическа интрига се свежда дали след парламентарните избори министър-председателят ще се казва Борисов или Станишев.





Подинтригите са кои са останалите партии, които ще влязат в парламента.



Очертава се ДСБ дори да не мине бариерата от 4%, а за СДС това също не е много сигурно. Единственият шанс на двете партии е слуховете за оттеглянето на Иван Костов да се окажат верни и те да намерят някаква форма за съвместно явяване на избори. Но вероятността да направят правителство с ГЕРБ е никаква. Мястото на "Атака" в следващото НС е гарантирано, но никой не я поставя в сметките си в бъдещата управляваща коалиция.