Правителството отбеляза изключителни успехи през миналия уикенд. Десетки депутати, министри и зам.-министри от БСП отвориха очите на хиляди електорални единици от страната за това колко богато, сигурно и щастливо живеят под ръководството на тройната коалиция. Най-големи бяха успехите във Варна, където с просветителската мисия бе натоварен Петър Димитров. Трябва да признаем, че министърът на икономиката и енергетиката търпи забележителна еволюция - ако преди година обясняваше, че китайци, индийци и румънци са виновни за инфлацията у нас, то вече е снел тази отговорност от тях. Отговорни няма, защото и инфлация няма, даже и проблемите са свършили.

Не два, а цели четири дни посвети Димитров на родната Варна. В четвъртък взе акъла на студентите от Икономическия университет, после омая и журналистите на импровизирана пресконференция. В петък обеща на кмета на Варна доста благини от бюджетния излишък, пак омая журналистите, този път на планирана пресконференция. И в събота имаше пресконференция, която бе предшествана от директни откровения по радио Варна... В неделя вече, който оцеля от журналистите, бе понахранен в китно ресторантче край курорта "Камчия" заедно с още двадесетина секретари, съветници, медийни експерти и партийни функционери, които го следваха неуморно. През другото време Димитров нагря с оптимизъм енергийния бизнес, окуражи туристическия, уважи пенсионерите във Варна и Ветрино, а накрая създаде празник в Долни чифлик, откривайки все още недовършена улица. Един- единствен път успя да похапне човекът - биволско мляко. Но то бе произведено от местен партиен активист и консумацията бе в знак на възраждащата се селскостопанска индустрия.

Димитров хвърли не само физически, но и интелектуални сили. Един път каза, че България е втора в ЕС по бизнес климат след Дания, втори път - че инфлацията намалява и цените падат ударно, трети път разясни, че няма друга европейска страна с такъв ръст на индустрията, а накрая обобщи: българинът не е толкова зле и се самобичува, като се чувства зле. Навсякъде говореше толкова дълго и напоително, че на публиката, унесена в сладка умора, наистина й стана по-добре.

Най-интересна бе съботната вечер, когато министърът проведе "среща с варненската общественост". Това значимо за града събитие събра около 200 души в зала "Пленарна" на общината. Почти една трета от тях бяха на работа, тъй като бяха общинари или чиновници от държавната администрация, т.е. все хора, на които Димитров като министър и областен лидер на БСП - Варна е по някакъв начин началник. Другите бяха побелели другарки и другари, които макар задружни и упорити, не успяха да напълнят залата тъй както през 2001 и 2005 г.

С Димитров командировани край морето бяха секретарят на ИБ на БСП Евгени Узунов, зам.-министърът на МВнР Любомир Кючуков и колегата му от социалното министерство Лазар Лазаров. Разговорът започна оптимистично. Узунов успокои, че "усвояването на еврофондовете предстои. Имаме амбицията". Срещали се разни трудности, но те били по "подготовката да се впишем в техните механизми". После сбирката продължи весело -



Димитров разказа опозиционен виц,



който гласи, че човек, каквито и леви или десни завои да прави, наникъде не се придвижва, ако стои на едно място. Залата не се засмя, но Димитров не се смути и подхвана Бойко Борисов. "Как една дясна коалиция, другарки и другари, ще реши левите проблеми на България?", попита ядно министърът. "Ще реши, аааа, ще реши, ама как тъй щяла да реши...", отвърна му още по-ядно залата.

Димитров абсолютно искрено продължава: икономическият ръст на България е два пъти по-голям от ръста на ЕС; безработицата и данъците са най-ниски; скачат продуктът на глава от населението и инвестициите; индустрията е достигнала нивото от 1974 г., а Германия и Франция ни завиждат; токът и газът са най-евтини в България; доходите се увеличават два пъти повече от инфлацията; всички се възхищават на Румъния, но не обръщат внимание на високите й цени.

Димитров обаче не е човек, който носи розови очила. Напротив - самокритичен е. Най-напред признава, че



правителството води много лоша пропаганда,



тъй като едва 6% от българите са разбрали, че корпоративният данък е само 10%. Затова продължава с още по-голяма пропаганда, но искрена и лична към проблемите на хората. Производителността на труда била ниска? Ами ниска е, защото българите работят три пъти по-малко от другите граждани на ЕС, натъжава се Димитров. Скачали цените? Ами как няма, след като всичко сме хармонизирали с ЕС, но не и индекса на инфлацията, още по-разстроен е Димитров. Но после се овладява и разгромява енергийната разсипия на простолюдието. "Само ние, българите, гледаме да пуснем всички лампи, телевизора... На 3 километра да ни видят, че сме си вкъщи. А на запад хората оставят само една лампичка включена, над книгата", пояснява министърът.

Щом става дума за лампи и ток, залата, която досега е кротувала, се чувства леко засегната и прави опити да задава въпроси. Но Димитров не я оставя да си поеме дъх: "Вижте колко много коли има по улиците. Който и шофьор да питате, ще каже, че едва свързва двата края. Много се извинявам, но при тоя скъп бензин да караш кола и да носиш няколко джиесема на колана... Как става това?". Привържениците на столетната партия също не знаят как става, все още искат да задават въпроси - за тока. Тогава думата взема другарят Лазаров от социалното министерство... След още половин час на проценти, индекси и изпреварващи ръстове на никой не му е до въпроси. Залата се умълчава. Петър Димитров решава, че целта е постигната,и с чувство на изпълнен дълг се отправя към София.