Началната заплата на работещите в столичния автотранспорт е 380 лв. Основното възнаграждение на автобусните шофьори е 576.24 лв., а на сервизните работници - от 388 лв. до 518 лв. За всеки отработен нощен час се плаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 40% от минималната часова заплата. Работодателят трябва да осигурява миещи препарати на работниците, сапун на служителите, хавлиени кърпи за сервизните работници, прах за пране, тонизиращи напитки за нощната смяна, чай през зимата, минерална вода през лятото...



Това са само част от придобивките, които са получили работещите в столичния автотранспорт за 2008 г. в резултат на колективния трудов договор между синдикалните организации в дружеството и неговите шефове. Подобен договор в частния охранителен сектор например дава на работещите там право на 24 дни отпуск, ако са работили над 5 г. в тази сфера, на медицински профилактични прегледи за сметка на работодателя и др. Служителите на митниците пък задължително получават 15% над основната си заплата за всеки отработен нощен час, двойна надница за работа по официалните празници, безплатна застраховка "Живот" и много други.

"Благодарение именно на подобен тип договаряне служителите могат да получат максимална защита от евентуални своеволия на шефа си, както и да се сдобият с допълнителни привилегии, на които иначе само биха се надявали", категоричен е д-р Евгени Душков от КТ "Подкрепа". Мнозина възприемат Колективния трудов договор (КТД) едва ли не за отживелица. Той обаче може да носи реални ползи за работниците.

Този тип договаряне обикновено съществува там, където има синдикални организации, т.е. предимно в големите и средни предприятия. По последни данни у нас са сключени



68 отраслови и браншови колективни договора



и 2000 в отделни предприятия - от металургията, химическата промишленост, машиностроенето и др. Докато при първия тип работодателите поемат по-общи ангажименти, във втория се договарят конкретни условия - например за заплатите по групи персонал и др. "В малките и новопоявилите се фирми с под 50 души персонал, каквито са към 92% от всички предприятия у нас, работят около 48% от наемните работници в страната", обяснява зам.-председателят на БСК Дикран Тебеян. Това означава, че на теория с колективни трудови договори могат да бъдат обхванати само 52% от работниците. "При това положение последните данни, според които реално под защитата на колективното договаряне са 38-40% от работниците, звучат положително", смята Тебеян. Според него именно организационната структура на синдикатите не позволява по-голям обхват на колективното трудово договаряне.

Според д-р Евгени Душков от КТ "Подкрепа" обаче колективните трудови договори у нас са малко за разлика от другите страни, където това е основният тип договаряне. Според него колективният трудов договор може да възпрепятства сивата икономика и би уеднаквил минималните заплати за даден бранш.

"Колективните трудови договори в никакъв случай не са отживелица, защото олицетворяват общите виждания по развитието на даден отрасъл и са най-висша форма на независим социален диалог", казва и зам. социалният министър Лазар Лазаров. Според него освен инструмент за защита правата на работниците колективният договор е полезен и за работодателите, тъй като чрез него те знаят какви ангажименти имат и могат по-адекватно да очертаят бизнес плановете си. Той също вижда в това договаряне



сериозен инструмент за ограничаване на сивата икономика,



защото всички фирми в отрасъла или бранша са поставени при сходни условия по отношение на заплащането, почивките, отпуските, инвестициите в човешки ресурси, заплащането на труда и др.

Държавата, бизнесът и синдикатите сближават позициите си за нуждата от законодателни промени, които да направят по-гъвкаво прилагането на колективното договаряне. Според работодателите сега съществуват пречки, които не позволяват то да се развие. Такива са например някои неработещи текстове в Кодекса на труда. Чл. 51 постановява тромавото правило КТД по отрасли и браншове да се сключва между съответните представителни организации на служителите и на работодателите, но на основата на споразумение между националните им организации. Чрез него пък следва да се определят общите положения за обхвата и процедурната рамка на договорите. Според Тебеян текстът е нож с две остриета - от една страна е натоварващ, тъй като и без споразумение работодатели и работници могат да определят условията по договора. От друга пък, изрично поставя пречки пред предприятия, които не членуват в национално представителни организации, тъй като не им позволява да сключват колективни договори.

"Готови сме да преговаряме с бизнеса и синдикатите за усъвършенстване на законодателството, свързано с колективните трудови договори", увери Лазар Лазаров. Тогава може да бъде отпадане на изискването само национално представителните организации на служителите и работодателите да изготвят споразумение за процедурната рамка и обхвата на колективните договори.

Слабост бизнесът вижда и в изискването



задължително да се водят преговори



за сключване на колективни договори. "Това не стимулира процеса, дори го възпрепятства. Свестните шефове така или иначе ще проведат преговори, а недобросъвестните могат да ги приключат формално и за 5 минути", казва Тебеян. Според него задължението е унизително, още повече, че от Международната организация по труда ни съветват да насърчаваме доброволното водене на преговори. Позицията на правителството обаче е да не се правят промени в текста, тъй като самото сключване на колективен договор е доброволно по закон.

Работодателите настояват и да получат право да предлагат проекти на колективни трудови договори. Сега то е дадено само на синдикатите. "И в момента бизнесът може да въздейства върху крайния резултат и да представя алтернативни проекти. Презумпцията, от която се изхожда в случая, е, че служителите са по-неравнопоставената страна в индустриалните отношения, затова именно те трябва да потърсят защитата си", обяснява обаче зам. социалният министър.

От БСК смятат за недостатък и това, че условията в колективните договори не могат да се отклоняват от задължителните законови изисквания. Във Франция например няма такова правило - законодателството там позволява колективните договори да са с различни параметри. Затова при официално разрешени 35 часа работа на седмица статистиката отчита 38.6 часа средно работно време. За да се съгласят да работят повече, служителите са получили други придобивки - по-високи заплати, здравни застраховки и др. Според бизнеса синдикатите провеждат грешната тактика договорите да са задължително 2-годишни. Динамичната икономическа ситуация обаче често налага преразглеждане на постигнатите договорености. Затова се стига до абсурда служители да излизат на стачка при коректно изпълнение на колективния договор от страна на работодателя.

Очаква се съвсем скоро колективното договаряне да придобие



влияние и върху фирми, които не са участвали в подобен диалог.



Държавата в лицето на социалния министър Емилия Масларова ще се възползва от правото си да разпростира колективните трудови договори по браншове. Основният проблем досега беше липсата на общо искане от синдикати и работодатели. "Процесът на исканията не течеше успоредно от двете страни, досега основно синдикатите желаеха разпростиране, а от бизнеса липсваше ясна воля", обясни Лазар Лазаров. В момента в МТСП вече има подобни искания от представители на синдикати и работодатели в редица отрасли, като металургията, строителството, химическата, текстилната промишленост, търговията и др. Тъй като повечето колективни договори са били с изтичащи срокове, от ведомството на Масларова очакват ново потвърждение на желанията. Когато това стане, министерството съвместно със социалните партньори ще направи преглед на всяка клауза във всеки договор и ще прецени дали да се разпрострат части от договорите, или целите договори. "Ще се направи и цялостна оценка на ефекта от разпростирането, след което ще се пристъпи и към него", обясни зам. социалният министър.

Разпростирането на колективни договори в цял бранш се осъществява само в страни, в които няма задължително членство на работодателските организации в браншови структури, посочи Лазар Лазаров. В Германия, Дания, Австрия и др. например това е задължително, затова там има тарифни договори между бизнес и синдикати. "У нас договарянето на минималните осигурителни прагове по отрасли и браншове е елемент на колективните трудови договори, което означава, че в някаква степен разпростирането на част от колективните трудови договори вече е факт", коментират още от социалното министерство.