Традиционно срещите на правителствените лидери от държавите, членуващи в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) протичат безинтересно, дори направо скучно. Там новини не се раждат и ако не са официалните съобщения по правителствените медии, надали някой жител на въпросните държави въобще ще разбере какво точно се е провело и какъв е бил смисълът от него. Изказванията са еднотипни, обикновено посветени на светлото бъдеще в Европейския съюз. Разликата е в патоса. Лидерите на държавите, доредили се до ЕС, говорят с по-равномерен тон, а представителите на кандидатстващите за членство обикновено са по-емоционални. Накрая винаги се подписва някаква захаросана декларация, която служи само за попълване на архивите в съответните външни министерства.



Българското домакинство



на поредната среща на ПСЮИЕ в Поморие тази седмица имаше всички изгледи да мине все така незабелязано, ако не бе решението на нашите власти да поканят там и делегация на Република Косово. Тази държава не е член на организацията, при това са я признали едва четири от 11-те страни от ПСЮИЕ, но България се постара присъствието й в Поморие да е необезпокоявано и почти пълноправно въпреки скритото или съвсем явно несъгласие на останалите. Единственото, което липсваше, бе знамето на Косово, което, макар и да се мярна, организаторите не поставиха пред залата наред с останалите 11 флага. Външният министър на Косово Скендер Хюсейни бе посрещнат като скъп гост в луксозния хотел "Сънсет ризорт", където се провеждаше форумът. Премиерът Станишев му осигури място в заседателната зала за ужас на присъстващия сръбски президент Борис Тадич, дори му даде думата да рекламира спорната независимост на страната си надълго и нашироко. А докато Тадич даваше извънредна пресконференция, за да обясни, че е бил вкаран в капан, и после набързо напусна Поморие, представители на косовската делегация раздаваха свободно из хотела копия от речта на Хюсейни.

Видно е, че присъствието на косовски политици е имало за цел хем



да тества поведението на сърбите,



хем да е нещо като генерална репетиция за постепенното налагане на изкуствената държава и в други, вече по-сериозни организации. България надали на своя глава е поканила външния министър Хюсейни, но и домакини, и представители на Запада се кълняха в Поморие, че в организацията не е имало външна намеса. Лицемерието стигна върха си, когато координаторът на закрития Пакт за стабилност Ерхард Бусек нарече ПСЮИЕ първия форум след Лондонската конференция от 1913 година, където държавите от Югоизточна Европа сами можели да решават бъдещето си. Едва ли имаше обаче присъстващ в Поморие, на когото да не бе ясно, че режисурата на постановката с Косово не е балканска. А и защо е нужна нова Лондонска конференция при толкова послушни български политици. Както се видя, те изпълняват всички западни поръчения, и то съвсем по лондонски.



Колко голям е бил външният натиск



Косово непременно да присъства в Поморие пролича и от поведението на молдовския президент Владимир Воронин, поемащ ротационното председателство на ПСЮИЕ. В предишни свои изказвания Воронин е бил доста по-краен по отношение на Косово, защото самата Молдова има подобни на Сърбия проблеми със сепаратистите от т. нар. Приднестровска република. В Поморие обаче той бе твърде смирен по отношение на косовската делегация. През цялото време или повтаряше любимата западна теза, че Приднестровието е различен от Косово случай, или направо предпочиташе да не коментира. Друг въпрос е каква разлика може да има между две сепаратистки територии. Всъщност Воронин трябва да е щастлив, че в Приднестровието живеят руснаци, към които Западът не питае бащински чувства, та не му се налага като сърбите да дели една маса с хора, които му цепят държавата. Така поне по-лесно преглъща западното лицемерие, преминало в новия си и по-модерен вариант на някогашната Лондонска конференция - "независим" регионален форум.