"Имало едно време един цар. Понеже си нямал царство, той припознал една република, направил си партия, в която сложил името си и после станал министър-председател. Понеже пък републиканските държавни институции си нямали цар, те припознали за такъв премиера. Малко преди това специален съд отсъдил, че преди много, много години едни лоши хора написали специален страшен закон, с който обидили царя и взели едни имоти, които се водели на интендантство. И го отменили. После започнали да му възстановяват дворец след дворец, гора след гора. Дори се замислили дали да не му дадат и най-високия връх в републиката, но в последния момент се отказали. Но са се престарали. И му върнали една гора в повече. Една институция обаче се усетила и обявила грешката. Царят благосклонно признал, че е взел повече, но не върнал сам гората. Тези, които можели да поправят грешката, не го сторили веднага и решили да си поиграят на съд. И всички заживели радостно и игриво ... " Приказката излезе леко тъпа, но няма как - цялата неприказна, а съвсем действителна история е такава.

Всичко около царската реституция е оплетено, спорно и дори скандално. Очевидно е, че дебатът около решението на Конституционния съд и последвалото масова връщане на имоти, точно когато той стана министър-председател, ще продължи. Но в целия този възел от политически интереси и финансови ползи за фамилията Сакскобургготски има една безспорна и напълно ясна история.



Това е случаят с върнатите му в повече 4521.479 декара гори



Измина почти година, откакто прокуратурата за първи път подкани земеделското министерство да преразгледа решенията за връщането на "царските" гори, а досега резултат никакъв.

Всъщност още през 2006 г. пресата разкри, че в периода 2000-2003 г. поземлената комисия в Самоков, а после и общинската служба "Земеделие и гори" са реституирали на Симеон Сакскобургготски общо 16 543 дка гори. По документи обаче бившето царско интендантство е притежавало едва 12 022 дка. И Сакскобургготски е получил 4500 дка повече. Още през юли 2007 г. Софийска окръжна прокуратура за първи път предложи на земеделското министерство, под чиято "шапка" са общинските служби по земеделие и гори, да бъдат отменени взетите решения и да бъдат постановени нови. Тогава от ведомството отвърнаха, че "решението за връщането на горите на Симеон Сакскобургготски е от 31 август 2000 г." Но реално реституцията се случва със 7 решения на поземлената комисия в Самоков, а след това и на общинската служба по горите. 3 от решенията са от 2003 г., когато България се управлява от правителството на самия Симеон Сакскобургготски. Тогавашният земеделски министър Нихат Кабил коментира, че



проблемът бил частно правен



През януари т.г. прокуратурата пак напомни, че тройна експертиза е доказала, че Сакскобургготски е надвзел гори и институциите трябва да ги върнат на законния им собственик - държавата.

Някъде по това време от земеделското министерство бе отделена агенция за горите. И историята започна да става комична. Включително и чисто юридически. Принос за това имаха и противоречивите закони, и различното им четене и тълкуване. Последва прехвърляне на отговорността от Държавната агенция по горите (ДАГ) към министъра на земеделието и обратно.

Нихат Кабил обяви, че в прокурорското постановление е записано, че съгласно чл. 7, ал.6 от Закона за горите (ЗГ) агенцията по горите трябва да защити интересите на държавата, респективно тя да предяви иск за собственост по общия ред пред съда по отношение на имотите. Той не можел да направи нищо.

Горите обаче са върнати по специалния Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ), а не по Закона за горите. Възстановяването е станало от общинска служба, която е подчинена на земеделския министър. А точно пък този специален закон е дал правото на министъра до 3 години след решението на службата да го поправя, ако се установят нови обстоятелства, нарушения или нови писмени доказателства. Но това е било възможно да се направи само до 2003 г.

В чл.13, ал.9 от ЗВСГЗГФ обаче има друга ясна разпоредба - "Общинската служба по земеделие и гори може да поправи по своя инициатива или по молба на заинтересуваните лица допуснатите в решенията си по този член явни фактически грешки." Тази възможност е безсрочна. Службата е към земеделския министър и изобщо няма проблем той да я сезира. Точно тази процедура със сигурност щеше



да е в пъти по-евтина и по-бърза,



отколкото съдебната, при която отгоре на всичко не е сигурно как ще приключи.

Но Кабил и общинската служба по земеделие и гори в крайна сметка прехвърлиха всичко на агенцията по гори. Но и тя отказа да изчисти случая и опита да върне топката в министерството и подчинената му служба - да оправят нещата с административен акт. И не тръгна по линия на исковото производство по същество, а заведе административно дело срещу отказа на земеделската служба да се поправи. Така се получи един порочен кръг,

от който няма бързо излизане. Административното дело още не е започнало по същество. А дори и да бъде спечелено от агенцията като съдът отмени отказа на земеделската служба, това няма да означава, че последната пак няма да намери вратичка в закона, за да не се произнесе отново. Отгоре на всичко в края на годината изтича 5-годишният давностен срок, в който държавата може да си търси върнатото в повече по исков път в граждански процес. От агенцията по горите увериха, че няма да пропуснат този срок и ако административното дело се забави или пък се реши в тяхна вреда, те ще предявят иск, който спира давността.

Така спорът ще се проточи. А това е толкова абсурдно, колкото и ситуацията две държавни институции да се съдят и замерят с обвинения заради Симеон Сакскобургготски. А уж самият той си бе признал, че наистина му е върнато в повече.

Въпросът дори не е толкова в тези 4500 декара, а за принципа. Колко по 4500 дка гори бяха изсечени и изнесени от дървената мафия и що нещо бе окрадено с неясна реституция или заменки.

Но



горският казус "Сакскобургготски" е забележителен



с това, че държавата цяла година вече не си мърда пръста да си върне обратно собствеността. Това издава не само нейната слабост, но поражда съмнения дали тя изобщо функционира.

Затова ще е добре и прокуратурата, която по закон сама не може да предяви иск в съда, да подхване и земеделското министерство, и Агенцията по горите. За това, че още не са решили казуса. Наложително е да се види извършвана ли е сеч в тези върнати в повече гори. И да се иска възстановяването - на гората, или на парите.

Тук не става дума за бакалски сметки, а за казус пример, от чието разрешаване ще може да се съди дали законите са за всички и има ли държава.

Защото се задава и делото с двореца "Кричим", което започна да наподобява горската история. И също трябва да влезе в полезрението на прокуратурата.

На този етап берем 4521.479 декара държавен срам.